На 21. 11 в салона на Театър – Лаборатория Алма Алтер се осъществи последната среща от проекта “Академични диалози – от сцената до аудиторията” – заглавието бе “Стефан Стамболов – Часът на моето убийство”.

Спектакъл – ожесточен дует между професионалният незрящ актьор Андриян Асенов в ролята на Стефан Стамболов и Георги Арсов – влизащ в обувките на всеки един персонаж, срещнат или убит по нелекия път на държавника – Миларов, Батенберг, Олимпи Панов и други значими за българската история личности.

Непосредствено след спектакъла се разрази дискусия с водещ Симеон Василев, в която се включиха студенти от Исторически факултет, Софийски университет. 

Споделяме с Вас мигове от дискусията и отворените лекции – репетиции: 
Дискусията започна с един въпрос на Симеон Василев , както би го описал режисьорът Николай Георгиев – “на месо”: 

КЪДЕ СА БЪЛГАРИТЕ?!

“Хората не се интересуват от това кой е Вазов, кой е Стамболов, кой е Ботев. Те се интересуват да си го татуират на тялото, да излязат с колата и да натиснат газта, както се казва в един друг спектакъл, за да отнемат животи. Много се надявам това време да не го видя, за съжаление мисля, че децата ни са се запътили точно натам. Ще дойде време, в което в България – българи няма да има.”

“Много сте прав в това емоционално и крайно изказване. Ако ние най- после не осъзнаем проблемите, в които живеем и ако всички не се вдигнем и не променим нещата – наистина няма да има българи.”

“Днес е светъл празник – ден на Християнското семейство. Честит празник! Днес българинът все повече оклюмва – отчужден, обезверен. От нас зависи. Вярата е вътре в сърцето. Всеки от нас съзнателно трябва да я избира.”

“Ценностната система е срутен човешки космос, но от друга страна случват се хубави неща, творчески. Не всичко е загубено.”

“Както се казва правителство не идва от право , а от правя.” 

Д-р Петя Йосифова- Хънкинс постави финал на дискусията с думите : “ Аз се развълнувах от въпросът, с който започна дискусията – къде са българите? Те са тук! В театъра! Не са на СПА, не са в кръчмата в студентски град, а са тук на театър. Тук са интелектуалците, тук са чувствителните хора, тук са гамените, тук са студентите, професорите, тук са всички. В театъра има място за всички. И аз разбирам, че тази вечер вие си тръгвате от спектакъла с пълни шепи. Тръгваме си от тук по-различни, по-добри, с по-топли сърца.” 

Фотограф: Иван Захариев

Проектът “Академични диалози – от сцената до аудиторията” се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд Научни изследвания, Софийски университет.