На 8-ми октомври в Театър – лаборатория Алма Алтер, като част от проекта “Академични диалози – от сцената до аудиторията”, човеците – зрители и човеците -актьори имаха възможността не само да се докоснат до Йовковата Албена и златните Йовкови текстове, но и да влязат в общуване с така важната тема за съвременната жена. В дискусията се включиха студенти по специалността Българска филология, Софийски университет.

Водещият Симеон Василев открива дискусията, като поставя на публиката въпроса: „Какво е селото без нея, без Албена?“ и предлага на зрителите да разсъждават върху това как ролята на Албена се преплита със социалните функции на жената в нашето време. Той обръща внимание на лабораторния репетиционен процес с режисьора на спектакъла Николай Георгиев, който е поставил този въпрос на актьорите си още преди години, и подчертава, че “Албена” и цялостно творчеството на Йордан Йовков продължава да звучи актуално днес.

Водещият: „Върху какво ни кара да се замислим Албена? Като образ тя не е просто красива жена, но и личност, която отхвърля общоприетото. Защо именно женската фигура разклаща установения ред и възбужда тези дълбоки въпроси в едно общество?“

Ще споделим с Вас част от мислите на студентите и зрителите, които пожелаха да се включат активно:

„Виждаме я като символ на нещо по-голямо – единственият човек, който има куража да направи това, което другите само си помислят. Но от друга страна, тя е опасна – мъжете я обвиняват, че носи разруха, а това по същество издава страх от собствената им неспособност да контролират този порив в себе си.“

„Но, както се казва в авторския текст, Албена е съзнателен човек. Не е просто продукт на страст. Това е осъзнат избор в една среда, в която тя няма много възможности за избор. И ако погледнем отблизо, тук не става дума за патология, а за борба със статуквото.“

„Ако се замислим, тук няма нищо особено – всяко общество осъжда този тип жени, защото не знае как да се справи с тях. В тях виждаме провокацията и свободата. И е интересно, че най-вече мъжете в селото осъждат Албена. Може би защото жената не е там само за украса?“

Водещият: „Много точно! Има теории, според които мъжът, който изпитва желание за власт, е движен от нещо по-дълбоко – един страх, който не може да изрази. Някои психолози казват, че това е страхът от Смъртта и желанието за осъществяване на нещо по-голямо. Възможно ли е Албена да предизвиква този страх у тях, защото напомня за ограничеността на техния контрол?“

„Ето тук е интересното – ако си представим Албена в съвременен контекст, дали не бихме я определили като феминистка, която отказва да бъде дефинирана от обществото? Възможно ли е нашите общества днес, макар и уж по-либерални, все още да изпитват същия страх от една такава жена?“

Водещият, обръщайки се към по-млада публика: „Това е въпрос, който изисква и вашето мнение. Има ли място за Албена в днешния свят? Как би се възприела тя в нашето хаотично общество?“

„Тя би била наречена „силна и независима“, но реално – колко жени могат да носят такъв етикет, без да предизвикат конфликт? Вярно е, че ни се говори за равенство и самостоятелност, но все още има силни стереотипи и много хора биха я възприели като заплаха.“

„В крайна сметка, този сблъсък между мъжкия и женския нагон за надмощие е нещо, което съществува още от началото на човечеството.

Властовият нагон на мъжа – Както той се проявява в желанието за контрол, сила и притежание, така и в потребността от съревнование за Албена, която представлява „съблазънта на непостижимото“.

Ролята на жената в опита си да поеме Логоса – Това включва обсъждане на нейното желание за самоутвърждаване и изграждането на идентичност извън традиционните роли.

„Албена е олицетворение на женското привличане, което същевременно носи и разруха. За селото тя е божествена, но и опасна. Без нея, няма да има живот, но и без конфликти – сякаш липсва динамизмът, който определя културата на селото.“

Според антрополога Мартин Стоянов, Албена представлява своеобразен „културен феномен“ в българската литература, с присъствието й се „разчупва“ традиционната структура на селската общност. Патриархалното общество има нужда от образи, които да разпознава, но които едновременно да го тестват. В този контекст „селото без Албена би било като един организъм без възможност за трансформация“.

Симеон Василев задава нова тема за  Мъжкият властови нагон и стремежът към Албена.

„Тя е съблазънта и мечтата им за нещо по-добро, но в същото време не могат да я контролират. Това ги плаши.“

Симеон Василев коментира, че според Юнг, архетипът на „фаталната жена“ често води до проекция на властови стремежи и желание за доминация. „Властта над нея не е просто желание за притежание, а опит да се опитоми нещо диво и свободно. Без този стремеж мъжът губи ориентация и смисъл.“ Това мнение е подкрепено от други присъстващи, които споделят, че мъжкият персонаж в „Албена“ изразява по-дълбока психологическа несигурност и търсене на утвърждаване.

„Властовият нагон е мимолетен и повърхностен. За тях тя не е личност, а символ. А символите не трябва да бъдат контролирани – те просто са.“

Опитът на жената да поеме Логоса – право на самоопределяне или акт на разрушителна амбиция?

Тук Василев развива тезата, че Албена олицетворява жена, която не просто следва собствените си желания, но и се опитва да надхвърли социалната роля, отредена й от обществото. „Логосът в случая не е само символ на власт, но и на осъзнато себеутвърждаване.“

Студент изразява мнение, че опитът на Албена да излезе извън нормите на селото се разглежда от мъжете като предателство: „Албена е възприемана като своя, но в момента, в който тя се опитва да поеме контрола над съдбата си, те я отхвърлят и я виждат като враг.“

„Това, че тя иска да води собствен живот, както казва самата тя – Господи, аз искам щастие сега. Не утре, а днес. Това я прави чужда в собственото й общество.“

Симеон Василев завършва дискусията с въпроса: „Може би всички ние виждаме себе си в нея? Но бихме ли приели последиците на подобна смелост?“

Фотограф: Терънс Брет

Проектът се осъществява с подкрепата на Фонд Научни Изследвания, Софийски университет.