В деня, в който Андриян Асенов е проплакал за първи път преди 35 години, Стефан Стамболов е бил жестоко посечен преди 128 години. Ето, че те двамата отново се срещат на същата дата – 3 юли в един спектакъл, който вълнува със своето особено и невидимо електрическо тяло и с въпросите, които ни мъчат дълго след това – “Стефан Стамболов – Часът на моето убийство”

Маглена Гуркова: 

Това е едно от най- актуално звучащите представления на Алма Алтер.

Все още мразим тези, които действат. Казуса с Македония все още не е решен.

Знамето на върха все още ни разединява.Най-вече не спираме да си задаваме въпроса – “кой?”. 

В Алма Алтер има отговор на въпроса “кой?”и това е Николай Георгиев.

Николай Георгиев:

Влюбен съм. Много съм влюбен в този български език. Стефан Стамболов. Как може всяка дума да бъде толкова многозначна? Толкова силна. И не е нужно да я коментираш. Тя просто минава през тебе и остава там. Чист български език. Блестящ български език. Млади хора, млади генерации, какво чакате?  Хванете се за този език! Бъдете българи! Защото не можем да бъдем толкова силно колкото българи – нищо друго. Нашите корени са дълбоко в земята и там няма да ги спасят модерните медии. Нека да дойдат, нека отразяват, нека говорят, но нека също бъдат истински българи. И тяхното слово да бъде както казва моята малка племенница – така българи. Така!

Маглена Гуркова: Действително точно на днешната дата преди 128 години Стефан Стамболов е посечен. Доста близо до мястото, на което се намираме в момента и въпросът, който остава най-силно, е дали целта оправдава средствата и дали това, което е извършил е оценявано днес? Дали хората като него са оценявани днес? 

Диан Ставрев: Няма лесен отговор, а може би няма и верен отговор. Със сигурност има причина Стефан Стамболов да е една от най- противоречивите личности в българската история. 

Зрител: Този въпрос според мен няма правилен, няма и грешен отговор, защото според мен е твърде субективно. Някой човек би оценил, но друг човек би му се изсмял в лицето и пак би го убил, точно поради същите причини.  Аз лично смятам, че колкото и да е направил за България хубаво, толкова е и показал, че това негово действие в някаква степен противоречи на хора, които са много по-силни, които имат много по-голяма власт. За тях , лично за себе си те имат правото да смятат, че е по-добре да го убият. Не мога да ги упрекна, не мога да кажа, че са прави, не мога да кажа, че са в грешка. По-скоро трябва да взема поука за себе си от това представление. И казвам, че каквото и да направиш, дори това да е в плюс на някого, ако в даден момент това нещо се обърне срещу дадени идеали или срещу идеалите на някой по-силен, ако решиш да се противопоставиш, ще те подложи на много по-лоша ситуация. Не може човек сам- самичък да промени нещо- каквото и да е то, ако е сам самичък. И в тази връзка Стамболов, според мен е идиот. Но от друга страна неговите идеали трябва да бъдат оценени. И аз лично ги оценявам, но не смятам, че по този начин би могло да стане нещо.

Диан Ставрев: Смятате ли, че в България от естествена смърт умират само такива управници, които през целия си живот не са давали пет пари за нея. Скоро български управници не са били убивани.

Андриян Асенов: Защото нищо не е направено за държавата. Но аз ако мога да кажа това, което ми се иска да кажа – да може би Стамболов е бил идиот, защото е имал идеи. А тези, които не са имали идеи, като Вазов например, който е седял и си е пишел романчетата и е видял войната през неговото око. Докато Стамболов е бил един от революционерите на няколко въстания. Вярно, били са неуспешни, но пък той после си е избил всичко това с политическия подем, който е направил за тия години, в които е управлявал. И не е следил неговия собствен интерес, а е следил интереса на България. Защото Стамболов е бил русофил. В началото на неговото управление той е вярвал в Русия, но в един момент, когато Русия, както и на днешно време се обръща срещу България и не желае България да има свой Български княз, той какво да направи? Да не е това начина да убиеш, за да премахнеш някого, но в крайна сметка когато няма друг начин и в името на България – убиваш.Той си го е понесъл и то доста лошо. Няма в историята по-голям политически подем и въобще в България по-голям подем от управлението на Стефан Стамболов. Няма други такива управници дори на днешно време. Поне така мисля аз. Може да има други мнения. 

Маглена Гуркова: Добре, след като уточнихме, че Стамболов е идиот, а Вазов пише романчета да поговорим малко за това къде е границата между това да управляваш, както каза Анди, в името на държавата и в това да управляваш самоцелно. Защото много хора обвиняват Стамболов, че той е чакал Освобождението, не се е включил активно в случването му, а е чакал България да бъде освободена, за да дойде той на власт. Също така много хора го обвиняват, казано на съвременен език, че е бил и мутра. Включително, че е изкупил много голяма част от имотите в центъра на София с цел да направи града по-хубав, да го облагороди и така нататък. Включително много хора го обвиняват, че това се е случило насилствено, което няма как да знаем, разбира се. Но къде според вас е границата между самоцелно управление и управление в името на държавата и народа?

Тъй като това е актуален въпрос и днес, и за съжаление си го задаваме в театъра, а не където му е мястото на няколко стотин метра.

Диан Ставрев: Аз за границите не съм сигурен, но вчера си говорихме с Господина и той каза нещо много интересно –  че няма цел. Целта е едно оправдание за наше желание. Ние се заблужаваме в скелета на това, което искаме да извършим и го легитимираме с някаква цел. Така, че аз не съм сигурен дали е граница или едното е маска на другото. Или може би просто оправдаваме неща, които знаем, че не е редно да вършим.

Маглена Гуркова: Добре да се върнем към представлението. Аз имам един въпрос към един младеж. Много ми е интересно да споделите дали се оправдаха очакванията ви, какво не ви хареса, какво ви впечатли. Понеже сме свикнали много тук да ни хвалят, но ние някак си не обичаме така искаме да чуем обратна връзка по-неочаквана и ми е много интересно съпоставката при вас между това, което чухте и това, което очаквахте и което видяхте.

Зрител: Ами аз лично не бях тръгнала с някакви конкретни очаквания , точно за това и не се усетих разочарована. Впечатлена съм от играта, поздравления, много ми харесахте. Имаше някои неща, които може би не ми допаднаха режиьорски, но това е през моята призма просто аз си ги представям как бих ги направила по друг начин. Поздравления на целият екип. Темата е изключително актуална и нещо, което наистина трябва постоянно да си задаваме като въпроси в начина, по който разсъждаваме всеки ден и най- вече това, което правим и което искаме да направим за себе си като цяло. Точно целта оправдава средствата, което беше основното, според мен лично. 

Зрител: Единственото, което бих добавил е, че беше много различно, което ми страшно много ми хареса  и имате страхотни гласове и пеете много добре. Много ми хареса и оправда моите очаквания.

Георги Арсов: Това е защото ходим на уроци при Камелия Тодорова. 

Маглена Гуркова: Има шанс и вие да ходите ако дойдете на нашия кастинг, който е есента. 

Диан Ставрев: А като стана дума, ако дойдете при нас, няма ако, то е ясно – ще дойдете при нас, но как всъщност, понеже виждам много нови лица в публиката – как разбрахте за представлението? 

Маглена Гуркова: Да, има много хора, които за първи път виждаме…

Диан Ставрев: А ние сме си физиономисти.

Зрител: Ами аз лично се поинтересувах от театъра ви и просто видях програмата.

Зрител: Освен това учим в Софийски и всеки ден виждаме програмата. 

Диан Ставрев: Всеки ден виждате, но чак днес решихте да дойдете !

Маглена Гуркова: За компенсация елате на всяко представление!

Андриян Асенов: Много е хубаво да играеш това представление на тази лична дата. Защото откакто Господин Николай Георгиев – режисьорът на театъра ми гласува доверието да взема Стамболов вътре в себе си.  И от вече може би пет години го играя това представление и порасна и то и разбира се, ако Георги Арсов не се беше съгласил да стане мой партньор това нямаше да стане, но наистина за мен това е най- любимия ми спектакъл, най- любимия ми образ и колкото е възможно ще продължавам да казвам този текст, защото това трябва да бъде нашият език на днешно време. Благодаря Ви. 

Георги Арсов: За рождения ден на Анди искам да разкажа една история, той не я знае тази история. Но когато Анди се появи в театъра беше покрай един проект, който ние правихме-  24 часов социален експеримент – той се появи тогава много нахъсан и Господина си го привика него и Моника и един ден, мисля, че април месец беше, обаче Господина го викна в офиса говореха си двамата нещо за първи път. Господина излезе от офиса, дойде при мене, седна и ми каза – “От този човек, аз ще направя голям актьор.” И стана и си тръгна. Виждате резултата, така че днес освен празник за Анди е празник и за целия театър, защото ние се гордеем с това, че той е при нас. Защото той е голям приятел и голям човек с много голямо сърце. Така, че сега си поговорете с него, пожелайте му нещо, вижте се с него, защото наистина това е много смислен ден за нашия театър. 

Маглена Гуркова: Искам да кажа две неща, едното е да повторя това, което каза Гопето в спектакъла и което преживях вчера – готвейки се за представлението вървях по улица Раковски и си визуализирах какво се е случило наистина, доколкото е възможно. Много е важно такива представления като днешното и емоцията, която идва от тях и виждам, че заедно изпитваме да се запазва, а единствения начин това да се случи е да свързваме събития с места. Така, че ви пожелавам от тук нататък като вървите по Раковски да се сещате за тези неща и не за самото убийство на Стамболов, ами за енергията, с която той е работил за България.

Следващият епизод на Живият театър и новите медии очаквайте през месец август – 

“Септември” по Гео Милев!

Проектът Живият театър и новите медии е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria по програма ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЧАСТНИ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ