КРАСИВИ ЖИВОТНИ НА СВЕТЛИНА

Пурос Леонидас е един от съвременните унгарски автори, който се увлича по експерименталния театър и театралните изследвания и критика. На 1 септември той пристигна в България като доброволец в Международния театрален фестивал Алтер Его със задачата да изследва новите хоризонти, които се откриват пред пърформативното изкуство. 

Снимка: Szen-Benjamin

Темата на фестивала Алтер Его в четвъртък бе сформирана от поредица неочаквани събития, като се наложи организаторите да променят и двете заложени вечерни представления. Партньорката на танцьорката-хореограф Стефания Менестрина претърпя контузия, затова вместо “Ototeman_what if” , бяха изпълнени два по-кратки етюда от Италия: “Gea culpa”, изпълнена съвместно с Аура Каларко, и моноспектакъл “La luna sui nossi monti” . По-тъжната новина е, че израелката Шломит Фундамински не можа да присъства на фестивала поради въоръжения конфликт в нейната страна – тя беше заменена от Оля Залейко от полския Teatr S и нейният “Левитас”.

Във всеки случай, от естетическа гледна точка, нямаше никакво чувство за компромис. Не знам дали щях да имам подобно преживяване, ако Стефания Менестрина беше изпълнила заложеното представление в програмата. Този един час разтърси личната ми история. През последните години имах възможността да видя сравнително голям брой театрални танцови постановки от артисти от различни националности, възрасти и вкусове и въпреки че някои от тях бяха безспорно интересни, нито една от тях не ми въздейства дори минимално– опитвах се да остана отворен към тях, но трябваше да призная, че това не беше моят жанр. В италианските продукции липсваха елементите, от които аз, като зрител, свикнал с прозаичния театър, обикновено имам нужда – някакъв сюжетен фрагмент, някаква проблематика – и въпреки това ги гледах с широко отворена уста.

В началото на “Gea culpa” има дълъг период от неутешим детски плач, осеян с ритмични шумове. Движенията на танцьорите създават контраст и напрежение: всичките им жестове са точни, спокойни, ефирни и очевидни. И някак, по начин, който е труден за обяснение, това е различно от природата на човешкото движение. Имам чувството, че наблюдавам ежедневните дейности на красив, непознат животински вид в природата. Изобщо не се усеща, че прекрачват границите си – напротив, ясно е, че това, което правят, е най-естественото нещо на света. Техните проблясъци в движенията и промените в позицията напомнят движенията на гущери или дори скакалци. Лицата им също са завладяващи: те не си играят с мимики, не се опитват да изразят нищо, просто се оставят на концентрацията да ги облее. Те противоречат на заглавието: по своята същност изглеждат невинни. По-точно: сякаш не знаят какво е грях. Като животното, като първия човек в рая. Има нещо очарователно в тяхната харизма. Удоволствие е да ги наблюдаваш как се движат почти в синхрон през цялото време, а след това взаимодействат за момент, свързвайки се една с друга.


Бяхме разменили няколко думи предишния ден, така че знам, че Стефания Менестрина е от провинция Южен Тирол – може би затова смятам, че соловата й продукция, “La luna sui nossi monti” , е вид любовно писмо, пейзажна поема към северноиталианския регион. Обърната към светлината от единствения прожектор, изпълнителката е с гръб към публиката, когато внезапно се включва красива, народна мелодия (заглавната мелодия) и Стефания, сякаш търсеща подходящ отговор, изпробва различни движения – със същото сериозно внимание както в “Gea culpa”. В същото време в тази хореография има детска закачливост и хумор, особено в спиращата дъха прелюдия, когато Стефания със звънче на врата наднича в публиката като планинска коза.

За край вечерта закрива друго кратко представление – “Левитас”, базирано на техниката буто. Това древно движение, изглеждащо като свещено, всъщност е доста модерно: то се появява в Япония през втората половина на ХХ век и често се нарича „танцът на пълната празнота“. Наистина, за западното око изглежда по-скоро като лична духовна практика, тъй като Оля Залейко се движи бавно, сливайки се с белия плащ, а след това лицето зад плаща става видимо, екстаз на живота и раждането. Споменах анималистичния характер на италианската двойка, но в случая с “Левитас” доминира мотивът за пеперудата, която излиза от пашкула си и се стреми към светлината.

Автор: Пурос Леонидас


Превод: Никол Колева 


Международният тетарален фестивла Алтер Его се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Европейския корпус за солидарност. 


Представленията от фестивала могат да бъдат гледани в канала “Живият театър и новите медии”, с финансовата  подкрепа на програмата за развитие на частни културни организации на Национален Фонд Култура.