“Щастливеца” – Епизод последен на Живият театър и новите медии

Всичко в света има своя край. Всичко носи щастие, когато завършва щастливо. Ето така и ние поставихме финала на Живият театър и новите медии – една година изпълнена с творческо летене, емоции, много труд и незабравими срещи.

Представяме Ви последната дискусия след финала на “Щастливеца” по Алеко Константинов с водещите на Живият театър – Маглена Гуркова и Диан Ставрев!

Маглена Гуркова: Благодаря ви още веднъж от името на актьорите и целия театър, че сте тук. Не бързайте да си тръгвате, за да си поговорим за представлението и най-вече да се срещнем с големия български актьор Стефан Попов. 

Диан Ставрев: Ами аз ви обещах, че ще ви питам след представлението – Сега как се чувствате?

Зрител: Тук при мен има един панталон. (публиката се смее)

Маглена Гуркова: Според мен имате два панталона.

Диан Ставрев: Вие имате панталон други имат круши. 

Петя Йосифова-Хънкинс: Той има и круша.

Диан Ставрев: Еее, вие ударихте тотото.

Маглена Гуркова: Но не се чува хрупане на круши. На предишните две представления, в момента, в който раздадоха крушите започна едно масово хрупане, а това е най-тихата публика, която сме имали след представление. На какво се дължи това, аз сериозно питам?

Зрител: Ами това не е ли реквизит,  как ще го ядем?

Маглена Гуркова: Не, не, не, това е круша. 

Зрител: Крушите са меки, затова.

Маглена Гуркова: Меки са? Добре, ами значи ще имаме предвид за друг път да са по-твърди крушите. 

Диан Ставрев: По-добре да бъдеш недоволен човек…

Маглена Гуркова: Особено при вас, вие като казахте бой и вече не смеем да ви погледнем. 

Диан Ставрев: Нали знаете, това е тактика – ако на публиката не й хареса представлението, по-добре да те замерят с меки круши, отколкото с твърди.

Петя Йосифова-Хънкинс: Ми, то на нас не ни се е случвало да не ни хареса публиката. На тебе може да ти се е случвало.

Диан Ставрев: Хората не са ме замеряли с круши.

Маглена Гуркова: Още не е късно, само ми кажете да се дръпна.

Диан Ставрев: Винаги е бил смятан за един от най-обичаните изобщо български личности, Алеко Константинов. Аз още помня, не съм говорил с него, но от това, което съм чел от Атанас Буров, имам едно впечатление от него, че той и за колкото голям човек да е, за всеки има какво да каже. Всеки нещо му е крив, единствения човек, за когото само хубави неща е казал е Алеко Константинов и е казал как всички хора много го обичат и най-ценното негово качество е това качество, което не мисля, че днес някой мъж има на такова ниво, че той е винаги 100 процентов джентълмен. Без изключения, без преправености, и с пари в джоба и без, както по-често е било, той винаги е бил готов да услужи, винаги е бил учтив с хората – с млади и с възрастни. Как е да бъдете най-големия джентълмен в българската история, а може би и в световната? Какво е чувството?

Стефан Попов: Ами, хубаво е чувството. Не знам, много е…ако евентуално се въплътиш, то това, то е немислимо да се сътвори в образа на Алеко Константинов. Това го можеше само Стефан Данаилов и така щото е играл в една такава пиеса “Щастливеца иде”, но колкото по-често и откровено произнесеш текста, гениалния текст на Алеко Константинов, толкова това е твоя полза. 

Маглена Гуркова: Актуален ли е текста на Алеко Константинов днес? Според вас той пречупва ли се през призмата на нашето съвремие и по какъв начин? 

Зрител: Непрекъснато.

Маглена Гуркова: Непрекъснато? 

Зрител: 100 години.

Зрител: Няма да се промени.

Маглена Гуркова: Няма да се промени? Защо?

Зрител: Не е променено. 

Маглена Гуркова: Кой каза, че няма да се промени? Стигнете до нас с глас, а не с визия. 

Зрител: Просто мисля, че това е в нашата природа.

Маглена Гуркова: В нашата природа? Тоест в образа на Бай Ганьо, нали така? Добре, а Бай Ганьо според вас позитивен или отрицателен образ е?

Зрител: Реален е. 

Маглена Гуркова: Какъв?

Зрител: Реален.

Маглена Гуркова: С повече позитивни или с повече негативни качества?

Зрител: Няма черно и бяло, всичко е цветно.

Зрител: Смесица.

Маглена Гуркова: Сиво? Е, тогава е много скучно? Не е скучно. Интересен ли е Бай Ганьо като образ?

Зрител: Изключително интересен.

Маглена Гуркова: Защо?

Зрител: Защото е неподправен.

Маглена Гуркова: Всички ли мислят, че Бай Ганьо е неподправен?

Зрител: Ами, да. Себе си е. 

Зрител: Мисля, че Делян Пеевски е неподправен Бай Ганьо.

Зрител: Абе, понаправил се е май.

Маглена Гуркова: И майка му Бай Ганьовица.

Диан Ставрев: Аз в такъв случай…

Зрител: И Бойко Борисов. 

Диан Ставрев: Тоест Бойко Борисов и Бай Ганьо…

Маглена Гуркова: Вие само думи с “б”- бой, Бойко Борисов…

Диан Ставрев: Тоест Бай Ганьо днес съществува същия, само че е залегнал там, където трябва да ни управляват. 

Зрител:  И го оприличихме с хора, които ни управляват.

Маглена Гуркова: А дали ще се промени това според вас?

Зрител: Не.

Маглена Гуркова: Не? Е как не? Нали сме млади хора, аз ви виждам дори и да не е много светло. Нали трябва да се борим за някаква промяна, как така не? Вие виждате ли се като Бай Ганьо, че ми казвате не?

Зрител: Ако трябва да бъда честен- искам да не съм, но от време на време съм.

Диан Ставрев: Ако е заложено в нас и то просто от време на време всеки един е Бай Ганьо. 

Маглена Гуркова: Всеки от нас ли е Бай Ганьо?

Зрител: Да, всеки от нас. 

Маглена Гуркова: А има ли някой, който си мисли, че не е Бай Ганьо? Че е Алеко? И въобще каква е връзката между Бай Ганьо и Алеко? Антиподи ли са или не са антиподи? 

Зрител: Искам да питам Петя. Петя, слушай какво. Алеко обичал ли е своя герой?

Петя Йосифова-Хънкинс: Да. 

Зрител: Защо? 

Петя Йосифова-Хънкинс: Аз като Диан, въпреки, че изглежда, че може да съм говорила с него – не съм говорила, обаче знам, че Алеко е автор, който е дарявал с ужасно много любов, словото и образите, които излизат от това слово. Знам, че Алеко се възхищавал на Бай Ганьо и когато осмива своя съвременник, той никога не е бил злонамерен. Той винаги е оставал позитивно и добре настроен към него. Аз тука само искам да напомня, че мига, в който той избира псевдонима си “Щастливеца” е мига, в който той загубва голяма част от семейството си от туберкулоза. 

Стефан Попов: Всички. 

Петя Йосифова-Хънкинс: Всички. И тогава той припознава себе си като “Щастливеца”. Ако можеш да пораснеш до толкова, че в една такава ситуация да се разпознаеш като “Щастливеца”, ако можеш да пораснеш до толкова, че да създадеш един толкова окарикатурен образ на своя съвременник и да го обичаш мисля, че това е примера, за който дори Диан говори в момента. И тук мисля, че ние, тоест Вие, младите, наистина много трябва да се чувстваме длъжници на тази епоха, наречена Алеко Константинов. 

Зрител: Аз мисля, че той го е обичал до толкова, до колкото е прогнозирал в съзнанието си, че ще бъде убит от него. Значи той е бил страшно критичен към него, защото е виждал целия народ. Значи, Алеко израства в Свищов в богатска къща. Майка му и баща му не му дават да играе с парцелинковците наоколо, и е бил ужасно самотен. Като адвокат е защитавал каузи, които са били почти незащитими, изключително честен човек. Видял е света, видял е огромните разлики, между другото, прекрасните дами, които изпълняват прекрасно ролите си, иначе Алеко е един от прикритите женокритици. Вие започнахте със… 

Маглена Гуркова: Женокритици?

Зрител: Да, да, той не е… Той, когато пътува до Чикаго, там, до най-добрите литературни трудове, той вижда една полякиня. На борда на кораба. И тя е така много… кокетна, много се преструва. Той е доста… представител на манастир може, духовно лице. 

Стефан Попов: Те са няколко. 

Зрител: Да, да. Той се опитва да разбере до колко тя е фина, нежна и красива жена и до колко се преструва. Най-накрая разбира, че повече се преструва. И извода му е такъв, че “Абе преструвано, какво тука мене балканеца ще ме правиш”… Но той когато пише тези нали интродукционните неща, които изиграхте, когато ходи на вечеринки, като гледа селяндурите около себе си, той е доста критичен, защото той се колебае значи, красотата на жената или социалната й патина, която е отвратителна и смрадлива. Значи, той е много интересен. Както и да е, но Алеко е брана врана. Значи в нашата интелигенция има… той чудесно изигра Гео Милев – Георги. Значи Алеко и Гео са някакви бели врани там – Ботев, Левски, на пръстите на ръцете си. Сега това е един огромен… Когато аз бях като вас преди много години, аз тука съм най-стария в цялата зала, нас ни питаше…

Маглена Гуркова: Ако искате да направим едно проучване?

Зрител: Няма смисъл, защото ще бъда победител. Аз винаги съм победител и точка. 

Маглена Гуркова: Да, шегувам се. Разбира се. Сигурна съм.

Зрител: Ще бъда… да. И другарката Дончева от немската гимназия и пита “абе социален или национален герой е Алеко”? Значи ние тука се скланяме повече към това да приемем, че той е един абсолютно национален герой тука Пеевски и други намираме. А преди нещо ще ви кажа, за което моментално ще ме изгоните от залата, преди не трябваше да казваме, че той е национален, защото той е социален. Значи Алеко ще се роди, ще направи простотиите си, ние всички ще му се смеем и ще го преодолеем, 60-те, 70-те, 80-те години. След 1989-та година Алеко се възроди с пълна сила, та чак стана Левски. 

Маглена Гуркова: Чакайте, тук имаше противоположно мнение.

Зрител: Каква е разликата между Бай Ганьо, Хитър Петър и Андрешко? Каква е разликата?

Зрител: Те са трите страни на един медал, който има две страни.

Маглена Гуркова: А кои са от една страна?

Зрител: Ами, вие обаче защо не отидохте toppless (без горнище)  да протестирате срещу културно варварство?

Диан Ставрев: Защо toppless?

Зрител: Toppless значи…

Маглена Гуркова: Ами вие отидохте ли?

Зрител: Е, аз съм на 73.

Маглена Гуркова: Е, нали трябва да дадете пример.

Зрител: Ама, ти като падна ти да си счупиш тука едва ли не, аз казвам – това ще се възстанови, щото нали около мен там викат – ей това момче се рани много, викам – няма проблеми той ще се възсранови, но ние къде да се възстановяваме повече.

Маглена Гуркова: Чакайте да запознаем хората със ситуацията. Диан играеше в представлението за убитите поети…

Диан Ставрев: Добре, това няма нищо общо в момента…

Маглена Гуркова: Е, добре, нека обясним на хората за какво става въпрос в момента, ама добре…

Зрител: Диане, говорим за това, че трябва ти да си там, а не аз.

Маглена Гуркова: Трябва да си toppless. 

Зрител: Трябва да си там, а дамите да са toppless и да разберат, че тук е един изключително иновативен театър, свестни деца, свестни глави и тука се вършат варварства, а вие седите и чакате да ви дойде спектакъла.

Маглена Гуркова: Може ли пак да си зададете въпроса, за да отговори някой друг? За трите личности, да, вие.

Зрител: Каква е разликата между Бай Ганьо, Хитър Петър и Андрешко?

Маглена Гуркова: Според вас, младежите, които казват, че няма да се промени нищо, каква е разликата?

Зрител: Значи първото нещо, което ми хрумва е никаква.

Маглена Гуркова: Никаква? Ама какъв е този ужас. Ужасяващо, да. Нищо, никаква, няма да се промени, всичко е ужасно, кораба потъва, но не отиваме и на протест. 

Зрител: Живеем в различни времена и затова всеки човек е в своето време, но като характер, поведение и манталитет е едно и също. Тарикатлъци.

Зрител: Не съм съгласна.

Маглена Гуркова: Кажете защо?

Зрител: Хитър Петър няма нищо общо с Бай Ганьо като характер, манталитет и поведение. Хитър Петър има тънък хумор, той не краде, не е нахален, не е… Бай Ганьо е просто нахален, невъзпитан, дребнав. Хитър Петър не е такъв. Той е остроумен. И може да отговори остроумно, винаги когато го провокират или нападнат. Докато Бай Ганьо гледа да намери дребнавото, да се набута някъде, да гледа нещо да не изпусне. Това са моите впечатления. 

Зрител: Чакайте малко, значи Бай Ганьо е розопроизводител, казва се Ганьо Сомов и е от село Елена. Значи той отива във Виена, там среща виенчани, които са със съвсем друга култура и не им говори езика и иска да ангажира Иречек да му помага там в преговорите. Той отива в една чужда страна и опитва се да промотира един български продукт. Разбира се не успява и разбира се всичко е смешно, защото и сега е смешно, когато Вие, да кажем, хайде да не влизаме в политики и Нефтохим, ембарговци и прочие. Той се бори, за да направи това, което по някакви причини неговите предшественици не са могли. Около цялата тази работа излизат, нали, социални, политически, национални ако щете и расови такива особености. И затова Алеко го описва като един човек, който всъщност е негов сънародник и негов брат. С тази подробност, че Алеко е един светъл човек, пък Бай Ганьо е един от нас. За това се касае. И затова го обича. Той е един от нас. А Бай Ганьо се бори в един свят, който е абсолютно враждебен към него, защото къде е село Елена, къде е Виена, където иска да си пробута маслото. Какво да направи човека? Вие знаете ли кой плаща единствения лиценз за български продукт в света добросъвестно? Това са японците, които плащат значи лиценз за производство на кисело мляко. 

Маглена Гуркова: Вече не плащат, защото промениха закона и всъщност българския държавен стандарт вече не го изисква. Но благодаря, че споделихте, да. 

Зрител: Може, да. 

Маглена Гуркова: Аз тук дочух нещо много интересно, което не беше доизказано. Може ли да довършите. 

Зрител: Ние протестираме. Човека каза по-рано, че не протестираме, но това не е така. Просто протестираме за това, което е важно. 

Маглена Гуркова: Добре, това е много хубаво. 

Диан Ставрев: А кое е важно?

Зрител: Зависи. 

Диан Ставрев: От? Добре, за вас кое е важно? Дайте кауза, която вие бихте подкрепили с протест. 

Зрител: Всичко, което е свързано за българите, което засяга нас пряко и всяко нещо, което е свързано с нас, всяко нещо, което може да наруши нашите права. 

Маглена Гуркова: Да кажете?

Зрител: Извинявам се, но мисля, че всички черти на Бай Ганьо или на които и да било наши политици, те не са само български, те са човешки. Само този, който не е живял в чужбина или не е живял малко повече, не се е позиционирал малко повече в обществото и не е наблюдавал най-малкото, не е видял всичките тези проявления. Това, че ги виждаме по някакво стечения на обстоятелствата на куб, не е добре, но за мен изкуството и литературата като цяло, всичко прекрасно, което се прави, е всъщност да изразим и да погледнем отстрани самия Алеко с тази фина чувствителност и душевност макар да е живял под похлупак, той е успял да намери своето призвание и нишата, да придаде реалността и да ни накара да се замислим и самия факт, че сега ние говорим за това означава, че е успял. Това представление ще се играе, играе, играе, няма значение дали сме навън голи или нали на студено или където и да било, важното е всеки един момент всеки един от нас да се замисля какво може да направи по-добре, за да ни е по-добре като хора. И от там нататъка като общество. Няма значение дали сме в България или където и да било. Това е за мен. 

Петя Йосифова-Хънкинс: Прекрасен финал. 

Диан Ставрев: Страхотен призив. Страхотен призив, с който да завършим тази вечер. Много ви благодарим за него.

Зрител: Музиката от кого е?

Жулиан Желязков: Музиката е от композитора Димитър Вълчев като има и наши и на Георги Арсов композиции. 

(аплодисменти)

Маглена Гуркова: Благодарим ви за тази ползотворна дискусия. Както и за тази и през изминалата година. За нас с Диан беше голяма чест да бъдем водещи на поредицата “Живият театър и новите медии”. Благодарим на всички, които ни посетиха. Благодарим на всички, които ни гледаха онлайн. Благодарим на Национален фонд “Култура”, благодарение на които се осъществява този проект. Благодарим на Алма Алтер за възможността. Пожелаваме ви щастливи празници. До нови срещи и да живее България!

✅ Спектакълът се осъществява с финансовата подкрепа на ФНИ на СУ, Министерство на Културата и European Solidarity Corps.
Предаването “Живият театър и новите медии” се осъществява с финансовата подкрепа на програмата за възстановяване и развитие на частни културни организации на
Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *