В най- тихото времепространство на 22 август, когато сезонът в театъра е отшумял, заминал е за морския бряг, заедно с актьорите или е задрямал, само за да се събуди и да ни придърпа като магнит обратно през ранната есен, отронихме само едно представление –

“Септември” по Гео Милев.

След като отзвучаха и последните стъпки на Георги Арсов, залата притхна и неусетно се преляхме в дискусия, водена от Маглена Гуркова и Диян Ставрев:

Георги: Благодарим Ви много, от мое име, от името на Петя Йосифова и целия екип, че не ръкопляскате. Защото това представление е вече на седем години и до ден днешен не го възприемаме като представление, а като кауза. А за каузите не се ръкопляска.

Маглена Гуркова: Благодарим на Георги, благодарим на Вас…и е трудно да се каже нещо в този момент…

Диан Ставрев: Затова нека да каже нещо някой, който със сигурност ще каже нещо умно. Даваме думата на режисьора Николай Георгиев.

Николай Георгиев: Здравейте. Най-напред искам да кажа нещо много мое, лично. Георги Арсов – момчето, което така прекрасно тича и така прекрасно страда, дойде и каза:- “Искам да направя спектакъл по Септември. Просто искам да разбера дали действително ние българите не сме направили нищо за своята свобода.” И направи този спектакъл, и каза “Да, който не е минал през този ад на Септемврийското въстание, никога няма да разбере Гео Милев”. Гео Милев… съм може би човекът, който знае най-много за него и е моят настолен образ. Не мога да легна без него. Гео Милев, който има толкова много заслуги за България. За Българската култура. Днес аз съм в протестна акция. Преди месец обявих на нашия президент, че ще върна своя орден “Св. Св. Кирил и Методий”. Няма да се кича с ордени, когато България е сведена до 0.4!%!! 0.4%!!! Това е бюджетът за българската култура. И аз и всички ние, които работим в културата, питаме къде са парите на целокупния български народ за култура?! Къде?! Няма да престанем да питаме. Ще питаме непрекъснато докато отговорите. Извадете си ръцете от джобовете, за да ги виждаме! Бях обещал да не се отпускам емоционално. Искам да кажа нещо – когато за първи път Алма Алтер пое пътя си към световните фестивали, ние знаехме, че Гео Милев е някак затворен в България. Не е познат навън. Тогава преведохме неговите художествени манифести. Те са три. Преведохме ги и след спектаклите, когато нашите колеги от другите страни питаха – “Чакайте, какво правите? Кой е този Гео Милев? Моля, четете!” И когато го прочетат идват и казват – “Това е невъзможно! Това е петдесет години преди Великият Йежи Гротовски.” Да, това е истината. Преди петдесет години този Йежи Гротовски, който беше Кралят на Световния театър, Гео Милев е написал, подал, казал какъв трябва да бъде Световният театър. Световният театър, както и двамата – и Гео, и Гротовски, смятат, че трябва да се гради на актьора. Не на актьора, на човека – актьор! Вие, зрителите, сте човеците – зрители. Вие сте дошли да разменим нашите енергии, да разменим нашите мисли, и няма да позволим Гео Милев да остане изваден от програмата на младите, които трябва да получат своето зрелостно свидетелство. Това не можем да го позволим! Ние направихме специален фестивал на Българската класика за софийските гимназии, където младите, учениците, ни казаха кой за тях е Гео Милев, и че са готови на всичко, за да го имат.  И ако някои от учителите говорят, че учениците не разбират Гео Милев – ние се питаме кой даде дипломи на тези учители? Кой!?? Този спектакъл беше за първи път игран в дома на Гео Милев в Стара Загора. Дъщеря му бе още жива и тя не знаеше как да ни благодари за това, че съживяваме Гео; че държим Гео да върви напред, и когато ще се тръгне на манифестация през септември, там ще са всички, които смятат, че е недостойно за българите да бъдат класирани като 0,4. 0,4%!!! Такава дързост, такова свинство. И сега на този спектакъл му се радвам много, защото имахме възможност да ви покажем две момчета – едното това, което вече е горе. Това момче – Гео. И момчето Георги Арсов. Тези две момчета си казват :”Българийо, ние сме с теб. Българийо, ние сме тука! И няма да се дадем.” Сутринта се сетих по друг повод… Гео, който дава един стих в “Септември” – “Ние не вярваме на герои. Ни чужди, ни свои.“ Това го е казал преди да отиде при онзи полицай, който не го пусна, до момента, в който тялото му беше хвърлено в общия гроб. Българският корен е жилав. Българският корен няма да угасне. Това е като големите орехи в двора на нашите домове, в домовете на дядо и баба. Мисля, че младото поколение започва да разбира, че да бъдеш, да се върнеш у дома е нещо прекрасно. Нещо, което те изпълва и заличава всички тези неща, с които трябва да се справяш в живота. Благодаря Ви. Благодаря на Гопето за тази смела постъпка и за това прекрасно тичане, където физиката и духът са заедно. И заедно вървят напред.

Маглена Гуркова: Господинът каза най-важното, за което Алма Алтер се бори в момента  – връщането на Гео Милев в учебната програма, и да изразяваме нашето недоволство срещу орязания бюджет за култура. Тук има много младежи. Аз искам да попитам колко от Вас са ученици? По- малко е отколкото очаквах, явно сте много младолики всички. Конкретно към Вас – това ли е първата ви среща с Гео Милев?

А какво Ви накара да дойдете да се срещнете с него – абсолютно искрено, не очакваме нещо свише.

Зрител: Аз лично не знаех, че това е Гео Милев. Изненадахте ме. Беше изключително приятно да гледам това. 

Диан Ставрев: Това е страхотна тенденция, защото помня че докато аз бях ученик и все още изучавахме Гео Милев никой не го харесваше, защото много ни беше страх да не се падне на матурата. От моя клас го харесваха двама – трима и ние смятахме, че са страшно шантави. Обаче сега се вижда една тенденция, например в конкурса за есета на миналогодишния фестивал на Българската класика, който Господина спомена.

Маглена Гуркова: Действително повечето от есетата, които пристигнаха при нас( имаше пет представления и петото беше ‘’Септември”), повечето от есетата на учениците бяха именно по повод този спектакъл.Очевидно позицията на Алма Алтер е, че Гео Милев трябва да се изучава. Каква е вашата позиция? Трябва ли и защо? Аргументиран, разбира се,просто споделете първите си впечатления от спектакъла и не само. 

Зрител: Аз винаги съм се занимавал с литература и с култура, аз съм го чел още като малък и помня всички поети и писатели български. Той и Вапцаров най- ми бяха интересни, защото всички други най- интересни наши пишат срещу българската власт, а не срещу турската или каквато и да е друга. И не съжалявам, че в училище не го учихме толкова подробно, защото не обичат хората така да си хулят властите.

Маглена Гуркова: Това ли е според вас причината днес да няма такива личности?

Зрител: Сега няма политически режим в България. По тази причина хората не са толкова смели, защото тогава е имало по- малко за губене.

Всъщност нищо не е загубил Гео Милев. Ние всъщност до известна степен колкото и тежко да звучи, всъщност това, което се е случило, колкото и да е ужасно е причината ние да го знаем, иначе просто щяхме да го изхвърлим. Никола Вапцаров също, защото никой не се интересува да чете. Защото това тогава у ударило по хората, които са били на власт тогава.

Диан Ставрев: Аз съм съгласен, че реално политическия катаклизъм е предизвикал Гео Милев да напише тази поема и един клиширан резултат, че едно авторско произведение всъщност е реакция на времето, в което автора твори. 

И интересно според Вас “Септември” ако беше написан през 2023 година, как би звучал той или по-скоро би ли бил “Септември”? Какъв месец щеше да бъде “Септември” на 2023 година ? 

Зрител: Аз си мисля, че няма значение какъв месец би било, защото ние нямаме такива грандиозни събития в момента и за никого не би имало значение кой месец ще бъде поставен- септември, декември, февруари. Гео Милев категорично трябва да се изучава, аз съм го изучавала като ученичка. Аз тогава не разбирах това, което изучавах. Учителите не отдаваха много голямо значение и не обясняваха всъщност за какво става въпрос и истината е,че учениците също не го харесвахме тогава и човек осъзнава много истини и проглежда за него творчески много по-късно когато стане възрастен човек, когато осъзнава. Но той категорично трябва да се изучва. Изключително важно е за него това, че той независимо, че прави ретроспекция на всички събития е бил изключително голям оптимист. Наистина ‘’Септември ще бъде май” и аз вярвам лично, независимо от ситуацията, в която живеем, че най- доброто за България предстои. 

Маглена Гуркова: Дано. Най-доброто предстои. С Диан си говорихме преди дискусията и с Господина и моят отговор е, че той е изключителен непоправим оптимист. Светът се руши, но той вярва в светлото бъдеще. И пример за това са писмата, които той пише от фронта на баща си “Аз съм в окопите, стреляме се, убиваме се, но когато пише на майка си казва кашкавала е на привършване, аз съм на фронта, но и тук съм добре. Някак си да си на фронта и да кажеш, че си добре и действително оптимизма да ври и кипи от писмата ти, е доста противоречиво и действително говори за един отличаващ се характер, който няма аналог и до ден днешен. 

Диан Ставрев: Това е оптимизъм и хъс. Много силен хъс и бяс, който според мен както каза младежът споделят с Вапцаров. Те двамата имат хъса на българската литература. 

Маглена Гуркова: И е много важно това, което казахме по- рано,не само да говорим, а да действаме. Искам да ви попитам, вие които говорихте в най- неподходящото време, какво имате да ни кажете сега?

Зрител: Факт е, че никак не е лесно да се направи постановка от стихотворение. И тя е така доста, доста смела. А интерпретацията на Гопето е чудесна, аз не знаех, че е негова инициативата. Поздравления!

Георги Арсов: Не, не! Всичко се роди на един фестивал в Иран, мисля, че беше когато с Петя бяхме един до друг и гледахме едно физикъл представление и си говорихме, че май няма как да се направи физикъл представление по”Септември” просто няма как и дойде време да се дипломирам и я попитах дали иска, тя поиска, заведе ме долу в мазето и там направихме “Септември”. Така, че инициативата е моя, но реализацията е обща за този път, който е извървян няма как да бъде извървян поединично, ако някой не те държи за ръка. 

Зрител: Колективно.

Георги Арсов: Съгласен съм. 

Зрител: Това е някаква еманация и за Гео Милев, не знам, понеже не се чувствам достатъчно голям, за да кажа нещо, мисля, че е гений, изпреварил минимум с петдесет години времето, в което е живял. 

Петя Йосифова- Хънкинс: Тук мисля, че въобще не става въпрос за Петя Йосифова, за Георги Арсов или за Николай Георгиев. Става въпрос за един гений, чието име е Гео Милев. И мен ме терзае страшно много един въпрос, по който бих искала да чуя вие какво мислите. Мислите ли, че с днешна дата има някой, който не би искал да чуе думите на Гео Милев, би ни накарал да млъкнем и не би искал да се споменава за септемврийското въстание ? А Вие госпожо, казахте, че няма такива събития и перипетии, но някои събития са много малки, които биха ни накарали да млъкнем. Той има една фраза “Да не пишем, да не четем и най – сетне да не мислим”. И представа си нямате колко актуално е това днес, защото ние сме на един кръстопът има голям шанс “Септември” да ни бъде забранено да бъде изигран в един български град, знаете ли поради каква причина? Предстоящите избори, представяте ли си? Значи не е необходимо нещо да се случи, някои неща са толкова елементарни и толкова прозаични. От тогава до сега, ама нищо не се е променило.

Зрител: Ожесточават се, ако ми позволите да кажа, някои неща се ожесточават. 

Петя Йосифова: И ако ние интерпретираме Гео Милев като комунистически писател издава нашата елементарност и колко малки човеченца сме ние, съизмерими с неговия текст. Така, че мисля, че и днес е страшно. Страшно е. И днес е смелост, което Господина казва, че Гопето е смел. Да видим какво ще стане, на мен ми е много любопитно.

Маглена Гуркова: Понеже искам да завършим тази дискусия позитивно, отново ще повторя колко е хубаво театърът да е пълен с толкова млади и позитивни хора. Поздравления, че сте тук! Поздравления на родителите ви, които възпитават у вас доста хубави неща! И не забравяйте, че театърът е колективно изкуство и един от основните елементи на колективното изкуство е уважението.

Диан Ставрев: И също една малка скоба с Маги си направихме един експеримент, точно преди представлението написахме в гугъл Гео Милев и натиснахме новини, за да видим какво ще ни излезе: Петима задържани след побой, жена с контузия на главата в парк “Гео Милев”, четирима наркотрафиканти задържани в квартал Гео Милев и така нататък. И понеже аз си разхождам кучето в парк Гео Милев два пъти на ден всеки ден и осъзнавам как от три години виждам парк Гео Милев като парк, с дървета, кучета и дори веднъж не съм си давал сметка, че това е паркът на Гео Милев, авторът на “Септември”. Великият Българин. Така, че следващият път, когато някой от нас се разходи из парк “Гео Милев”, булевард “Вапцаров”, улицата на Яворов. Нека си спомним,че тези улици не са просто плочките по пода и паветата, а всъщност има причина да бъдат кръстени на такива велики хора!

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria по програма ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЧАСТНИ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ.

Очакваме ви отново на 14-ти септември,когато на живо и онлайн ще видите следващия епизод на Живият театър и новите медии, отново спектакъл по текстове на Гео Милев и дъщеря му Леда Милева – “Гаврошовци и котета разбойници”!

Фотографии: Дорота Булинска – Фестивал “Експеримент”, Сбоншин, Полша