Жулиян Желязков-Жужи е пианист, актьор и поет с дълбок квантов поглед към сценичните изкуства. В рамките на фестивала „Алтер Его 2024“ Жужи изгледа всички спектакли и сега ни предлага своите рецензии. В петъчния ден се разполагаме между лицата и между пространствата, заедно с Luna Park, Германия 

Събуждаме се неявни, дори неясни… в самите си физически тела; в нашите сами умове и мисли от тях. Но… това е неточно. Това е безсмислено… или немислимо? Тепърва ще разберем. 

Спектакълът започна с антипаралелни движения, на две физически равнища – тялото на актрисата и тялото на актьора, тя и той, вместени „по корем“ и перпендикулярно между нивата на три пейки. Една върху друга. Най-обикновени дървени пейки, подобни на тези от физкултурните салони. От един момент нататък усещането на послоеста рестриктивност от пейките изчезна. Телата им напуснаха мисловните предположения у зрителите. 

Като в почти всяко едно театрално или танцово представление започна заигравка с проблема. Мотивът за цялото сценично търсене. Те седнаха отгоре, опрели гърбовете си. Движенията – особени, с горчива поръска макабричност. В този момент се събудиха. Вероятно (невероятно?) от сън. 

Настъпи серия изследвания из пространствата на сцената. Самите им присъствия направиха множествено число от единственото пространство. Стъпки, ръце, погледи и импулси такива, че да запълнят картинката от несвързани точки. Някои движения бяха разнородни – проследяващи тялото, обрисуващи формите на тялото, обикалящи контурите и вътреконтурните линии по сцената, но сходни в едно – бяха предимно индивидуални, т.е. от Аз към Аз. Липсата на междучовешко взаимодействие тук силно подсказваше как предстоящото е труднодостижимо, независимо дали лично или споделено. Но нека продължим нататък. 

Спонтанни и хаотични, силно живи втурвания. И гласовете им на запис, които измежду присъстващите физически тях, задаваха въпроси и си отговаряха. До един от последните въпроси – „Винаги ли задаваш въпроси?“ – каза той, а тя: „Ти най-накрая достигна до отговор“. 

Дойде епизод на алтерниращи отпускания в безтелесности. Той – тя – той – тя… когато единият губеше контрол – другият го поемаше. Докато накрая не се върнаха около пейките, завиха се през глава с две сака и безлико влязоха във вече междучовешко взаимодействие. 

Бяха различни, после имитираха едно общо тяло. Липсваше цялостен синхрон, но това беше умишлено. Саката станаха и оръжия. Врагове. Светлините и музиката безпределно интензивни, натрупвания и сензации неприсъщи на спокойствие и ред. 

Потокът от действия прерасна в силово отблъскване на полюсите помежду им. Деструктивна интерференция, дори. Вероятно ярост, неконтролируем порой от въздействия, излезли наяве чрез чиста сила в механиката на телата им. Както се предполагаше – накрая се свлякоха на пода в немощ. 

Публиката получи доза визуален покой за момент. Но двамата се откриха отново. Кратка интеракция в позиция „мост“ на телата им. И отново към пейките, но сега с друго намерение.

Разкачиха ги от ограничителната начална структура и ги пренаредиха до П-образен вид, на едно равнище – това на пода под тях. Тогава се роди и предполагаемо търсената нормалност в цялото случване. Появи се имитативен сценичен елемент на несмирено автомобилно шофиране; елемент с изцяло танцов характер върху интензивно техно-хаус 

На финала – от нормалността, за щастие, не се роди скука. А искреност. Пейките се озоваха в права линия по дължина. Те стъпили върху тях. Музиката и светлината приглушени. Последни думи и тела търсещи съвместния път по споделения „дъсчен“ паралел. В техния случай по-скоро меридиан. Цялото бродене и изследване не е било напразно. Търсиха каквото търсиха, намериха каквото намериха. Все пак винаги тръгваме от себе си и достигаме до себе си. Или с други думи… „ордени, власт, пари, целувки, и се връщаме пак при своите обувки“ 

Това беше една описателна интерпретация. Не анализ, нито критически материал. Защото полето тук е прекалено обширно. И точно там му е чарът.

Международният фестивал Алтер Его 2024 се осъществява с подкрепата на Европейски корпус за солидарност и Студентски съвет на Софийски университет.