ИНТЕРВЮТО, което никой журналист не ми взе,  та се наложи сам да си го взема. 🙂 

-ЗАЩО участва в Черешката?

– За да спечеля нова аудитория.

– На какво заложи?

– На това да бъда максимално себе си .

– Спечели ли нова аудитория?

– О да! Много хора ме спират да ме поздравят за участието. Много хора ми пишат, че са ме открили в шоуто и сега са запленени от песните и гласа ми… ураа!

– Очакваше ли толкова негативни коментари в мрежата?

 – Ами, толкова Не. Мислех си, че съм сладка и небрежна, но в очите на много хора съм изглеждал както зъл, претенциознен педал от ада, което, колкото е забавно, толкова и не е забавно. Особено, когато ежедневно по 10 човека ме заплашват със смърт във фейсбук, пък аз им отвръщам с шегички. 

– Защо даваше толкова ниски оценки на другите участници?

– Никой не ми вярва, но аз наистина не знаех, че от оценките зависи крайния резултат. Мислех си, че Манчев решава. Никога не съм гледал това предаване, защото не понасям да се говори за готвене, камо ли на екран. Давах ниски оценки повече да се правя на интересен и да изкривя графиката на добрия тон и куртоазията. 

– Обичаш ли да готвиш?

– Мразя да готвя. Също така мразя да сгъвам дрехи. Правя го само в крайни обстоятелства. 

– Смяташ ли, че заслужаваш наградата!

– Напълно! Моята вечеря беше най- забавната, най- необикновената и най- кинематографичната. Освен това беше светъл пример за това, че в едно ТВ шоу за ядене, освен ядене трябва да има и Шоу.

– Твоето шоу беше ли компенсация за това, че не можеш да готвиш?

– Донякъде да, всеки ползва козовете, с които разполага. Моят основен коз е, че имам въображение и не се страхувам да рискувам и да експериментирам.

– Смяташ ли, че си се изгаврил с храната и гостите?

– Разбира се, че не! За мен храната е просто елемент, драматургичен материал, изходна точка. И  през цялото време я третирам като такъв. За  мен гостите са публиката, с която искам да споделя идеите си. Ако не съм ги третирал добре, нямаше да ми дадат по 10 точки. Филипа, Стаси, Ивет и Сашо наистина се забавляваха и искрено се изненадваха от всяко ново нещо, което им предлагах. 

– Смяташ ли, че са се чуствали предадени, защото си им давал ниски точки.

– Не. Те знаеха, че давам ниски точки, защото ние си споделяхме, кой какви точки дава. След първата вечеря, докато се прибирахме от Сашо  момичетата Бяха изненадани, че съм му дал 5 точки и ми казаха, че това е прецедент. Аз не знаех за това, но им казах, още тогава, че моите критерии към преживяването, разговорите и въобще целия мизансцен на вечерята са много завишени. Аз на това НЕ гледам като на 5 дневна дегустация на уникални манджи, а на телевизионно шоу, в  което всеки от нас има отговорност, далече надхвърляща вкуса на салатата или разядките. 

– Значи те са били напълно наясно, че давайки ти по 10 точки ти определено ще вземеш плакета. 

Да, знаеха го и не се притесняваха от това, защото са достатъчно зрели, широко скроени и интелигентни, за да оценят това, което им предложих като преживяване. 

– Защо Робска салата, Ивагнешки главички, Дъвкана баница, скрит крем карамел? 

– Защото исках да покажа тривиални ястия, които обичам, но исках да сменя перспективата, опаковката. 

– Иво, Няма нищо тривиално в Дъвкана баница с фъстъци. 

– Така е, но Това си е най- обикновена баница, аз просто и хвърлих няколко фъстъка, за да стане по- весело. А да, и леко нахапахме с Ивон корите… Солената истината е, че наистина стана по-вкусна с фъстъците. 

– Кому е нужно да се сменя перспективата, формата, концепцията ?

– На всеки е нужно. Живота ни е изтъкан от тривиалности и повторения. Прогрес и Еволюция са възможни само при нарушаване на цикъла и смяна на посоката.  Днес ще смениш името на храната,  утре ще смениш нещо във формата, другата седмица ще смениш може би и съдържанието. И така лека по лека имаш шанс да откриеш нещо напълно ново. Трябва да се стремим да създавне нови взаимовръзки и да променяме света и живота си.  Без страх да рискуваме, без страх от това, дали другите ще го приемат или не. Желанието и смелостта да се експериментира и да не се върви по утъпкани пътеки е адски важно да се възпитава в подрастващите. Не може да се създаде ново поколение от смели и търсещи хора, ако не им се дава пример. В момента основните послания към младите са: Бъдете красиви, здрави, бързи и богати! А според мен основните послания трябва да са: Бъдете смели, кративни, добронамерени и не се взимайте толкова насериозно!

– Защо айрян в системи и вино в епруветки.

– Аз пия ужасно много яйрян. Всъщност може би пия повече айрян , отколкото вода и се е случвало да се шегувам, че вече по-добре да си го вливам венозно. Така, че беше логично, като реших да правя баница, да искам да сервирам айряна в системи. По пътя към аптеката се сетих, че е добре напълно да елиминирам чащите и да помисля за други варианти. Аз имам слабост към всичко свързано с медицината, защото съм отраснал между Медицинска академия и Пирогов и детството ми е минало и в двете. Като дете прекарвах часове пред кабинета по травамтологята в Пирогов да гледам как пристигат и изнасят ранени хора, да набюдавам целия този екшън и лекарите. Те ми подаряваха големи спинцовки, с които се пръскахме с вода после в квартала. 

След това първата ми репетицииона зала беше над моргата на 5та градска болница, където работеше майка ми. Там съм сътворил първите си спектакли.  Въобще медицинската естетика винаги е била, част от моя живот и се отразявала по един естествен начин и на работата ми.

 В моят първи солов спектакъл Лили Хендел /2004/ в една от финалните сцени, аз си изваждам собственоръчно кръв от вената на ръката с една сприцовка и я сипвам в малко стъклено шишенце, което продавах на търг на публиката и зрителите наддаваха. Този спектакъл съм го играл над 500 пъти по целия свят. Така, че щом съм решил да разкарам чашите от вечерята най- лесно и просто за мен е да ги заместя със системи, пръскалки, епруветки и спринцовки. А и така все пак вечерята има някаква естетическа рамка.

– Ако можеше , би ли променил нещо в участието си? 

– Да, бих обърнал по- сериозно внимание на външния си вид. Бих бил с различна перука всеки ден.  С коса изглеждам по-мил. Татуировките на главата ми ме правят да изглеждам прекалено агресивно, което ако не ме познаваш добре в първия момент дистанцира и плаши хората. За това и не бързах да си свалям шапката. Също така, аз си смучех от пръстите с какво да критикувам останалите, за да е по- забавно и интересно предаването. Но този ми принос да внеса разнообразие и пипер в драматургията го обърнаха срещу мен и лесно бях превърнт в лош герой при монтажа независимо какви суперлативи съм бълвал в коментарите. Аа да, и бих давал по-големи оценки. В никаъв случай десетки. Ако бях гледал предишни видеа от черешката, щях да давам от 8 нагоре. Но уви наистина не знаех, че така е прието.  Също така на моята вечеря щях да сложа сако, а не този мизерен анцунг. Истината е, че аз бях толкова изтощен и неспал, за да поготвя всичко, че  въобще не си давах сметка как съм облечен. За мен беше важно да съм готов с портретите, които започнах да печатам/рисувам на ръка сутринта от 6.  А тези портрети се правят супер бавно. За мен беше важно да имам сценичен пушек и айряните да са инжектирани в банките, което отнемаше много време, това ми бяха основните приоритети.

– Мислел ли си за свое предаване. ?

– Мислил съм, да. Но сега след като познавам по-добре телевизионната аудитория, не мисля че имам голям шанс и трябва със сигурност да е онлайн.  Прекалено нестандартен съм за масовата публика. Само това ,че съм гей и открито говоря за това им бърка в здравето. Но пък и мисля, че е време да свикнат с тези неща. Мисля, че на екрана е добре да има непрекъснато по един реален гей във всяко шоу за да престанат да се травмират зрителите от това и да приемат веднъж завинаги, че да си гей не е нещо особено, още по- малко е престъпление. 

– Смяташ ли, че си най-подходящия човек за да стане масовата публика по-толерантна към гейовете. 

– Не, напротив, аз съм най-НЕподходащия, поне за България, Защото съм супер необичаен за тях не само като сексуалност. Което още повече ги настройва негативно. Освен това съм хив позитивен. И в един момент за тях гей, хив позитивен и  екстравагантен стават съставните елементи на едно “страшилище”, което няма как да бъде желана част от телевизионното меню.

– Това обезнадеждава ли те?

– Не, ни най малко. Аз съм свикнал да съм труден залък. От тук нататък за мен стои въпроса, какво правя, за да покажа, че имам стойност и си струва да се общува с мен и че имам какво друго да предложа. Аз няма да се откажа да търся диалог с българската публика. Този диалог Досега Не е бил винаги лесен, няма и да бъде, но си струва, защото вярвам, че присъствието ми в местната картинка е важно и здравословно. Синджирите в моята робско-шопска салата са метафора към всички предрасъдци, страхове и комплекси, с които голяма част от българите са свикнали да бъдат оковавани и най-лошото, с които обичат да се самооковават. 

– Е, Много си краен в критиката си.  

– Така е, но наистина ми се иска българите рано или късно да сме по- осезаеми на световната културна сцена, а това, че не сме, си има много конкретна причина. И тази причина са гореспоменатите синджири от салатата.

– Бъдещи творчески планове?

– Концертите  и спектаклите в Ню йорк, Сан Франциско, Кьолн, Люксембург, Пловдив и Виена в следващите седмици са ми основни е менюто. 

Двете нови песни Шот и Елтън Джон ще излязат в същия този период. 

Клип и нов аранжимент на песента ми Моя също. Есента ще имам изложба на картини с печатите в галерия Доза в София. 

Тази година ще организирам за втори път груповата изложба Асамблея на Срама, в която абсолютно всеки може да участва. Само трябва да намеря голямо пространство за това. 

Всъщност най- голямата новина е, че Ноември е премиерата на американската версия на мюзикъла ми In hell with Jesus в легендарния ЛаМама театър в Ню Йорк.

 Хората в България нямат идея с какъв статут е ЛаМАма на световната театрална сцена…но дали знят или не знаят няма  голямо значение . Важното е, че с 10 премиерни представления именно в този театър, няма да има човек в театралния свят на Америка, който да не е чул и прочел за моят мюзикъл. 

Също така нямам търпение да ме поканят в още някое  риалити на телевизора, за да радвижим отново малко духовете. Но след спектаклите в ЛаМама е по-вероятно е да се появя в презокеанско риаилити, отколкото в българско. Ще видим. …Ааа да, забравих …. есента ще се снимам с доста голяма роля в новият сезон на сериала Съни Биич…Ти да видиш… за което Нямам търпение! <3

– Иво , Благодаря ти за това интервю.

– И аз ти благодаря…Ивенце!! 🤣☠️😍