Гаврошовци или Котета разбойници?

Една дискусия за избора дали да бъдеш Гаврош или от групата на Котетата разбойници, а може би тези, които се забавляват искрено те дразнят и се превръщаш в Чичкото? В крайна сметка овациите получиха музикантите!

Маглена Гуркова : 

– Много ви благодарим, че сте тук въпреки лошото време и въпреки промяната в плановете ни. Както знаете, веднъж месечно има дискусия след едно от представленията ни, този месец е “Гаврошовци и котета разбойници”! Преди да дадем думата на господина, който обикновено открива дискусиите, ще направим нещо по-различно. Тъй като с Диян имахме една дискусия преди представлението, публиката кое предпочита, Гаврошовците или Котетата разбойници? 

Диан Ставрев:

– Или Чичкото?

Маглена Гуркова :

– И сега, моля Гаврошовците да застанат от тази страна, а Котките разбойници от другата. Браво, чудесно! Сега ще помоля публиката с пляскане да гласува. 

Зрител:

– Няма ли да гласуваме за чичкото?

Маглена Гуркова:

– Да, хайде!

Добре, чичкото и музикантите са конкуренция, но те ще си решат спора след това. 

Диан Ставрев :

– Господине, вие желаете ли да кажете нещо?

Режисьорът Николай Георгиев:

– Аз, изглежда, ще престана да правя театър за възрастни! А ще се преместя към детския театър, защото толкова време чаках, по някакъв начин, да ме вмъкнете между вас, ама вие не, та не. Не искате. Добре. Но трябва да ви кажа, имаме за автори, не кой да е, Гео Милев, бащата на българския модерен театър, на българския модернизъм и неговата дъщеря, Леда Милева! Някога, някога, бях и аз кандидат поет, мъчих се да пиша нещо, но когато чух това, което е написала Леда Милева и как сладко го казва и как цялата е готова да полети, щастлива. Няма за нея нищо друго освен това да употреби тази своя положителна енергия, която е толкова сладка, защото ни дава правото да играеш, правото да бъдеш пъргав, да бъдеш силен, да бъдеш всичко, което си пожелаеш. Е, аз пожелавам на всички вас, дай ръчичка, дай ръчичка, хвани я и ти, хоп, хоп, хоп, хоп, един за друг, един за друг, един за друг, а така. И вие хванете, и вие хванете, а така. И…НИЕ СМЕ, НИЕ СМЕ, НИЕ СМЕ, НИЕ СМЕ, НИЕ СМЕ, НИЕ СМЕ

Всички:

– НИЕ СМЕ, НИЕ СМЕ, НИЕ СМЕ, НИЕ СМЕ, НИЕ СМЕ, НИЕ СМЕ, НИЕ СМЕ!

Маглена Гуркова:

– Очевидно Господина си намери нови членове на трупата на Алма Алтер. Може би тук е времето да обявим, че скоро предстоят кастинги за специалността “Авторски театър”, които да началото на следващия месец. Сега можем да се върнем към представлението. 

Диан Ставрев:

– Да, на мен ми е интересно всъщност, в навечерието на новата учебна година има ли от вас някой, който ще бъде първи клас?

Ти? И как се чувстваш, вълнуваш ли се? Ще спиш ли тази вечер? А къде ще учиш?

Ами надявам се, това да е твоята първа среща с Гео Милев или не е била?

Маглена Гуркова:

– Във всеки случай дано не е последна. И се надяваме децата от това поколение да имат възможността да учат Гео Милев в училище. Както разбрахте за нас и за нашите представления, нашата кауза да припомняме, че има смисъл Гео Милев да се върне училището и ще се борим до край…

Диан Ставрев:

– Да фигурира в учебната програма.

Маглена Гуркова:

– Миналата дискусия беше за представлението “Септември”, моноспектакъл на Георги Арсов и виждам хора, които бяха тук и на това представление. Там видяхме един сериозен текст, доста силно емоционален, а тук имаме друг вид емоция, текстове за деца, как бихте ги сравнили вие. 

Дете от публиката:

– И двете представления бяха страхотни. Не знам дали хората, които ги изпълняват или самия автор, са ги направили страхотни. Аз, брат ми и родителите ни бяхме супер очаровани и от двете представления. 

Диан Ставрев:

– Според вас, вие така като една по-млада гледна точка, дали е по-добре първата среща с Гео Милев да бъде точно в тези текстове създадени за деца или по-абстрактните текстове, както много обичат да казват, да се правят на интересни, текстове за “големи”?

Дете от публиката:

– Първа среща като деца, по-добре детски текстове. Като възрастни, някои по-сериозни. 

Маглена Гуркова :

– Да попитаме родителите същия въпрос. 

Зрител:

– На представлението “Септември” се изля много пот. Беше много впечатляващо…не знам, според мен и двете си имат стойност. Просто са в различен свят. 

Маглена Гуркова :

– Добре, значи има място за Гео Милев във всичките му форми днес? 

Зрител:

– Определено да!

Маглена Гуркова:

– Добре, по този повод господина инициира един протест във връзка с бюджета за култура, но не искам да ви разкривам повече. Ще ви кажем по-натам, просто ни следете активно. 

Диан Ставрев:

– Аз имам един въпрос за малки и големи. По принцип в детските предавания и изобщо в детската медия има добри и лоши. Искам да питам вие как се усещате повече? Като Гаврошовци, като Котета разбойници или като чичкото? В този етап, в който сте в момента? Защото може би етапа от живота определя как се определяте?

Маглена Гуркова:

– На мен лично, това ми звучи като заплаха…

Диан Ставрев:

– Защо заплаха? Не, не, не…

Нали в един живот човек има безгрижни моменти, има такива, в които е най-добре да се забавлява и да не мисли за нищо друго? Има периоди, в които си се посветил на работа или някоя друга кауза, в която се опитваш да въвлечеш всеки в нея? И разбира се, това, според мен, въпреки че големи и малки, това е период. На 45 можеш да се чувстваш като Чичкото, но можеш да се чувстваш Гаврош и така през година да ги сменяш.

Маглена Гуркова:

– Да, доста модерно звучи. Кажете ми вие на какъв етап от живота си се чувствате? 

Зрител:

– Зависи от настроението!

Маглена Гуркова:

– Ето, виждаш ли, може не само година за година, ами ден за ден. 

Георги Арсов:

– Аз искам само да се намеся по този въпрос, защото нали аз вкарах слона в залата, така да се каже. Искам да кажа и държа много да подчертая, че това което направих в представлението, то разбира се, не е част от представлението, то е моя лична инициатива и всичко, което казах на тези чудесни момчета го мисля и го казвам именно защото не смятам, че има добри и лоши, аз не смятам, че съм добрия, който нарицава лошите. Исках да го подчертая, извън контекста на представлението и на Гаврошовци го казвам и отново. Това, което мен жестоко много ме интересува и това, за което се намесих и не замълчах. Защото ние доста често замълчаваме в такива ситуации, за да продължаваме напред. Ако зависеше от мен щях да го направя от самото начало, но понеже щях да наруша комфорта на актьорите го направих в момента, в който на мен ми беше удобно. Това, което мен ме интересува е как ние всички да възпитаваме децата си и какво да правим, за да не се случва това, което се случва. Защото ние доста откровено го заобикаляме. Как ние да възпитаваме децата си, да ги учим да са най-добрите, да плащаме за най-добрите университети, да създаваме най-добрите условия, да ги обичаме, да даваме цялото си време, да отделяме време и да ги възпитаваме, да има казваме колко добър е Гео Милев, колко смислена е вселената, колко красива е природата, как те трябва да обичат и да уважават. И кой ги спира и кой създава онези, които минавам с мръсна газ през децата на България и света. Аз лично вярвам, че вие не сте такива хора. Искрено вярвам, че всеки един носи доброто в себе си, носи лошото в себе си, той сам избира кое да го управлява. И наистина за мен ще бъде огромно удоволствие ако дойдете и разменим няколко думи, за мен ще бъде страхотно. Имаше един страхотен миг във вашите взаимоотношения, защото аз ви гледах много внимателно, който за мен осмисля вашите взаимоотношения. В един момент едното момче потупва момчето отпред по рамото и той направи така…не. За мен това “Не”, беше най-смисленото “Не” в живота. Понякога в живота трябва да кажеш “Не”. Когато някой те тупа по рамото, кажи му “Не”, може би не е прав в тази ситуация. Може би това не е неговия момент. Може би в някой друг момент той ще направи нещо друго. Съжалявам, че съм толкова емоционален, но наистина ги мисля тези неща и ме интересуват и дълбоко ме касаят. И смятам, че това са протестите, които имат смисъл. Протестите да пазим децата и смисъла. Това е. 

Маглена Гуркова:

– Добре, че поне един човек ти е разбрал въпроса. 

Валерия Димитрова:

– Аз му разбрах въпроса. Примерно аз се чувствам като Гаврош и се сетих, че като бях на 16,17 години и ни водеха на театър в 199 и ние се държахме много по-безобразно от тях и нали в някакъв много по-късен етап, когато започнеш често да ходиш на театър и започнеш да гледаш повече и повече представления, вече се усещаш, че не му е там мястото за говорене, но това е някакъв процес, така че момчетата просто са в тези години. 

Георги Арсов:

– И съм съгласен и не съм съгласен. 

Валерия Димитрова:

– Ти си от класическата гимназия. 

Маглена Гуркова:

– Добре, да попитаме и доброволците, да не ни се разсърдят. В нашия театър през този и другия месец имаме група доброволци от други държави, които готвят един предстоящ фестивал “Алтер Его” в края на октомври. Така че да се обърнем и към тях. 

Диан Ставрев:

– Хора, имам въпрос към вас. След като представлението не беше преведено и вие не разбирахте нищо, как ви накара да се чувствате и какво разбрахте от него? 

Доброволец:

– Аз мисля, че за нас беше интересна предимно музиката и благодарение на нея разбрахме до някъде и историята. Актьорското поведение, реакциите и всичко много помогна за това. И разбира се, не разбрахме всичко, но музиката помогна много. 

Маглена Гуркова:

– С други думи това, което каза девойката е, че музиката е нашия универсален език и дори факта, че те не разбират български, това доста им е помогнало. Смятам, че е едно прекрасно послание, с което да завършим днешната дискусия. 

Следващия епизод на онлайн предаването Живият театър и новите медии – “АЛБЕНА” по Йордан Йовков, очаквайте на 9 октомври, 19.30ч. на живо в салона на Театър – Лаборатория Алма Алтер и онлайн в реално време!

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria по програма ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЧАСТНИ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ