Самодивите ни пренасят в светове други, непознати, непребродими…

Случайно откровение на не съвсем случаен зрител след изминалия епизод на Живият театър и новите медии – “Такова нещо не съм изживявал дори на вещества, предизвикващи транс и халюцинация”, отключи любопитна дискусия, непосредствено след епизода:

Николай Георгиев: Бащата на Българската литература -Иван Вазов и Бащата на Българския модернизъм- Гео Милев. Среща странна. Така, както е било странно написването на “Островът на самодивите”. Иван Вазов написва нещо, което дотогава Българската литература няма. То не се наема да продължи в това по – модерно за българската литература начинание. Връща се в своята къща на културната литература, на разказите, романите и тогава слава богу, че неговия остров на самодивите попада в ръцете на възпитаниците на Гео Милев, на децата на Гео Милев – Алма Алтер. Затова срещата между Иван Вазов и Гео Милев ще бъде изключително интересна!

Диан Ставрев : Ами ние не сме Иван Вазов и самодивите. Ние просто идваме да ви приветстваме с добре дошли в…

Маглена Гуркова: Навечерието на един от най- светлите български празници и имаме тази чест и привилегия да ви приветстваме именно тук, в салона на Алма Алтер!

Диан Ставрев: Да, за нас 24 май не е просто поредният почивен ден, а е нещо много повече и затова е голяма чест да прекараме навечерието преди празника с толкова много хора. Сега, настанете се удобно и бъдете готови за една среща с един свят, изпълнен с мистика, много красота и…

Маглена Гуркова: И още нещо.

 Диан Ставрев: Казват, че няма как да преживееш среща със самодивите без да се влюбиш в тях. И аз съм сигурен, че вие изпитахте много чувства и може би много мисли ви навяват и ще имаме възможност да си поговорим за тях, но преди това…

Маглена Гуркова: От царството на самодивите в Царството на Николай Георгиев.

Николай Георгиев: Задачата на всеки от нас , на всеки български артист, в която и област да работи е да вървим с темповете, с естетиката на Европа. Да имаме силното чувство за модерност. Не за някакви прищевки, а за дълбок анализ на нещата. Да проникнем в нещата, за да можем да ги овладеем. Благодаря на нашия президент и на Българския народ, че ме удостои с ордена “Св.св. Кирил и Методий” За мен това е отговорност. Навсякъде, винаги каквото и да правя знам, че преди нас е имало такива като Кирил и Методий и хиляди други българи със силна коренна основа. Които са давали всичко, за да успява Майчица България. Самодивите ни подсказват само, че животът не е играчка. Че животът не е ей така. Той има усилия, той има необходимостта да бъде опазен, да бъде такъв, какъвто го искаме. Нека в навечерието на 24 май всеки да помисли какво е дал на нашата многострадална България. Дал ли е онова, което е взел от нея. Казал ли е – “Майчице ще бъда с теб винаги и в най- трудните и в критичните моменти.” Ако днес България не знае точно къде е, утре зависи от нас. Къде ще тръгне и докъде ще стигне, тези които могат да направят нещо особено силно и за цялата ни Българска общност са именно Българите. Няма никой да дойде да направи това, което ние сме направили. Благодаря ви, че този спектакъл, който за нас е просто – това  не е наша работа, това е наша мечта, да можем да се докосваме до онова, което имаме и искаме  да го популяризираме, искаме да ви го поднесем. Това е, което е необходимо. Всеки на своето място да бъде точно това, за което е там. Благодаря Ви!

Маглена Гуркова: “В Царството на самодивите” определено е един от най-емоционалните спектакли за всички нас. Един от най- вълнуващите и един от най- трудните. Някак си, за да попаднеш в това пространство е нужно много. Много повече от това цял ден да си прекарал в тежкия трафик на София. Няма как след това просто да влезеш тук, а е необходимо да минеш през един вътрешен катарзис. Плодовете на това обикновено берем след представления. И както самодивите винаги са заедно има само един момент, в който те се разделят и то обикновено след представление на самодивите. Защото всяка една самодива е обградена от група от хора, носят цветя, подаръци, споделят впечатления и въпроси. Цялото това нещо ви го казвам с цел да ви провокирам да не се притеснявате да задавате въпроси и да споделите своето мнение сега, а не само после след представлението лично с нас. 

Диан Ставрев : Аз имам един въпрос към самодивите – Какво е да прекараш един час в един друг свят? В отвъдния свят, не отвъдния както го познаваме, но отвъд реалното.  

Петя Йосифова- Хънкинс: Ами аз съвсем наскоро си бях задала този въпрос, това беше точно преди едно представление на “Зеленодиво.” Беше 19.30ч. и аз понеже загасях осветлението и бях отвън на стълбите и си дадох сметка, че аз в момента се намирам на “Цар Освободител 15” на входа на театъра и само след пет минути ще бъда в едно пространство, което само си представям какво е, но никога не съм била и този свят и това пространство ще изчезне в мига, в който ние изчезнем от него. И си дадох сметка какво огромно богатство за нас е, че ние можем да бродим през едни такива несъществуващи светове и те съществуват, докато ние съществуваме в тях и това е страхотно пътешествие на човека вътре в нас. Защото много хора мислят, че самодивите не съществуват, други хора мислят че самодивите съществуват. Моята баба например ми е казвала къде ги е виждала в едно малко селце близо до Елин Пелин – “Богданлия” се казва. До кладенеца играели хоро. И аз доста ходих до този кладенец когато ние правихме представлението се опитвах да си представя този свят, за който ти питаш. Който е отвъд физическия. Един по- метафизичен. И действително не знам на хората, които не играят представления кога ви се случва изобщо случва ли ви се да бъдете в едни такива несъществуващи светове, може би когато спим или когато сме в нашата представа или нашата фантазия или когато преживяваме някакъв катарзис. Но си представям, че за хората, които не играят с нас представления живота би бил много скучен и тъжен.

Маглена Гуркова към Диан Ставрев : Аз ще си позволя една корекция на това, което ти каза. Имено ние не прекарваме един час в Царството на самодивите. От момента, в който ние сме направили този спектакъл, ние живеем в него и той живее в нас. Така, че по- скоро трябва да попитаме публиката какво е да прекарат един час в Царството на самодивите?

Диан Ставрев: Извинявам се за грешния адресат на въпроса. Как се чувствате след това, което преживяхте?

Зрител: За мен като цяло самодивата представлява точно женствеността и обаче това не се отнася само към жените, защото всеки има и женска и мъжка енергия. И според мен  всеки трябва да се докосва до нея по един или друг начин. За едни ще е  да си среше косата, за друг ще е да си я сплете.И според мен да влезеш в един такъв свят като ритуал в този свят беше много красиво и магическо. Сякаш оживява пред теб, не е просто игра. 

Зрител: Може би не знам кога е създаден Алма Алтер. Сигурно вече 20 години.И тъй като аз се занимавам с разни окултни неща и много внимателно ви следя до колко вие се докосвате до тях. Разбира се, като цяло се докосвате, но това е много трудна работа. Девите и Дивите и както и да ги наречете – те са абсолютно реални същества. В много реален свят, но за съжаление невидим за нас. И идеята изобщо на изкуството е да пробие тази пелена между видимия и невидимия свят.  И така просто мога само да ви благодаря, че вие сте част от едно такова световно бяло братство, което се занимава просто с тази задача. 

Петя Йосифова- Хънкинс: – Аз мисля, че това е страшно точно казано. Защото понякога се чудя какво правя по цял ден аз в театъра и мисля, че изречението което вие казахте забива острието в ядката и смисъла на Алма Алтер изобщо. И този невидим свят, за който Господина говори, ние преди да направим спектакъла разбира се доста четохме, доста изследвания направихме, доста материал събрахме и освен текста на Вазов събрахме и много от митологията, свързана със самодивите. И накяъде, някой каза, че днес самодивите вече ги няма, защото света, в който живеем е осеян със светлина. Те обичат усойните, тъмните места, където не могат да бъдат видяни. И сега ще ви издам една малка тайна. Купих две баки черен латекс и с Гопето боядисахме в черно и сложихме черен килим, за да затъмним театъра, да го направим по-усоен.  По един такъв непребродим. За да повикаме чисто метафорично онази самодива, която бяга от светлината, от рекламите. На времето в селата са слизали долу, но какво са имали – една свещичка. Докато сега навсякъде всичко свети и този свят нашия е недостъпен за тях. И за това винаги много се сърдя на Миро – осветителя, когато светне повече. 

Мария Ганчева: Мисля, че сме успели да ги повикаме, защото когато Господина каза, че те със сигурност съществуват, ето този бръшлян там падна.  

Петя Йосифова- Хънкинс : Между другото това е няколко пъти по време на представление ни се е случвало нещо такова. Нещо страхотно веднъж се случи, някакъв страхотен момент, безапелационен, като гръм от ясно небе. 

Маглена Гуркова: Ние си спомняме , но няма да ви кажем.

Георги Арсов: Аз само да допълня, че те съществуват. Отвътре, а не отвън аз съм в не по- различна позиция от вашата от доста време. По принцип в театъра ние винаги работим като група и по принцип няма как да надделее. Тези момичета по време на представление аз се чувствам смазан от тях. Защото техния свят е толкова добре оформен, че моята позиция вътре е като на страничен, точно като на Вазов, човек който гледа отстрани, обаче не може да разбере този свят. И те са си го създали този свят сами и ти не можеш да влезеш нито от там, нито от тук, вярвайте ми. Те са непробиваеми в добрия смисъл на думата. Техния свят ако го докоснеш най- много да се изгориш и ти така леко можеш да гледаш отстрани да се опиташ да го напипаш, обаче това окултното, което са си го създали те, просто в този кладенец можеш така отдалече да говориш, да гледаш, но никога да скочиш, защото после излизане май няма. 

Мариела Димитрова: Едно от първите неща, което аз прочетох за самодивите беше, че когато са намирали или са привиквали с омайните си гласове някой заспал овчар в гората, са се събирали и са решавали какво да правят с него. Ако са решавали са го пощадявали, но ако не решат да го пощадят, се е случвало да го хвърлят във въздуха, и след това когато падне обратно на земята овчаят е бил на парчета разкъсан. 

Диан Ставрев: Гопе, може би е по- добре, че този свят е недосегаем. 

Георги Арсов: Това се опитах да кажа, но ти го каза директно, така че оправяй се!

Диан Ставрев: В крайна сметка поговорихме къде са самодивите днес, но някак в навечерието на 24 май имаме един друг въпрос да си зададем – къде са народните будители днес?

Маглена Гуркова: Или по-скоро кои са народните будители?

Диан Ставрев: Имате право на алтернативен отговор – къде са или кои са.

Защото когато говорим за будители, от това, което аз чувам винаги се сещаме за Кирил и Методий, Захари Стоянов, Климент Охридски, но не и за наши съвременници.

Зрител: Вие сте локални будители. Тукашни, локални.

Маглена Гуркова: – А кои са отвъде локалните будители според вас в днешно време?

Зрител: Музиканти на улиците и срещаните одухотворени хора. Просто виждаш един човек и ти става драго значи той е локален будител на това място.

Диан Ставрев: Може би първо да си зададем въпроса какво прави един човек будител?

Аз не съм си го задавал до този момент – какво прави един човек будител? Какво прави Кирил и Методий будители?

Маглена Гуркова: Хайде да попитаме някой будител – един бъдещ професор, преподавател по френски. Деяне, какво мислиш, че прави един човек будител?

Деян:  Ами това, че този човек успява да просвети да даде светлина и по този начин да събуди хората. Да даде някакво знание. Това може би не се вписва в усойните места, където се намират самодивите, но по този начин получаваме светлина за тези усойни места, тоест продължаваме за един друг свят.

Маглена Гуркова: Тоест ти искаш да кажеш, че ние не сме събудили знание и че самодивите не са будители? Шегувам се , разбира се.

Зрител: Значи според мен будителят превежда мъдростта на по – съвременен език, така че тя да си остане мъдрост. 

Маглена Гуркова: Коя според вас е най- голямата древна мъдрост?

Зрител: Тя не може да се формулира, тя се носи навсякъде, в потоци, реки.

Зрител: На съвременен език, защото има разлика между поколенията – в различните епохи има съвсем различни разбирания, други усещания. Едно е през Средновековието, друго е през Ренесанса, след това Просвещението докато стигнем до днешните времена. Вие се опитвате да пренесете през времето на съвременен език това голямо произведение на заслужено наречения Патрирах на Българската литература – дядо Иван Вазов. Единствено Борис Христов може в някаква степен да се сравнява с него, защото прочетох в един вестник, че когато е имал представление във Венеция – публиката става на крака, бурни аплодисменти, крещят и викат следното: “Ти не си човек. Ти си Бог.” 

Маглена Гуркова: Тук отваряме и една друга тема отвъд самодивите с Диан си говорихме по- рано, тъй като вие казахте много хубави думи за Вазов, но за добро или за лошо той има и много критици в днешното общество.  

Зрител: Винаги е така, особено в България, хората се разделят на групички. Ние не умеем да създаваме големи общества. Аз съм се занимавал с история. За разлика от други народи, в Чехия, в Сърбия, хората умеят да създават по-големи общности, намират общ език по-бързо, по-лесно. Това е един голям проблем в Българската история и Симеон Сакскобурготски правилно казва, че донякъде чипчето на този народ трябва да се смени. Трябва да бъдем по- единни.

Диан Ставрев: И тук сме единни, но в критикуването. Наведе ме на мисъл дали слушателите на Борис Христов са имали подобно среща като на хората със самодивите.Среща с божественото, различното, извънчовешкото.

Маглена Гукова: Аз искам да попитам от чисто любопитство чий телефон звънеше. Просто се надявам да ви е звънял утрешния празник, както звъни в нашите души.

Надявам се да сме ви заредили с максимално топла емоционална чиста енергия и да се видим в рамките на следващия епизод на Живият театър и новите медии.

Диан Ставрев: Следващия 14 май…

Георги Арсов: 15 юни.

Диан Ставрев: 15 юни. Що е отечество – ”Въпросът, който уби Гео Милев”. Може да видите на живо в салона на Алма Алтер, от 19.30ч. или онлайн в реално време в You Tube.

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура”/ National Culture Fund, Bulgaria по програма “ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЧАСТНИ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ.