Люк Фурниал е 23-годишен френски възпитаник на дисциплините публична политика и социални науки, който търси връзката между политиката и живия театър. Той е част от екипа на „Алма Алтер“ в Международния театрален фестивал Alter Ego 2025. Днес той ще сподели красотата на „The @@ Show“ от Николай Георгиев.

Шоу – 24.09.2025, Алма Алтер
Първият път, когато зърнах спектакъла, останах по-скоро без впечатление. Признавам, че отдавна изпитвам известни резерви към мюзикълите — жанр, който никога не е успявал истински да ме докосне. И все пак, трябва да призная, че напуснах това представление на открито — съчетаващо танц, песен, сатира и уличен театър — с по-леко сърце, отколкото очаквах.

Една сряда вечер през септември театър „Алма Алтер“ излезе извън стените си и се разля по паветата на булевард „Цар Освободител“. Няколко седмици преди фестивала „Alter Ego“ — събитие, което гордо заявява мисията си да „разбива вратите“ — експерименталната лаборатория, основана от Николай Георгиев, отвори широко собствените си врати към улицата, срещайки публика едновременно очарована и обезоръжена.

Когато църковните камбани удариха осем, Петя и Андриян дадоха началото на спектакъла. Тази голяма експериментална „кухня“ бе подготвила любопитно меню — понякога еклектично, дори изненадващо — като игривото дуо преплиташе отделните „ястия“ с хумор и енергия. Танцьорите пресъздадоха класики от жанра като The Greatest Showman, Crocodile Rock и други. Другарството се усещаше във всеки страничен поглед между тези артистични атлети. Георги и неговият енергичен ансамбъл придаваха дълбочина с плътните си гласове, акомпанирайки на десетина изпълнители, чиито костюми се сменяха с всяка следваща сцена. Даровити и експресивни вокалисти се изреждаха един след друг, съчетавайки музикална сила с лековат остроумен чар — шапки долу пред Мариела, Дайновски и Жужи за техните изящни и искрени изпълнения.

Трупата дори се осмели — с патриотичен плам — да претълкува химн на Queen на български, и трябва да призная: почти ме спечелиха. Хореографиите, макар и понякога несигурни във формите си, винаги се отличаваха с енергия, често и с истински размах.

Посланието не бе трудно за улавяне: последната песен — химнът на Beatles за любовта — изрисува широки усмивки по лицата на мнозина. Крака потропваха по софийските павета, длани пляскаха в ритъм, а сърцата за миг олекнаха. Сред безмилостния ритъм на работните ни седмици ни бе напомнено за една проста истина: понякога всичко, от което се нуждаем, е любов. А тази вечер трупата я поднесе щедро. Празникът — онази рядка възможност да излезем отвъд задушаващите норми — е най-хубав, когато е направен на ръка. Спомняйки си всички последни импровизации, които бях видял, малко засрамено се съгласих с мнението на представител на Софийската опера сред публиката: резултатът беше възторжен, като се има предвид скромните средства.

Това представление, нито авангардно, нито самодоволно, би могло да разтопи малкия сноб, който дреме у всеки от нас — ако, като мен, му дадете шанс. Както някога написа френският нобелов лауреат Ромен Ролан: „Народният театър има по-достойни задачи, отколкото да събира трохите на буржоазния.“ Тази вечер „Алма Алтер“ започна с трохи — и шейсет сини пластмасови стола — и сътвори нещо рядко: един фин миг на популярна култура, точно в сърцето на София.

Тази публикация се осъществява с подкрепата на Европейски корпус за солидарност (проект № 2025-1-BG01-ESC51-VTJ-000346618).