“Академични диалози – от сцената до аудиторията” – част I -“Патиланци”

На 26 септември в Театър-лаборатория „Алма Алтер“ като част от проекта „Академични диалози – от сцената до аудиторията“, се проведе едно значимо културно-образователно събитие, което постави акцент върху значимостта на детската литература и нейното съвременно приложение. Присъствието на студенти от специалност „Обща педагогика“ в Софийски университет, в театралната зала по време на спектакъла „Патиланци“ по „Патиланско царство” на Ран Босилек, както и на отворените лекции-репетиции, демонстрира как педагогическите и художествените подходи могат успешно да се преплетат в един своебразен синтез. Благодарността и ентусиазма се откроиха отявлено като емоционални акценти у публиката след края събитието. Важен момент в разговорите със студентите и театралите бе разглеждането на един широко разпространен мит – че класическите детски автори като Ран Босилек вече не намират резонанс в съвременната култура и образователната система.

Кулминацията на събитието настъпи когато участниците, вдъхновени от колективната енергия, решиха спонтанно да посетят дома на Ран Босилек на улица „Цар Иван Асен II“ в София. Тази акция, последвала представлението „Патиланци“, сплоти и одухотвори публика от най-различни възрасти — студенти, деца, преподаватели и приятели на театъра. Допълнителна символика на този жест оказа съвпадението на датата на събитието и рождения ден на Ран Босилек. Внучката на автора посрещна участниците с топло гостоприемство и сподели спомени за великия писател.
Ето какво споделиха студентите, бъдещи педагози в отворената лекция-репетиция на спектакъла, чрез която те се превърнаха в част от научноизследователския процес:

„Беше вдъхновяващо да видя как литературата, която някои смятат за ‘остаряла’, може да оживее чрез театралното изкуство и да привлече вниманието на децата. Това показва, че въпросът не е в самия текст, а в начина, по който е представен.“;
„Този мит, че децата вече не разбират Ран Босилек, се разби пред очите ми. Важното е как ние като педагози ги въвеждаме в този свят. Театърът направи точно това — показа ни, че дори и най-малките могат да се свържат с тази литература, стига да им се предложи подходящо.“;
„Посещението на дома на Ран Босилек беше емоционално и неочаквано. Не мисля, че някой от нас ще забрави този момент – как изкуството ни доведе пред дома на един от най-значимите автори, и как неговата внучка ни прие като част от тази история.“;
„Това беше толкова човечно и топло. Оказа се, че най-простите действия — когато актьорите изпяха песен по негови детски текстове пред дома му, и събирането на хора в една обща цел — създават моменти, които остават завинаги.“;
„Може би най-важното, което научихме, е как културата и образованието се преплитат. Театърът, като форма на изкуство, не само забавлява, но и възпитава. Той създава връзки, които трудно се постигат по други начини в съвременните образователни подходи.“.
В заключение, събитието показа как смирените и на пръв поглед обикновени моменти могат да имат дълбоко въздействие върху културната и педагогическата идентичност на участниците. Преоткриването на връзката между младото поколение и българската литература чрез театралното изкуство показва как съвременните педагогически подходи могат да създават трайни културни връзки.

Проектът се осъществява с подкрепата на Фонд Научни Изследвания към Софийски университет.





