Албена или любовта, която кара “бастуна” на обществото да замръзне

В епизод пореден от Живият театър и новите медии, заформихме една дискусия, която предизвика мислите за красивото и грозното, след която напуснахме салона на театъра малко по – обнадежедени за онова непонятно и магическо явление – красотата наоколо и най-вече онази, която е вътре.

Маглена Гуркова: Много е хубаво, че на представления като това салона на Алма Алтер е пълен с толкова млади хора. И много хубаво,че такава публика е предпоставка за много хубави дискусии. Най- хубавите дискусии сме имали имено с такъв пълен салон, защото младите хора много по-лесно се отпускат да си кажат мнението, което за нас е много полезно и всъщност започнах с това, че на Албена, салона на Алма Алтер обикновено е най- пълен. Искам да ви попитам Вас лично – защо? Отговора е много прост, предполагам за всеки – какво Вас Ви накара тази вечер да дойдете?

Алена (зрителка на около 5 годинки) : Аз защото съм гледала доста от представленията на Алма Алтер и искам да гледам още и още докато не ги изгледам всичките.

(Аплодисменти) Браво на Вас, че ги правите много хубави. 

Диан Ставрев: Според мен дискусията е готова да се изчерпи до тук. 

Маглена Гуркова: Добре, всички ли идват с идеята да изгледат всичко на Алма Алтер?

Диан Ставрев: Зачерквате ли си ги като стоте национални исторически обекта ?

Зрител: Май да.

Зрител: Смея ли да кажа не?

Маглена Гуркова: Толкова ли сме страшни? 

Зрител: Не, прекрасни!

Диан Ставрев: Добре, Вас какво Ви накара да дойдете тук?

Зрител: Ами… хубостта. Идеята за хубостта.

Маглена Гуркова: А идеята за красотата? Понеже отваряме тази голяма тема, свързана с Албена. Защо е вечна? Дали е преходна и дали се променя във времето според Вас?

Зрител: Времето е интересна дефиниция. По- скоро се променя. 

Маглена Гуркова: Как?

Зрител: Ами в зависимост от нравите на поколенията.

Диан Ставрев: Ами нали има едно такова разбиране, че хубавите неща времето ги разваля. Какво смятате Вие по този въпрос? Задължително ли е красивото с времето да се скапва?

Зрител: Ами то е красиво за едни, но за други е грозно. 

Зрител: Не може ли ярката красота на младостта да остави бавно място за по- мекия блян на опита, бръчките на един човек… Не може ли красотата да бъде лепенка, която просто не изчезва.Само се променя, сменя формата си.

Маглена Гуркова: А добре в днешно време като и бръчките изчезват и се добавят все повече бонуси към красотата и така нататък, какво се случва?

Зрител: Представяме си я.

Губим я , както губим думите си, после губим самата красота от погледа си, от време на време я намираме обратно. Може би проблема с това време, е че никога никога не знаем точно какво виждаме кога го виждаме и защо го виждаме. Примерно аз така попаднах на това представление със случайността. Не знам дали мога да изкажа това, което искам с обикновена нишка на мисълта, така че…

Маглена Гуркова: Въпроса, който при мен възниква след това изказване е дали красотата е оправдание – в конкретен случай в представлението в образа на Албена, в нейните действия или по-скоро е самоцелна?

Алена (зрителка на около 5 години) : Самоцелна!

Маглена Гуркова: Какво значи самоцелна?

Алена (зрителка на около 5 години): Значи да цели това, което тя иска.

Маглена Гуркова: Красотата или Албена?

Алена (зрителка на около 5 години): Което тя иска към себе си.

Зрител: Свикнала е. Тя я използва като метод да се движи.  Като даденост. 

Диан Ставрев: Това е много интересна гледна точка, за която не се бях замислял,че когато Красивия свикне с красотата той става опасен. 

Зрител: Да, защото се движи като течението в една река, твърде бързо за околните.

Зрител: Да, тя използва своята красота, но от друга страна бих казала, че душата и погрознява. Така, че може би трябва да се стремим към красотата на душата.  Защото другата с времето избледнява. Едното е да си млад, друго е да си на средна възраст, трето е да си вече възрастен човек. Да, тя се изменя, но пък в очите на другите младото винаги е по- хубаво, защото то е свежо. Според мен трябва да запазим красотата, защото тя излъчва. Всичко е отвътре- навън.

Диан Ставрев: Според Вас Албена красива ли е отвътре?

Поставяйки разказа, това което се случва, понеже тя прави нещо, което особено в онова време, въпреки, че и сега, се смята за неморално. Особено тогава, когато семейството е черешката на тортата в царството на ценностите.  

Зрител: Аз не мисля, че тя е грозна. Мисля, че тя е объркана и просто търси своето щастие, тъй като е нещастна, в това положение, в което е в този момент. И аз не мисля, че да търсиш щастието си е грозно. Просто не се приема от обществото. А в случая тя не живее за обществото. Затова не е прието.

Диан Ставрев: Но ако търсиш щастие за сметка на друг човек? Това е основната дилем. Много интересно всъщност Йовков е бил свидетел на това събитие. Той е бил учител в село Мусубей, Добричко. И пред очите му е млада жена на име Яна, която е прелюбодействала. Сцената с изпращането, отвеждането и как селото плаче и се радва, то не се радва, по -скоро я иска обратно, той вижда с очите си. Всъщност той пише в една негова статия, че това е събитие, което него вътрешно го разтърсва и го изяжда. Той пише разказа в последствие. Тоест имено това, че щастието е търсено, но за сметка на други.

Георги Арсов: Аз мисля, че напоследък Албена е най- актуалното произведение на Йовков. Във времето, в което живеем. И миналата година с едни ученици отворихме една дискусия и всъщност, това което според мен е много интересно – ние няма как да си затворим очите за темата с домашното насилие в България, която в последните няколко месеца е просто на пиедестал и се леят и леят нови и нови случай и нови и нови новини и заливат и заливат. И ние сме свидетели на това, което Йовков е  написал по- рано. Моят въпрос е има ли отражение това, което Йовков е написал в днешно време? Защото в днешно време мъжете убиват жените , обществото ги съди, но в разказа “Албена” има нещо много интересно. Когато “Албена” излиза и цялото село я изпъжда. Момента, в който я виждат и тя вдига очи и тоя поглед дори и дядо Власю, който за Йовков е първообраз на властта и на всичко това в селото – неговия бастун замръзва. И ние много се чудим като играем Албена има ли нещо , което може да накара бастуна на нашето общество да замръзне,  да се успокои и да погледне красотата в нейната форма, а не в това да се избиваме, да се удряме, да се наръгваме за красотата, за изневярата и за всички тези теми. Тоест вие виждате ли го това нещо?

Зрител: Може би винаги ще знаем за Албена и за съществуването на този разказ и ще минем през момента, в който ще го четем и ще се опитваме да го разберем и после ще го забравим. И ще трябва да минем сами по този път, колкото и тъжно да бъде това предвид точната ситуация, която дадохте. Тъжно наистина. 

Диан Ставрев: Има една максима, която е – “Който не знае историята е обречен да я повтори”. 

Зрител: Може би точно тези емоции, които са представени в творбата – емоцията, която красотата предизвиква в хората е също ревността и всичко, което произлиза от това е причината, поради която толкова много хора ще четат тази творба и остава такава голяма класика в нашата литература. Защото това са емоции, които всеки изпитва и по този начин може би може да се каже на следващото поколение да не правят тези грешки, да бъдат по-човечни. Според мен в тази творба всеки един от героите е в грешка, няма един който да извършва правилните действия, по този начин всеки може да извлече за себе си в определената ситуация как да се държи най- добре. Може би заради толкова много човешки емоции, се събират толкова много хора за “Албена” в театъра.

Алена: Аз мисля, че което може да накара човека с бастуна да замръзне бастуна е любовта. Не само бастунът му, а целия. Или по-скоро да се разтопи.

Маглена Гуркова: Ами мисля, че по- хубав отговор нямаше.

Диан Ставрев: Има ли някой, който иска да сподели нещо?

Зрител: Ами ние вярваме ли на Йордан Йовков . Нали е написал нещо и всеки автор, когато те грабне с книгата си, с историята си, той ще те накара да си станете нещо като приятели и да си имате доверие. Да му се довериш, за да може той да ти поеме ръката и да те отведе в друг свят. И нали уж вярваме в Господ и също когато стъпим върху водата пропадаме и се давим и правим същите грехове, които правим всеки път, повтаряме едно и също. Ако наистина започнем да вярваме в Йордан Йовков и в нашите собствени писатели, може би това е някакъв начин “да замръзне бастунът”. Трябва да сме живи както сте и вие на сцената. На мен ми харесва, аз гледах и “Маргарита и Майстора”. Просто ми хареса много с каква живота излизате на сцената и ако може хората да живеят с такава живота и през цялото време да имат мисъл в главата си, може и да замръзне бастуна. 

Зрител: Според мен бастунът замръзва, защото никой няма право да съди другия. Истината е, че всички сме грешни. Да, Албена е грешна, Нягул е грешен.  Дядото е грешен. Ние всички сме. Това, че ние не одобряваме дадена грешка не означва, че ние не носим подобен или пък може да е от друг вид , но пак е грях. Просто ни е заложено. От момента , в който се родим…

Маглена Гуркова: Това е много значим коментар и тема. Всъщност дали ни е заложено от момента, в който сме се родили. Защото в разказа детето на Албена разкрива престъплението, което е извършено и всъщност Йордан Йовков нарича това дете “Божи пръст”. И всъщност това е намесата на Божественото  и на съдбата и така нататък. Дали ни е вродено това или с времето хората започваме да използваме истината, когато ни е удобно. Как мислиш?

Зрител: Аз лично мисля, че ни е вродено. Да, ние много често използваме истина когато ни е удобно, но според мен греха ни стои още в началото.

Диан Ставрев: Истината може би чисто и физиологически е естественото ни състояние, понеже знаете човек като лъже се държи неестествено – поти се, движи се, пулсът му се ускорява. Но има и още няколко гряха, които може пък те да са ни вродени. Ние Ви благодарим, че бяхме заедно, вашето присъствие значи много за нас и се надяваме да ви видим отново на следващия епизод на Живият театър и новите медии – 6 ноември – “Житие и страдания грешнаго Софрония”. 

✅Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria по програма ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЧАСТНИ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ