РЕВОЛЮЦИЯТА НА СИЗИФ

Пурос Леонидас е един от съвременните унгарски автори, който се увлича по експерименталния театър и театралните изследвания и критика. На 1 септември той пристигна в България като доброволец в Международния театрален фестивал Алтер Его със задачата да изследва новите хоризонти, които се откриват пред пърформативното изкуство. Снимка: Szen-Benjamin

Току-що прочетох стихотворението на Гео Милев, озаглавено „Септември“ – има страхотен унгарски превод на Ласло Наги – и в момента се опитвам да разбера коя част кога беше изиграна по време на снощното представление.  След задълбочено планиране и подготовка Международният театрален фестивал „Алтер-Его“ 2023 най-накрая стартира със спектакъл на театър-лаборатория Алма Алтер.  Те вдъхнаха нов живот на творчеството на класическия български поет под формата на моноспектакъл.  Като доброволец на фестивала имах възможността да гледам няколко представления на Алма Алтер през последния месец и досега тази беше най-запомнящата се за мен, оправдавайки определението на театъра като най-„ живо” преживяване.

Беше рисковано да се избере такова представление за откриването, където текстът е в основата, тъй като чуждестранната публика очевидно не  разбра нито дума от представлението. Освен това режисьорът Петя Йосифова-Хънкинс и актьорът Георги Арсов знаят, че добрият театър никога не е само илюстративен: присъствието на сцената не само заглушава или амплифицира поетичния текст, но и го преосмисля – разширява смисъла.  С други думи, връзката и конфликтът между поемата и театъра стават комплексни.  Но със сигурност е интересен експеримент, който също възникна в дискусията след спектакъла – възможно ли е една постановка, в която няма как да интерпретираме един от елементите (текста), да създаде чувства у нас или не.  Въз основа на собствения си опит и съдейки по реакциите на публиката смятам, че експериментът беше успешен.

По време на около 45-минутния спектакъл Георги Арсов тича на едно място с ботуши и семпли, мръсни дрехи.  Той държи две тухли в ръката си, което прави и без това изтощителната задача още по-трудна.  Тухлата е красив, смислов мотив.  От една страна, тя е много специфична в своята материалност. Усещаме тежестта в ръцете си, докосваме грапавата повърхност. Това със сигурност не е просто метафора: това е тежък физически труд.  В същото време, разбира се, тухлата отваря много значения: тя може да напомни за Сизиф, който безсмислено търкаля камъка пред себе си, без да спира, или за двете каменни плочи на  Моисей в Библията. И, разбира се, напомня също за простия работник, който се опитва да оцелее ден след ден, и за революционера, който се изправя срещу картечници с павета.  „Септември” е героична поема, но нейният герой е осакатеният, прострелян, безличен човечец, мъченикът, „народът”, който се бунтува отново и отново и се проваля срещу тиранина.  Днес, четейки унгарския превод, разбрах, че септември е месецът на революциите в българската история – но революцията не носи със себе си желания нов свят.  Революцията е скрижалът на разделения закон на народа.  Революцията е сизифов труд. 

Едно от основните достойнства на изпълнението е, че се осмелява да бъде семпло – и все пак да използва всевъзможни изразни средства.  В един момент Георги Арсов хваща тухлите под мишница, друг път сяда върху тях – накрая все едно си гради безименен гроб.  Един от най-красивите моменти в представлението е, когато актьорът застава на двете тухли, поставени една върху друга, пази равновесие и гледа дълго надолу, както кандидат-самоубиец гледа към реката от моста.  Досега дрехите му са покрити с пот, а потта пада от челото му на земята на равни капки.  (Изпотяването също е нещо, което не може да се фалшифицира.) Тогава по време на представлението за първи път звучи красива музика, Георги Арсов бавно поглежда към небето, сякаш чака дъжд – но от него капе вода.

През по-голямата част от представлението актьорът е осветен от една-единствена ниско разположена лампа: неговият пораснал силует се простира на стената зад него.  Запомнящ се момент е, когато светлината рязко се променя и сянката се свива.  Преди финалната сцена Георги се обръща към публиката на английски.  Той говори какво е усещането за него лично да играе представлението в продължение на шест години – да се впуска отново и отново, да се опитва да „промени нещо в света“ отново и отново.  Това е хубав момент, как съдбите на актьора и ролята се събират.  А в края на представлението ритмичното, монотонно потропване на ботушите изглежда почти като танц.

Автор: Пурос Леонидас

Превод: Никол Колева 

Международният тетарален фестивла Алтер Его се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Европейския корпус за солидарност. 

Представленията от фестивала могат да бъдат гледани в канала “Живият театър и новите медии”, с финансовата  подкрепа на програмата за развитие на частни културни организации на Национален Фонд Култура.