В салона всичко мълчи. Тухлите са поставени на сцената. Нищо не се движи. Никой не потрепва. Дори въздухът.

Диан Ставрев: Имаме и такива представления, след които каквото и да кажеш ще бъде излишно.

Маглена Гуркова: Освен ако не го каже режисьорът- Николай Георгиев!

Николай Георгиев: Години след като беше отведен за справка Гео Милев бе намерен в общия гроб в Илиянци. Искам само да ви кажа как е станало убийството: Двама са били пред обвиняемия и са го заблуждавали с въпроси и натиск, трети от зад в определения момент хвърля въжето и дърпа. Докато все още има сили да падне човек. Българския език има много богат речник. В българския език за едно нещо има няколко прекрасни думи. Например за отечество има още родина, татковина и сигурно още много други. Но всичките вървят в една посока на бащата, на семейството, на народа,на рода. На Българския род. А ние българите във времето когато е било доста мътно сме позволили да бъде убит може би най- здравият Български дух.Но ние не можем да се примирим с това! Не се примиряваме и със следващите удари срещу името на Гео Милев. Тази година Гео Милев е изваден от зрелостния изпит, защото българските ученици не го разбирали. Господин Министър на образованието,  кого заблуждавате?Ние направихме фестивал на Българската класика. Тук бяха учениците и ни казаха какво мислят.Написаха своите есета и казаха : ИСКАМЕ ГЕО. 

Къде са Ви слушалките? 

Петя Йосифова-Хънкинс:Господине, искам да Ви кажа, че в публиката има един човек, който е младо момче и във вътрешния си джоб носи едно издание на “Септември”.  Аз мисля, че това е патриотизъм. Мисля, че патриотизъм е имено това. Да четем Гео Милев. Да го разбираме, да го мислим, да го търсим. Вътре в нас. Защото другия патриотизъм, развяването на бяло, зелено, червено е празен. И ние в Алма Алтер призоваваме към един такъв патриотизъм във вътрешния джоб. 

Николай Георгиев:Всички трябва да застанем -всеки един от нас там където е да прави нещата както трябва. Все по-добре и по-добре. Все по-бързо и по-бързо да настигаме европейските норми, защото само така можем да съживим и да се надяваме,  че някога България, която е била велика може да бъде отново такава. 

Маглена Гуркова:Господина започна тази вечер много любопитно. Как са се извършвали убийствата в онова време. Двама души стоят отпред да задават въпроси- това ще сме ние. Един човек, който застава отзад и дърпа въжетата.  Това въже ще е липсата на критична мисъл. Що е отечество? Въпросът, който уби Гео Милев. Надяваме се да не убие и нас тази вечер когато го зададем, но това зависи от Вас.Стои една много тежка тишина след края, когато поставим тухлите, поставим основите и така е много трудно и много болезнено, но може все пак да опитаме да отговорим на този въпрос.

Зрител: Аз живея от двадесет години в София, не съм софиянец. Живея в Стара Загора.На улица “Гео Милев”. Как да Ви кажа… първо чест и почитания. С поезия да изкараш образ на сцената, да съградиш картинка от онова време. Това не е лесна работа… Аз го знам от себе си за тридесет години. Анализът може да бъде много голям. За силата на словото, за артикулацията ако щете, и разбира се, за въздействието. Темата, която сте избрали е уникална. Уникална със своя въпрос. Уникална, защото времената са такива в момента. Или така ще го споделя, че много хора не знаят българската поезия. И да не се впускам повече в детайли, но това, което сте направили, трябва да го изиграете в Стара Загора.  Не знам премиера ли е…

Петя Йосифова – Хънкинс: Значи господине понеже хвърляте ръкавицата, ние сме го играли в Стара Загора, в дома на Гео Милев. 

Зрител: Така ли?!

Петя Йосифова – Хънкинс: Да, и това не е първата версия на подобен спектакъл. Пропуснал сте го, беше някъде преди около двайсетина години, когато Леда Милева беше все още жива и беше на първия ред. С такъв респект и с такова страхопочитание играхме спектакъла пред Леда Милева. Просто страшно, треперехме целите ама толкова самоотвержено и самоотдадено играхме. Накрая тя се изправи и никога няма да забравя какво ни каза. Най- големия комплимент, който някога сме получавали. Тя каза така: “Много сме чели за театъра на Гео. Много сме си го представяли, много сме го сънували. Днес го видяхме на живо.” Това беше, което Леда Милева ни каза след спектакъла и къщата музей на Гео Милев е наш дом и ние много често гостуваме и вероятно през септември пак ще ходим, така че ни следете ще дойдем в Стара Загора!

Зрител: Заповядайте! Ще се радвам. Но пак казвам много е силен спектакъла. Аз гледам много театър. А по повод на темата… Работата ми е такава, че аз пътувам много. Винаги се опитвам да представя България в такава светлина, в която чужденците не я знаят. Не я познават. Да, малка държава сме и когато посрещаме гости на летището, те идват със страх. Къде сме попаднали? Пътувайки из страната, показвайки едно, второ, трето, защото ние буквално ходим по историята. Имал съм случай, това е истината- не мога да ги изпратя да си летят! Те искат да удължат времето на престоя. Накрая ги качвам  при шофьора в колата и те си тръгват. Хора, в България има толкова уникални неща. Уникални! Имах времето да живея пет години в Норвегия – страна с ужасно висок стандарт, там няма история, там е имало 400 години война. Няма я тази култура. В Норвегия има един писател, икономист. Това е всичко. И винаги…човек трябва да го има това самочувствие, трябва да знае къде живее и какво има. Това, че сме на трето място в света по видове билки след Индия и куп още неща, и куп още неща… Така, че това, което сте направили е уникално. Съжалявам,че не съм го гледал в Стара Загора. Това, с което исках да довърша е, че на тези години, на които съм сега, аз такъв спектакъл не съм гледал!!! Не ви правя както се казва – разтеглив локум, да и в Народния театър има хубави постановки и като всеки един човек аз си подбирам какво искам, далеч от халтурите, но вие знаете. Така, че – на добър час! Аз никога не бях идвал, случайно минах, никога не съм идвал, за първи път идвам, но съм попаднал на Нещо!

Маглена Гуркова: Заповядайте отново! По темата билки имаме едно представление по текстове на Иван Вазов – “В Царството на самодивите”, там се говори за доста билки. Аз искам да се върна на темата за Гео Милев. В общия гроб, в който е бил намерен Гео Милев има няколко черепа, не малко, доста кости и в череп номер 17 едно стъклено око, по което разпознават Гео Милев.

Диан Сатврев: И като се върнем на отечеството… Наистина много е интересно как етимологията на думата отечество, татковина, родина, ги води едно и също начало – бащата, раждането. И мислейки си за това, ние преди това разговаряхме с Господина, Пет и Маги и ми направи впечатление как думата държава далеч бяга от тази етимология. Как – смешно или не, държавата сякаш ни “държи”.

Зрител: Различни неща!

Диан Ставрев: Да, различни неща са, но на прима виста са подобни. И дори сега говорейки за отечеството и задавайки въпроса що е отечество, отражението на отечеството – държавата, съди Гео Милев за 20 000 лева и го осъжда на една година тъмничен затвор, след което го вика на кратка справка, което е интересен оксиморон. Жесток оксиморон. Според Вас има ли днес въпроси в изкуството, които биха убили автора, който ги е задал?

Маглена Гуркова: Аз се изкушавам да те прекъсна и да попитам ето тази дама, която преди представлението ми каза, че е гледала този спектакъл шест пъти. Какво Ви кара да гледате този спектакъл шест пъти и какво ви дава той, конкретно на Вас?

Зрител: Аз съм го гледала и в други версии. И още “Септември” . Ами в училище научихме “Септември”, ние не знаехме и сега човек позабравя по малко. Но той като започне, сега има и други текстове,просто то си върви, той говори и вътрешния ми глас говори. И е удоволствие. Аз не познавам достатъчно Гео Милев, другите му текстове не ги знам достатъчно, да речем тук за дъжда стихотворението, да спомням си го, някъде съм го чела, но идвам защото ми е приятно, нещо ме тегли. И тук преди две години в университетската библиотека имаше експозиция за Гео Милев – неговите преходи и много неща от него, не си спомням всичко. Но имаше неговото обръщение към Българските писатели, в което пише, че писането е копнеж, който е нужно да бъде удовлетворен…

Маглена Гуркова: Даже Антон Страшимиров казва за Гео Милев, че такива личности се раждат веднъж на сто години.Какво според Вас прави Гео Милев толкова специален? Знаем кой е Гео Милев, какво е направил, но за Вас лично кой е Гео Милев?

Диан Ставрев: За мен лично винаги е първобитното и суровото. Той беше написал, перефразирам -”Грубо. Сурово. Първобитно, но ново.” И, че българската поезия има нужда от едно оварваряване. Защото то дава нов първобитен живот на нея. Тя има нужда от прераждане. Винаги първо това ми е в съзнанието когато чуя Гео Милев.

Зрител: За мен е точно обратното. Осъзнатото, възвишеното, сакралното. Погледът навътре и погледът навън. И връзката между двете.

Зрител: Много дълбоко чувство. Много интелигентно, много културно, неузнаваемо изкуство. Познава всичко. Той просто разбира много дълбоко нещата и затова е толкова емоционален и просто се изстрелва напред.

Диан Ставрев: Ето във връзка с това – в едно писмо той пише на баща си – “Ето видя – смелостта на моите идеи отидоха до крайност”. Тоест именно смелостта според мен е много принадлежаща на Геовото творчество. 

Маглена Гуркова: И увереността, че няма да се загуби. Чухме по- рано в писмото в представлението,че той самият казва, че не се е обаждал. Но Гео Милев няма как да се загуби. Като че ли сме свидетели на едно пророчество, което той изказва..

Диан Ставрев: Ами няма как да се загуби, особено покрай тази Геомилевщина, за която Пет каза в представлението – тя е толкова заразна. Лично аз когато дойдох в театъра не си падах много по Гео Милев, не ми беше близко, но заразно е наистина, което е нещо много хубаво.

Георги Арсов: Искам само да отбележа, понеже ще останат зрителите с впечатление, че тази Геомилевщина наистина е заразна, но тя е заразна на много малко места. Това е едно от малкото места, на които е заразна. Аз също преди да вляза в театъра не бях голям фен на Гео Милев, след като се запознах с Петя Йосифова и Господина и след като тя ме взе в едно мазе долу и ми разказа играта, станах голям фен на Гео Милев. Обаче гледам, че напоследък правят се филми много постановки, всички разбират Гео Милев. Обаче говорят с една емоция, братко, дето сърцето  ти се раздира. Едно представление тук в столичен театър, което не издържа повече от една година, няма да казвам режисьор и постановка, сами можете да проверите – то не се търпи. Всеки днес обяснява колко Гео Милев го разбира, как го чете и хваща и рецитира, на рап го правят, на какво ли не. И според мен Гео Милев стана модерен, защото беше отритнат, което е най- грешното разбиране на българина и аз много се радвам на това, което каза Господина и много бих се радвал на хора, които непосредствено общуват с Гео Милев. Защото във фрагмента, който е избрал Господина се говори за това, че Гео Милев не трябва да се чете посредствено или опосредствено, а непосредствено. Без емоция, без психология. Чисто и просто на ниво Ти и това, което правиш в момента. И аз от опита, който имам с тези тухли долу в това мазе, забележката на Петя е била една – единствена и тя е “Играеш! Спри да играеш!”. И когато става дума за Гео Милев в главата ми кънти това изречение. Аз си пожелавам всеки, който се срещне с Гео Милев да не го играе. Защото той е направил всичко много точно и ясно. 

Диан Ставрев: Това беше много хубава връзка, понеже мазето и тухлите ще можете да видите в един от следващите епизоди на Живият театър и новите медии.

Николай Георгиев: Гео Милев даде своята тухла за строежа на нова България. Ако всеки от нас там където работи или там където живее даде за България своята тухла мисля, че нещата ще тръгнат малко по- добре. Затова ето-  всеки, който иска може да вземе в ръка тази тухла, за да види, че тя никак не е лека. Че тази тухла трябва да се носи. Моят актьор носи в спектакъла “Септември” един час и тича. И няма спиране. Ето тази воля на Българина, която някога е била силна и е побеждавала днес ние се страхуваме от едно по-голямо усилие. Да, не искаме. Така ни е по-удобно.

Затова призовавам всеки със своята тухла, там където е и където може да съгради нещо за другите.

Очакваме Ви отново в следващия епизод на Живият театър и новите медии – “Стефан Стамболов – Часът на моето убийство” – на 3 юли, 19.30ч в салона на Театър – Лаборатория Алма Алтер на живо и онлайн в реално време на YouTube канала на Theatre – Studio 4xC. Вход – Свободен! За запазване на места – тел. 0888353732 или имейл адрес – theatrestudio.4xc@gmail.com 

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria по програма “ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЧАСТНИ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ”