Живеем в странно време. Живеем в странен свят. Живеем в малка страна. Живеем, а понякога имаме усещането, че просто съществуваме. И в това съществуване минаваме през дни, седмици, месеци, години. 

И има един момент, в който се обръщаме назад и си даваме сметка какво сме оставили зад себе си, какво сме оставили за себе си. Изкуството ни дава тази възможност- да оставим следа, да променяме. Напоследък обаче изкуството стана арена за борби за власт и надмощие, за грозни скандали, битки и пропаганда. И тук, Театър-Лаборатория ‘’Алма Алтер’’ за пореден път остава онзи оазис, в който можем да подишаме изкуство, да живеем. На 25-ти Март по случай Международния ден на театъра се проведе 24 часовия Нон-стоп театрален маратон. 60 човека в рамките на 24 часа без право на сън заедно случиха 10 представления, множество интеракции, безброй дискусии и дори оформянето на нови политически сили. 

Театралният маратон е едно от най-амбициозните и най-смислени събития, в които съм имал възможността да участвам. Една от основните причини за това е, че за да се впуснеш в Маратона едно от най-важните качества, които трябва да притежаваш е воля, заедно с нея да вярваш в кауза, а не на последно място и да я обичаш. А тези три качества мисля са и едни от най-важните в нашия живот, които често оставяме на заден план и пренебрегваме. И всеки един от хората впуснали се в тазгодишното издание на 24 часовия маратон си тръгнаха променени. 

Те успяха да видят в рамките на 24 часа представленията: ‘’Реквием – за най-прекрасното приключение в историята на човечеството’’ за живота и делото на Мария и Пиер Кюри; ‘’Стефан Стамболов- часът на моето убийство’’, след който се разрази една доста голяма и гореща дискусия за това какъв трябва да бъде един управник и докъде може да стигне; ‘’Орфей или върни се в своя ад, човече’’, за който голяма част от маратонците споделиха усещането, че е едно от най-алмаалтеровските представления; ‘’Ричард, кой Ричард’’ от програма ‘’Шекспир-съвременен и жесток’’; ‘’Сирано дьо Бержерак’’; ‘’Аладин’’; най-новата премиера на театъра – ‘’Шоуто на @@‘’, което в малките часове на нощта създаде много енергия; филмът ‘’Жири’’; ‘’Когато няма апетит за череши’’, които маратонците изгледаха с купа ягоди в ръка, а накрая всички завършиха с 6 продукции по текстове на Алеко Константинов- Щастливеца. 

И всичко това само за 24 часа. Ето така бих искал да прекарвам дните си. Така бих искал да живея. Така бих искал да случвам себе си. И да тичам. Защото това е важното. Да тичам към себе си, а не от себе си. 

Пожелавам си всички артисти да тичаме в една посока. Защото все още вярвам, че изкуството е кауза, за която си заслужава да се бориш и да обичаш.