ПОНЯКОГА БОЛЕЗНЕНО, НО СИ ЗАСЛУЖАВА

Пурос Леонидас е един от съвременните унгарски автори, който се увлича по експерименталния театър и театралните изследвания и критика. На 1 септември той пристигна в България като доброволец в Международния театрален фестивал Алтер Его със задачата да изследва новите хоризонти, които се откриват пред пърформативното изкуство.

Снимка: Szen-Benjamin

В петък следобед, последният ден на “Алтер Его”, се проведе дискусия относно представленията. Петя Йосифова-Хънкинс, артистичен директор на фестивала, сподели впечатленията си с гостите (и дори се появи и другият водещ-китарата на Георги Арсов!). В дискусията се включиха също доброволците и изпълнителите, които този път заеха своето място в публиката. Тук бих искал да отбележа колко рядко се случва и колко хубаво изживяване е повечето от гостите да са присъствали на останалите постановки през тези пет дни-на други подобни събития съм свикнал артистите да изпълнят ролята си и да си тръгнат възможно най-рано на следващата сутрин. Вярно е, че Алтер Его е специален и с това, че освен полската компания Teatr S, програмата включва предимно солови представления, което придава на целия фестивал международна, но семейно ориентирана атмосфера за среща на артисти.


Постановката на Бека Хобак е единствената, която не се споменава на дискусията, тъй като двете й представления закриват седмицата – в петък вечерта, както всеки път, се събира пълна зала в Алма Алтер. Хореографката от САЩ представя два етюда от по двадесет и пет минути. Ако разбирам правилно въз основа на програмата и официалния сайт на артистката, “Remanence” е заглавието на целия цикъл, в рамките на който първата част се нарича “Place” , а втората- “Sacral: Initial Dissent” .

В радикално изчистената хореография на “Place”, Бека Хобак може да разчита само на себе си –на гласа и тялото си – на сцената. Тя не използва реквизит, а музика звучи само в последните минути. В прозаичната начална сцена на публиката се представя момиче, облечено в елегантни дрехи, което изглежда малко сдържано. Тя учтиво ни казва името си и какво трябва да знаем за нея, подкрепяйки казаното със сдържани жестове. След това тези жестове постепенно стават все по-големи и накрая заживяват самостоятелен живот – обръщат се срещу собственика си. Монологът продължава да ни разказва за младото момиче, израснало в провинциална, консервативна американска общност– бих добавил, че е добре, че историята е толкова обикновена, но може би е жалко, че е толкова бедна на конкретика. За сравнение движенията са груби, интензивни, почти истерични. Изпълнителката не крие, че това, което прави, е физически изтощително: трепетът и несигурността са съществена част от хореографията. Както героинята от личната история, която иска да се откъсне и да намери себе си, бори се с препятствията, които се търкалят пред нея, великанът Бека Хобак също се бори с гравитацията – все по-често натоварва цялата тежест върху горната част на тялото си, оставяйки ясно видима локва пот зад себе си на сцената. По време на представлението тя се отървава и от дрехите си – тази трансформация, болезненият процес, при който тя става свободен човек, не е еротичен, а много женствен.

“Sacral: Initial Dissent” е истински бунт, подсилен от многобройни, взаимно подсилващи се ефекти: резки промени на светлината, бързо променящи се сценарии, внушителна музика и фойерверки. Това е напълно различна естетика в сравнение с тази от преди няколко минути: тук всеки момент е подчертан и стилизиран в смисъл, който, както подсказва заглавието, създава усещане за сакралност. Сякаш гледаме фрагмент от трилър, от който лудият редактор е оставил само най-мистичните невербални отрязъци. Това прилича на филмова продукция, но в крайна сметка е театрална – може би се опитва да използва твърде директни ефекти за моя вкус. Сцената от време на време потъмнява, а в мрака на няколко пъти се чува мистериозното звънене на стационарен телефон. Междувременно желязната маса, която е в центъра на декора, се обръща отново и отново и Бека Хобак създава впечатлението, че понякога е разпитващата, понякога разпитваната, в призрачната светлина.

Накрая се провежда закриващата церемония на фестивала – на сцената излизат организаторите и доброволците. Георги Арсов пее за втори път през деня българска песен – за мира в лицето на война, която засяга все повече хора. Имаме късмет, че трябва да се справяме само с умората и очакванията на нашите гости. Червеното вино и пицата на церемонията се изчерпват бързо (пицата твърде бързо за някои), но никой няма енергия за истинско прощално парти. Някои изпитват облекчение, други са тъжни да видят края на едни много интензивни пет дни. Лично за мен това беше вдъхновяващо изживяване – видях три-четири наистина изненадващи и запомнящи се представления и нито едно, което според мен не би се вписало в добрата програма на театралния фестивал.

Автор: Пурос Леонидас


Превод: Никол Колева 


Международният тетарален фестивла Алтер Его се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Европейския корпус за солидарност. 


Представленията от фестивала могат да бъдат гледани в канала “Живият театър и новите медии”, с финансовата  подкрепа на програмата за развитие на частни културни организации на Национален Фонд Култура.