Житие и страдания грешнаго

Маглена Гуркова: Както знаете, а ако не знаете ние ще ви кажем – всеки един спектакъл, който е част от поредицата “Живият театър и новите медии” е съпътствана с дискусия след представлението, 

Диан Ставрев: А всяка една дискусия след представлението е съпътствана с Николай Георгиев. Господине…

Николай Георгиев: От дете, винаги, когато съм ходил на църква с баба си в неделя сутрин съм слушал тази песен – “Достойно ест, достойно ест…” Просто да знаете, годините които съм преживял какво ли не, от тези 45 до тези следващите, които са същите, пътувал съм по Европа и други страни, но трябва да ви кажа, че това, което винаги съм смятал, че на нас българите ни липсва, защото не сме го отгледали, защото не сме повярвали, че ни липсва достойнство! Достойнство, че сме българи, на онези, които са поддържали и още поддържат нашите корени да не залинеят, както казва един от нашите писатели – “Ние сме читав народ”, а това е нещо да бъдеш читав народ, читав човек и да знаеш каква е твоята пътека напред, как да вървиш и с кого да вървиш. Благодаря ви, благодаря ви от името на тези млади хопра, защото подобни неща не се правят ей така, защото това е работа, това може да бъде направено както го усещате в момента, целия тръпнещ в своята позиция на човекът, направил необходимото, за да бъде достоен българин. Обичам, когато моите ученици, моите възпитаници знаят кои са, какво искат и какво ще постигнат. Благодаря!

Маглена Гуркова: Читавият народ е обикновено този, който помни читавите си хора. Очевидно ние ги помним заедно с вас тази вечер и въпросът ми към вас е: “С какво Софроний Врачански продължава да бъде актуален и днес вече колко години след смъртта, казахме Анди…

Андриян Асенов: 210!

Маглена гуркова: …210 години след смъртта?” Вдигате рамене, какво значи това?

Малко момиченце от публиката: Аз не знам.

Маглена Гуркова: Добре. Много е хубаво, когато залата е пълна с млади хора, които не просто успяват да издържат такъв тип спектакъл, а накрая го завършват и с усмивка. Добре, защо трябва да помним Софроний Врачански според вас, какво ви провокира да доведете в тази вечер децата си при нас и да им покажете неговото дело? 

Дама от публиката, майка на 4 годишно момче: Ами, защото те са бъдещето, те не трябва да забравят миналото, не трбява да забравят предците си, историята си, българщината и в тях е силата, в тях е корена, който да го носят за напред и да го предават на поколението. 

Диан Ставрев: Ами, знаете ли всъщност, че “Житие и страдание грешнаго” е първата автобиография в историята на България, която наистина имало за какво хората да докладват, да коментират, а сега хората пишат автобиографии наляво и надясно ей така, друг е въпросът дали те сами си ги пишат, но очевидно хората преди са имали какво да ни кажат и то стига до нас и се надявам и ние какво да кажем на хората след нас.

Маглена Гуркова: Въпросът е как обаче достига то до нас, тъй като текста, на който вие станахте свидетели днес е на един съвременен български, а той е написан на доста по-различен български, който е доста по-неразбираем и посланията в него за съжаление стават и те все по и  по-неразбираеми. По какъв начин трябва да ги пренесем в бъдещето тези послания според вас, така че да останат устойчиво в паметта на младите хора?

Николай Георгиев: Маги… Нека чуят Андриян, защото това което има той в душата си бих желал да го имаме всички ние. Анди? 

Андриян Асенов: Аз бих отговорил на въпроса на Маги: “С какво ще запомним Софроний Врачански?”- ще го запомним с това, че той е първият българин, който е преписал История Славянобългарска, че той е първият българин, който е изстрадал себе си, за да старда и заради другите и той е първят българин, който е написал това “Житие и страдание”, защото той е вярвал. Вярвал е в Бог и именно затова неготово “Житие и страдание грешнаго” е заради това, защото понякога на него му се е налагало да преживява много против Бога и именно затова казва: “Ако някой ден ида там горе и застана от дясната му страна, хората, които четат неговото писание да се молят за него” и аз се надявам, че тази вечер по някакъв начин сме ви докоснали с това “Житие и страдание грешнаго”, защото този човек наистина е преживял много. Преживявал е всичкото това, а тогава знаем че е било и турското робство. На мен ми се иска и вие да споделите нещо във връзка и със спектакъла, и със самия Софроний Врачански. 

Зрител: Сектакълът беше много хубав и актьорите успяхте да направите така, че да се докоснем до великото произведение.

Петя Йосифова-Хънкинс: Анди, ти сигурно не знаеш, обаче в публиката има едно момченце, което е на 4 годинки и гледа през цялото време. Ако мен ме попитат, бих казала, че този спектакъл не е подходящ за 4 годишно дете и виждате ли колко много бих сбъркала? 

Георги Арсов: Аз мисля, че ви го казах днес, като говорихме по телефона и се извинявам много за думите си и се радвам, че не съм ви разубедил.

Петя Йосифова-Хънкинс: И това е доказателство какви българи в лицето на неговите родители има днес в България и какви ще има утре в лицето на това 4- годишно прекрасно дете. Така че мисля че, не знам… по-голяма българщина от това, аз не се сещам, Ама българщина имам предвид в чист вид, а не онази полемика, която ни залива от телевизията и радиото по цял ден и с трибагреника и байряка, дето се вее от всяка къща. Ей това е българщина – 4 годишно дете на Софроний Врачански.

Маглена Гуркова: А то какво мисли за спектакъла? Искаш ли да ни кажеш според теб кой е този човек, който беше на тази сцена днес?

Детенцето: Да.

Маглена Гуркова: Добре. Кой е?

Детенцето: Той е добър батко. 

Маглена Гуркова: Той е добър батко! Някой има ли какво да добави? Аз лично нямам.

Диан Ставрев: Много, много интересен паралел с историята, понеже Софроний Врачански преписва 2 пъти История славянобългарска. Първият път е в оригинал, а вторият път е преработен езиково – по така да го кажем модернизирано и е много готино, че в момента успяваме ние, говоря като общество, да предадем това, което са ни оставили хората, по един нов по-модерен и много по-достъпен за хората начин. Скоро, даже мисля, че около 24-ти май отново в една от дискусиите от тази поредица обсъждахме с хората – “Има ли днес будители? Какво прави човек будител?” и според мен това е да си будител, да създаваш ценностите в децата си. От ранна възраст да ги градиш като хора и мисля, че това е много красиво.

Маглена Гуркова: А на мен ми се иска и все пак някой да отговори на въпроса, който зададе Анди. Ако искаш го повтори, защото мисля, че ще чуем доста ценни неща. Като не се притеснявайте да ни отговорите, няма грешен отговор, няма грешно мнение. Има несподелено такова, а тук е място, на което да си говорим нещата, които често в ежедневието си забравяме.

Андирян Асенов: Да, то именно затова е дискусия. За да може всеки да сподели мнението си и въпросът ми е: Дали Софроний Врачански по някакъв начин с този текст, който беше в спектакъла по някакъв начин ви е докоснало?

Маглена Гуркова: Анди ти не виждаш, но доста хора кимат, но не искат да ни кажат защо го правят, което е доста любопитно. Сега спряха и да кимат.

Дама от публиката, майка на 4- годишното момче: Докосна ме, защото показва българския дух, цялостта на българския дух и как той е оцелял през вековете през онези много тежки времена и как вярата е била основополагаща и всъщност тя е крепила векове напред нас като народност.

Маглена Гуркова: Всъщност вярата, която споменахте е доста ключова, освен в спектакъла и в живота на Софроний Врачански, очевидно и в това той да продължи да съществува. Той създава един труд- книга за трите религии, които съществуват в България по време на турското робство и показва техните особености и възможностите те да функционират в един свят. Според вас това има ли отражение в днешно време и как? Все пак виждаме доста сложна конфликтна ситуация не много далече от нас, даже няколко такива на може би религиозна основа и друг причини, а Софроний казва, че религиите могат да съществуват съвсем добре заедно. Какво е мястото на религията днес? И въобще има ли тя някакво приложение освен това по улицата всякакви хора да ни раздават библии. Не знам дали на вас давали, тук точно пред входа на Софисйки университет редовно ни раздават едни такива малки библии с една доста изкривена история. Къде е мястото на религиите днес и дали се изчерпва до тези малки книжки по улицата? 

Петя Йосифова-Хънкинс: Аз мисля, че дамата говори за вярата, а не за религията и мисля, че би било по-вярно, ако днес говорим за вярата, защото вярата е онова, което крепи човека, а не религията. Религията често е деформация на вярата и ако ние вярваме сме модели на хората, които Господ е създал, но ако четем  изкривен Новят завет, който ни раздават на подлеза има шанс да се превърнем в едни много погрешни, много объркани човешки същества. Затова мисля, че вярата е в есенцията на всяка религия, ако ние се държим за есенцията това е истината. 

Диан Ставрев: Във връзка с това, което казваш Пет, мисля че вярата тогава е била много по-чиста, защото хората сами са достигали до нея, доакто днес във връзка с тези библии, това в никакъв случай не е нещо, което критикувам, това е хубаво, но ти имаш съдържание, където пише: ако си изтощен – тази, тази, тази страница и тази, тази и тази молитва, ако си объркан – тази, тази страница и тази и тази молитва. И някакси дори са манипулирани как да ръководим вярата си, къде да насочим вярата си, което е може би една доста радикална разлика от времето сега и времето преди. 

Маглена Гуркова: Ами, заедно казахме една много хубава молитва по време на спектакъла. Живеем в доста сложни времена, които изглежда се усложняват, но ние вярваме, че чрез изкуството можем да се справим с тях както и бъдещите поколения. Бих искала да завърша днешната дискусия с нещо, което Софроний Врачански казва и ще си позволя да ви го прочета в оригинал, не искам да перифразирам и да се опрем на неговите думи, а именно: “Человечешката душа, доде не претърпи скръб, труд и теснота не може да се поднови и окраси”. Благодарим ви за тази вечер!

Очакваме ви в следващия ПОСЛЕДЕН епизод от поредицата “Живият театър и новите медии” – “Щастливеца” по Алеко Константинов! На 14 декември, 19.30ч. на живо и онлайн в реално време в салона на Театър – Лаборатория Алма Алтер! С участието на големия български актьор Стефан Попов в главната роля!!

✅Проектът се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria по програма ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЧАСТНИ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ