На 14.11 се осъществи представление на спектакъла “Ромео и Жулиета – сонет за безсмъртната любов” по текстове на Уилям Шекспир. Един от най- пътувалите и най- награждавани спектакли на Театър – Лаборатория Алма Алтер, като част от проекта “Академични диалози – от сцената до аудиторията”. 

Вечерта преди спектакъла се състоя отворена репетиция със студентите в специалност Английска филология, а непосредствено след спектакъла жива и ангажираща дискусия с водещ Симеон Василев. 

По време на отворената репетиция д-р Петя Йосифова – Хънкинс – хореограф на спектакъла и Георги Арсов – музикант и актьор ,в ролята на Ромео очертаха няколко основни момента в съвременните театрални решения, които сложната поетика на Шекспир предполага. Факт е, че Шекспир ни говори в 21-век така ясно, така близо, актуално и поради това Алма Алтер нарича една от своите спектаклови програми – “Шекспир – съвременен и жесток.” Немислимо е да се работи този автор, без ход към него. Неговата драматургия изисква разкодиране, работа със знака, би могъл да бъде четен през други автори, както например често режисьорът Николай Георгиев го чете през Камю. 

Начинът, по който Георги Арсов в ролята на Ромео работи през Брехтовско отчуждение и коментира и си “играе” със своя образ. Тъкмо там е и силната разлика, която отбеляза Петя Йосифова – Хънкинс. Актьорът си “играе” с ролята, той не се въплъщава в нея, не се “преструва” на дадена характерност, не илюстрира, не облича “нафталинов костюм”. Хамлет също би могъл да бъде сред нас, да бъде съвременен човек, защото той съдържа в себе си същата проблематика и приближаването на актьора до зрителя, така необходимото скъсяване на дистанцията и редуциране на сценичните средства, ни помага да вникнем в тази проблематика. 

Споделяме с Вас, мигове от дискусията, в която активни участници бяха студентите в специалност Английска филология: 

„Интерактивният подход на спектакъла ме накара да преосмисля концепцията за трагедията като предопределеност. Когато публиката е включена в избора, границата между съдбата и свободната воля става размита, което поставя важни екзистенциални въпроси.“

„Режисьорското решение да даде възможност на зрителите да влияят върху наратива подчерта колко уязвими са героите в една социокултурна рамка, която не допуска отклонения от нормата. Това прави трагедията им още по-силна.“

„Най-силно ме впечатли експериментът с колективното вземане на решения. Демократизирането на наратива разкрива уязвимостта на общността, когато мнозинството има власт да формира съдбата на индивида.“

„Сцената, в която Ромео директно апелира към публиката за съвет, открои театъра като пространство за диалог, а не монолог. Тази динамика ме накара да видя трагедията като етична дилема, в която всички участваме.“

„Алтернативните финали разкриха пластовете на историята, които остават скрити в традиционния прочит. Идеята, че трагедията може да бъде избегната, но с цената на компромис, е особено философски провокативна.“

„Включването на зрителите като действащи лица в бала на Капулети беше символичен акт на разрушаване на бариерата между изкуство и реалност. Това подчертава, че всеки от нас има роля в човешките конфликти.“

Дискусията завърши с колективно съгласие, че алтернативните и интерактивните подходи към класически текстове са не просто възможност за разширяване на интерпретацията, а философска необходимост, която провокира нови ключове за разбирането на една вечна човешка драма през “съвремененният и жесток” Шекспир , носещ своя драматургичен код.

Проектът “Академични диалози – от сцената до аудиторията” се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд Научни изследвания, Софийски университет.