Джипси Ад или преживяването като личностен акт, след който си променен

Случило се е, всички излизат от театъра, едни все още бършат сълзите си, други са екзалтирани и коментират, трети са замислени, двойка млади притискат телата си. Всеки е взел по нещо за себе си и е дал, оставил е нещо мило и свидно, спомен, неизживяното, което измъчва, порива, който преследва. Зрителите влизат еднакви, а излизат различни. Какво са преживяли, какво са случили, комедия, трагедия, драма. Спектакълът е един, а всеки го чел през своите очи, през своя живот, през своето днес. Но там някой вътре в театъра, някой е нарушил равновесието, разклатил е същността, повял е вятъра на промяната, и тя, тази промяна е настъпила, тук и сега, с жестокия безпредел на истинността. Всеки е огледало, което е отразило спектакъла от своя собствен ъгъл, затова и лицата на зрителите след спектакъла са толкова различни. 

Когато отиваш на концерт, слушаш музиката, за която си отишъл; когато отиваш в магазина, купуваш това, за което си тръгнал; когато отиваш на битака очакваш вехтории, знаеш защо си там, където си, а в света на  Джипси Ада защо си дошъл? Тук пътуването е гарантирано, но не и дестинацията, всеки тръгва в 19:30 от Алма Алтер, но стига на различно място. 

Спектакълът е изповед, откровение, едно пътуване в живота на едно момиче. Пътуване без край или пътуване към край. Край, който така безотговорно мълчи. Какво е там отвъд границата, отвъд земното, отвъд предела на видимото. Тя дърпа завесата, тежката завеса между нея и другите. Завесата на страха, на подозрението, на завистта между хората, какво остава тогава. Едно врабче, което лети срещу вятъра. Крилата прозрачни, душата строшена на две. Какво има в теб, вътре в теб, какво има в джобовете ти, в чантата, в душата. Често каквото има в душата, това има и в джоба. Кръст, малък дървен кръст впил се в дланта, острието му прониква кожата до бяло; пръстен, неподарен, несподелен, празен, нямало е кой да запълни окръжността; билет за градския транспорт, продупчен няколко пъти, но купен веднъж; недоядено пакетче ядки, непохарчени пари, болки, радости, мъки. Колко голям може да бъде един джоб, джоб на случаен човек от публиката. Но тя публиката никога не е случайна. Винаги е единствената, винаги е смисъла, същността на случването между нея и тях. Без тях, няма Тя. Те не го осъзнава, няма и нужда. Но едни големи женски очи, жадни очи, влажни и дълбоки очи, осмислят целия полет на врабчето. Те дават, в тях потъваш, и всеки път, когато се загубиш, поглеждаш ги и се намираш. Те така нежно гледат, посвещаваш им следващото пътуване, следващия монолог. Никога няма да им проговориш открито, за да не нарушиш мнимия диалог, да за не отклониш тягата, за да не изплува смисъла на повърхността. Нагъл, смел, самонадеян хвалипръцко влиза в случването 10 минути след началото. Отсега знам, че ще му отнеме финала, щом е изтървал началото. Защо пък да му подари финала? Не му се врява, но знам, че може да го направи. Той ще остане в онази среда, без изгрева и без никога да е видял залеза. На него никога няма да му пораснат рога, с които да строши превзетата си физиономия. Циганите казват, че ако видиш слънцето и луната по едно и също време на небето, ще ти пораснат рога. Всички цигани са с рога, но не всеки ги вижда, всеки обаче ги е усещал. Циганинът владее и сърцето и луната, и радостта и тишината. Те, циганите, нямат джобове; всичко носят под гърдите, там откъдето идва и където залязва животът. Животът на едно врабче. Циганинът е врабче, няма си нищо, нищо не притежава, лети, храни се, когато и с каквото намери, по-близо е до небето, по-мили са му птиците, реката, дървото и слънцето. Знаете ли каква е разликата между циганите и звездите? Ако не знаете, замислете се, замислете се. А каква е разликата между теб и едно врабче? Ами студът, никога не си го усещал, гладът, никога не си гладувал, истински, никога не си летял. За това за един истински циганин е напълно нормално да говори с птиците, със звездите и луната.

Авторски сепктакъл на Петя Йосифова

Музика: Константин Кучев и Георги Арсов

Консултант: Николай Георгиев

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *