По време на изминалия четвърти епизод на онлайн предаването Живият театър и новите медии – “Ричард, кой Ричард?” по У. Шекспир, в спонатанна интеракция със зрител, се каза изречението “Нещо не се връзва” , което както често в Живия театър се случва, промени хода на представлението и породи следната любопитна дискусия:

Диан Ставрев: Ричард през погледа на Николай Георгиев

Така,че може би ще бъде най – редно…

Маглена Гуркова: …Да дадем думата на Николай Георгиев.

Николай Георгиев: Трябва да стане сигурно едно – че ще бъда там, където трябва да  бъда. Ще правя това, което искам да правя. Ще го правя възможно най- добре, дори когато това трябва да бъде- “Ричард, кой Ричард?”. Какво му трябва на човек ,за да осмисли своя живот – той иска да бъде като младия Римски император. Кой ще го позволи? Никой не му позволи. Какво му оставаше? Да попадне в мелницата наречена ВЛАСТ. В момента на всички, казвайки това, в главите ви се казва “Да, ние сме в тази мелница всички.”

Години наред нашата стълбица върви много по-лесно отколкото тази кралската. Едно леко погалване на някого, едно в повече преброяване на банкнотите и сме готови. А ние , с тези млади хора търсим все още някаква истина. Някаква истина, за да има за какво да живеем. Иначе е страшно. Тука в това островче на изкуствата, където непрекъснато се сменят поколенията млади хора. Тук те успяват. Но тук е колко – 80 квадрата, а какво за другите в тази наша Майка родина… Днеска за първи път чух това понятие от един убит от България поет, който се обръща към Майка си България. Благодаря Ви. Ще трябва действително не просто да чакаме Възкресението, ще трябва да си го направим, да го постигнем по някакъв начин. Това е наша истина. Без нея ние не можем да живеем свободно. Свободата на духа, свободата на духа няма кой да ти я даде, ако не си я отвоюваш. Гопето направи своя дипломен спектакъл за Септемврийското въстание, защото искаше да докаже на себе си и на своите зрители, че не е вярно, че ние Българите сме послушковци.Че ние можем да се борим за своята свобода. И действително като види човек този спектакъл разбира колко кръв, колко мъка, колко безумия е струвало на Българина това турско робство. Но дали е турско или е американско няма никакво значение. Желая ви приятна вечер, прохладна вечер, можете да я стоплите с някой хубав спомен за Майка родина България. 

Диан Ставрев: Гопето завърши с монолога “Забавлявайте се с историята”, това много пъти съм го чувал, но сега за първи път  ме навежда на мисълта как може би както ние се забавляваме с историята, така и тя се забавлява с нас. Понеже виждаме този водовъртеж, тази машина на властта, още от времето на Калигула. Най- ненормалния и брутален император на древен Рим. Той е бил първият римски император, който бил убит. Тоест когато се качиш на тази стълба и долу – болшинството, простолюдието се опитва да счупи машината. Очевидно не успява, виждаме го след това при Шекспир в края на 16-ти век. Виждаме го под друга форма и днес. Според вас как можем да строшим тази машина?

Маглена Гуркова: Може би това е основния въпрос, който представлението негласно задава. Ян Кот – най- големият изследовател на Шекспир ни казва точно това, че Ричард е жертва на машината на властта. И какъв е пътя, по който тази машина на властта може да бъде счупен? Кой е отговора, който Ви дава представлението?

Диан Ставрев: Или ако искате да тръгнем оттам дали машината може да бъде счупена?

Зрител: Може.

Маглена Гуркова: Как?

Зрител: Да не се покоряваш, да не се предаваш със сигурност. Както е клишето  – “Промяната започва от теб”.

Маглена Гуркова: А как се ражда промяната и дали тя е вечна и дали има примери в съвремието ни, които…

Зрител: Промяната е вечна, хората се променят през живота си нон-стоп.

Маглена Гуркова: А Ричард може ли да се промени?

Зрител: Ричард е герой, за мен не е човек.

Диан Ставрев: А Ричард като човека на върха на стълбата, човекът с власт?

Зрител: Такъв, какъвто го видях, беше глупак.

Диан Ставрев: Не винаги глупакът си е глупак. 

Зрител: Точно той – не мисля…

Маглена Гуркова: А може ли глупав човек такава схема да направи, в съвремието по-скоро се правят схеми, такъв алгоритъм да следва, за да вземе властта. Според мен глупав човек не може да направи това. Имаме ли такива примери в съвремието си?

Зрител: Бих казала да.

Маглена Гуркова: Някой друг иска ли да вземе отношение? Много интересна тема..

Зрител: На мен ми хрумна нещо, когато вие си говорите. Всеки един може, хайде ще го кажа така – за да се счупи нещо, трябва да има желание да се направи.Или ми хрумна идеята, че машината може да бъде разрушена само и единствено когато започне да работи всеки един от нас индивидуално, от самия себе си. Започва да работи отвътре – навън и когато всеки живее с едно самосъзнание за промяна, за стремеж към по-добро, всеки вижда доброто по-различен начин – тогава всичко ще се промени, иначе да кажем – “ Ти си виновен за това, или ти си виновен за това..”, няма никакъв смисъл. И не, глупав човек не може да измисли нещо гениално, но може да измисли някаква тъпотия и щуротия. Само и единствено човек с някаква логика, който успява да свързва нещата, може да се качи тук отгоре. Илън Мъск, когато е започнал да развива тази идея за пътуванията в космоса, за тесла, е знаел точно какво трябва да направи, точно как да го направи, любувал се е на пътя и се е качил на стълбицата. Тоест не трябва да е някакъв тиранин, който да коли и беси наред. Стълбицата може да е стълба на успеха, на постиженията. 

Зрител: Първоначално един човек може да има най- добрите идеи, да иска само хубави неща. Обаче веднъж като се качиш най- отгоре, да използвам същата метафора на тази “стълба”, вече нещата малко се променят. И това в историята е така множество пъти. Даже не можество, ами всеки път като цяло. Защото ти в началото тръгваш с добри намерения, обаче веднъж като се качиш горе на стълбата и тогава нещата може би се променят за голяма част от хората. И когато ти си на върха на стълбицата, много хора примерно най- богатите, те са свикнали президента да прави това, което те искат. Те го финансират с идея, че той ще направи така,че техните компании да успеят. И представи си да дойде някой, който да каже “Не” на това. Всичко е изградено по този начин, че вече не може да се качиш без да се превърнеш в злодея.

Зрител: Ами да, горе въздуха е по- разреден от въздуха долу. 

Маглена Гуркова: Има място само за един на самия връх. 

Зрител: Ами там е най – самотно казват… 

Мирослав Филков: Например това ми напомня, този разказ с тази стълба, която често я вкарват в разговора. Много хубав разказ на Смирненски, който това представя – “Приказка за стълбата”. И смятам, че е много интересен начин да се казва Приказка, за да звучи детски. В нея има дявол, който се бори с човек, който се катери по една стълба. Просто в този наивизъм и зад него в тези слоеве, реално може да се види всичко това, което обсъждаме. И как човек изкачвайки се нагоре, губи човечността си. 

Маглена Гуркова: Това, което казахте, може би по мои изчисления би се обобщило с това, че властта не трябва да бъде самоцелна. Единствения начин да счупим машината, всъщност е когато приемем, че властта не е самоцел. В този смисъл можем ли да кажем, че целта оправдава средствата и кога?
Зрител: Много tricky въпрос. 

Зрител: За мен не може една цел да оправдае всичките средства, защото да кажем ти да бъдеш най-добрия от най- добрите, каква цена ще платиш за това?

Ако вредиш на хората около себе си, не си струва,. Ако е пот, мъка, труд и жертви… но в противен случай…

Маглена Гуркова: Тоест потта, мъката, трудът и жертвите осмислят целта?

Добре можем ли да кажем, че съвременния свят с изкуствения интелект, който все повече и повече навлиза, изкуството което създава… Ето например днес излезе новината, че фотографски конкурс е бил спечелен от един германец  с една много красива снимка с две жени печели първо място. И в момента, в който искат да му връчат наградата той казва : “Аз няма да взема тази награда, защото тази снимка не съм я правил аз. Тя е създадена от изкуствен интелект.” 

Диан Ставрев: Изкуственият интелект е много интересна тема в Изкуството, защото има артисти, които го използват, за да пресъздават песни на артисти, които вече не са живи. Което е един страхотен подарък за феновете им. Има артисти, които са изключително против това и твърдят, че това унищожава изкуството. Отвсякъде унищожава творческия процес. Унищожава и въображението и изкуството в човека. Вие как мислите – изкуственият интелект по- скоро развива изкуството и дава една нова стъпка към него или по-скоро унищожава творческия процес?

Зрител: Творческият процес не може да бъде създаден от някаква машина. Самата идея на изкуството, като цяло е ти да го видиш през твоите очи. Опитвам се да развия в себе си това и когато снимам и съм зад камерата снимките ми да са с дух, да имат живот, да говорят със себе си. Ако ти не го погледнеш, ако ти не го почувстваш, тогава и най- добрия софтуер да бъде написал какво ще бъде направено, няма да бъде толкова истинско, защото той знае най- доброто. Десетките хора, които работят за него, за да го създадат правят все едно нещо като колективно съзнание през един. Така, че да уникален помощник е, да дава невероятни идеи, но не може да реши твоите проблеми. Не може той да създаде изкуството. Това само един човек може да го направи. Хилядите романи, хилядите песни, които са създадени още от супер назад във времето, когато сме си казвали : “Хей, аз направих това. Виж го. Погледни го”… нищо не може да замести това. 

Маглена Гуркова: Да, аз се съгласявам с вас, единствено бих добавила, че все още не е напълно съвършено на тема изкуство. Аз например си направих експеримент във въпросния чат с изкуствен интелект, да потърся как се прави таратор, което е едно българско изкуство и всъщност според него ако го търсиш веднъж се слагат люти чушки, ако го търсиш втори път се слага захар, ако го търсиш трети път се слага леща или нещо такова. Чух, че някой тук много тежко въздиша на темата с изкуствения интелект, много ми е интересно какво мислите и защо?

Зрител: -От една страна е добре за феновете на тези хора, но от друга страна не, защото това блокира новите поколения. Така просто изкуството не еволюира. Така постоянно се върти този цикъл и няма нови артисти. Няма да е жива тази музика.

Петя Йосифова – Хънкинс: Аз мисля, че е по – скоро  въпрос на мяра. Просто трябва да знаеш кога да спреш, кога е предела, от който от тук нататък си ти на ход. Той може да се използва за това да те инспирира, но от тук нататък си ти. Мисля, че с повечето неща, с които ние си имаме общуване ежедневно е въпрос на мяра. Защото този фейсбук е адски дяволски ако не знаеш кога да спреш. И всички тези неща са направени не са глупаците, а за интелигентните хора. . Много е лесно да попаднеш в клопката на хайтехнологиите.  А от друга страна тук през цялото време страшно много ме човърка тази дума “Не се връзва”, която тя хвърли. Аз искам да ви кажа, че е много важно да не се връзва. Много е важно. Много е важно да остане развързано. Тук в Алма Алтер- вие сте на ход. Публиката е на ход. Тя трябва да върже спектакъла. В нейната глава той трябва да се навърже такъв, какъвто ти с твоя бекграунд ще го навържеш, с какъвто той ще го навърже, с какъвто тя ще го навърже. И тези спектакли, които са във вашите глави, те са различни. Те са различни и това е богатството на Алма Алтер. Защото дава голям хоризонт на прочита. И това да не връзваш, казва ни Гео Милев, да не скачваш, да не връзваш отделните елементи с логически мостове е силата на съвременното изкуство. Така,че ако нещо не сте разбрали…ей, Богу- няма страшно! Чудесно е да не разбирате. Това, което ние се опитваме да направим е да ви накараме да усетите, да почувствате, да изтръпнете, нещо да щъкне във вас. Така, че това, че не връзвате е малката беля. Ако не чувствате тогава ще започне много да ме хваща страх. Но за сега сте окей. Няма страшно в това.И такива са нашите спектакли. Няма нужда да се разбират, трябва се усетят като вкуса на ябълката. Иди го обясни какъв е вкуса.И всяко обяснение ще се изплъзне от лексиката. Нищо не можеш да кажеш по този въпрос. Какъв е вкуса на ябълката?

Такъв е вкуса на спектакъла.

Очаквайте следващия епизод на Живият театър през месец май – “В Царството на самодивите” – един страхотен текст на Вазов, съвършено непознат, сюрреалистичен. Всички познаваме Вазов като реалист. Това е много различен текст. Един от първите му текстове. 

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура” по програма ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЧАСТНИ КУЛУТНИ ОРГАНИЗАЦИИ.