Срещата ни със студентите от специалност Ядрена химия, бе важна и установихме силна връзка ,поради задълбочения диалог, който проведохме по време на репетиция на спектакъла “Реквием за най-прекрасното приключение в историята на човечеството” и разбира се в отворената дискусия след представлението, което се състоя на 29.10 в салона на Театър – Лаборатория Алма Алтер. Напълно очаквано – тези млади хора познаваха в детайл работата на великата двойка Мария и Пиер Кюри – двойката на “откривателите и победителите”, но по-скоро от една професионална гледна точка към тяхното дело и живот. Беше забележително и за актьорите и за студентите да срещнат тези силни личности през призмата на алтернативното театрално изкуство, да срещнат човеците, а не учените, с всички техни житейски болки, любов и мигове на възход и падение. 

В този ред на мисли, добрият учен е преди всичко човек, добър човек, съгласихме се единодушно. 

Симеон Василев, водещ на дискусиите, очерта няколко основни момента за личността на Мария Кюри – връзката и с Пиер, журналистите, които променят живота и, неговата внезапна смърт, отчуждението, с което тя бива приета, начинът, по който великото дело и откритията и, нобеловата награда осмислят житейския път на тази забележителна жена. Сега студентите по много човешки, личен начин се докоснаха от близо до взаимоотношенията между Мария и Пиер – историческа двойка, белязала човечеството не само с безспорни постижения в научната област, но и с устойчивото съпружество, истинската любов и железен съюз, който изграждат помежду си в личен и професионален план. Споделяме с Вас мигове от дискусията, в която се включиха студенти в специалност Ядрена химия, Софийски университет. 

„Спектакълът ми показа не само науката, но и личността на Мария Кюри. Нейната решителност и отдаденост към радиологията ме вдъхновиха да се замисля за етичните аспекти на нашата работа.“

 „Имаше момент, когато актьорите изследваха отношенията между научните партньори и семейната двойка. В науката съвместната работа често изисква компромиси, но те успяха да запазят баланса.“

„В сцената с откриването на радия и полония усетих какво означава истинско научно откритие – миг, който променя не само живота ти, но и хода на историята.“

„Беше интересно как се свързаха експериментите в лабораторията с идеята за търпение. Кюри работят години наред с огромни количества руда – това е пример за постоянство в науката.“

 „Радиацията беше представена почти като герой в спектакъла – могъща, но и опасна. Това ме накара да се замисля за отговорността, която носим като учени.“

 „Театърът подчерта човечността зад научните термини. Често забравяме, че зад формулите стои истинска борба и дори лични жертви.“

 „Сценографията с тъмната лаборатория и светлината на флуоресциращите проби беше визуален символ на откриването на невидимото – същността на науката.“

 „Диалогът между Мария и Пиер ме накара да се замисля за ролята на жените в науката. Дори днес тя е пример за преодоляване на стереотипите.“

 „Имаше сцена с Мария след смъртта на Пиер, която ме развълнува – тя продължи да работи въпреки всичко. Това е истински урок по устойчивост и сила на духа, каквато всеки учен трябва да притежава.“

„Най-много ми хареса посланието, че науката не е само теория, а и страст. Да се посветиш на изследвания, знаейки, че рискуваш здравето си, е смело.“

В заключение споделяме с Вас една любима мисъл от спектакъла, която дълго отеква в съзнанието на актьорите, студентите, публиката и във вътрешният човек на всеки от нас – “Докато човек си мисли, че е само тяло, светът остава извън него, но когато намери в себе си своето аз и се отъждестви с него, светът става за него абсолютен.”

Проектът “Академични диалози – от сцената до аудиторията” се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд научни изследвания, Софийски университет.