“В очакване на Г” – един спектакъл на Пол Дженкинс, който ни потапя в дълбочините на абсурда

Днес ви предлагаме една любопитна диксусия за Самюъл Бекет, театъра на абсурда, смисъла на екзистенцята или очакването като действие, която се разрази непосредствено след третия епизод на предаването “Живият театър и новите медии”.

Маглена Гуркова : Добре, вие си чакайте, аз ще ви кажа нещо – “В очакване на Годо” е дванадесетата книга в класацията на “Льо Монд” за 100-те най-велики книги на XX-ти век.

Диан Ставрев : Много интересно, една такава пиеса, в която много често чуваме, че не се случва нищо, много често чуваме, че е скучна. Какво прави дванадесетата най- велика книга според списание “Льо Монд”? 

Маглена Гуркова : И какво е да се работи с такъв текст – да попитаме Пол Дженкинс!

Диан Ставрев : So What makes Waiting for Godot the 12 best book ever? 

Paul Jenkins : Well. I don’t know but i’m sure some of you have read it or will read it, or some of you would never want to read it. But if you read it or when you read it it’s one of the most provocative and funny and humane texts,I think. When people ask Beckett to talk about his work in depth, usually all he ever replies in context of his work is:

“The tears and the laughter” – that’s all he says.

Петя Йосифова: What does he say?

Paul Jenkins: The tears and the laughter. And it’s amazing because it’s really absurdist, um philosophical works. Strangely, obviously Beckett is a philosopher, but at the heart of his philosophy, there is, there’s the human, the pain and the joy and he clearly, I don’t know if we did it tonight, but in the text it clearly shows that between Vladimir and Estragon.

Диан Ставрев : И така, какво прави „В очакване на Годо“ 12-тата най-добра книги на всички времена?

 Пол Дженкинс: Добре.  Не знам, но съм сигурен, че някои от вас са я чели или ще я прочетат, или някои от вас никога няма да искат да я прочетат.  Но ако сте я прочели или когато я прочетете, това е един от най-провокативните, забавни и хуманни текстове, според мен.  Когато хората попитат Бекет да говори задълбочено за работата си, обикновено всичко, което той отговаря в контекста на работата си, е:

 “Сълзите и смехът” – това е всичко, което той казва.

 Петя Йосифова: Какво казва?

 Пол Дженкинс : Сълзите и смехът.  И това е невероятно, защото това са наистина абсурдни, хм философски произведения.  Странно, очевидно Бекет е философ, но в основата на неговата философия  има човешкото, болката и радостта, не знам дали го направихме тази вечер, но в текста ясно се вижда това между Владимир и Естрагон.

Маглена Гуркова: Да, както знаем за Бекет думите са много важни. Той много ги мрази, но много ги използва. И в този контекст бихме искали да попитаме всеки един от вас коя е думата, с която би описал това, което видяхме преди малко.

Зрител: Абсурд пълен

Зрител: Чакане

Зрител: Свежест

Зрител: Ами очакване на..изборите.

Маглена Гуркова: Добре, втори април го чакаме с нетърпение.

Зрител: Размисъл

Зрител: Очакване

Зрител: Нищо

Зрител: Чакане

Зрител: Годо

Зрител: Ние сега дойдохме

Зрител:  Дърво

Зрител: Нещо 

Зрител: Търпение

Зрител: Психо

Зрител: Тишина

Зрител: Очакване

Зрител: Шизофренично

Зрител: Екстравагантно

Зрител: Време

Зрител: Яке

Зрител: Нетипично

Зрител: Абстрактно

Зрител: Глад

Зрител: Живот

Зрител: Брилянтно

Зрител:  Ха-ха

Зрител: Чакане

Зрител: Тотален абсурд

Зрител: Много

Зрител: Живот в очакване

Зрител: Сън

Николай Георгиев: С една дума… ГАВРА! Авторът си е направил една страшна гавра с нас – човеците, които ламтим за чудеса, за величия, за кариери, за не знам си какво, и в своята пиеса ни е показал нищожно малки човечета. За първи път името Годо публично в България се обяви от вестник “Култура” след моята премиера на “Сирано дьо Бержерак”, в която Нона Йотова – актрисата изигра световната мъжка роля на Сирано дьо Бержерак. Тогава вестник “Култура” написа: Цяла Европа чака Годо, а в България Сирано е жена!

(Смях)

Николай Георгиев: Ето тази гавра е в основата на тази прекрасна пиеса на автора.

Преди това нека не забравяме неговото главно произведение – философско произведение – “Думи няма”. Думите не могат да ни кажат нищо. Така че каквото и да говорим, ако не усещаме гаврата, която той си е направил с нас и я прочетем,че ние сме празноглавци, които летим навсякъде и всичко. Просто – дайте, дайте дайте!

Поздравявам колегата, който действително е прочел пиесата като пиеса, която ние заслужаваме!

(Аплодисменти)

Диан Ставрев : От списание “Льо Монд” до вестник “Култура” – очевидно всички говорят за Годо. Очевидно телефоните падат, когато чуят за Годо и това ме връща на първия въпрос какво прави тази пиеса, за която  лично аз често чувам, че е много скучна и не се случва нищо в нея е обект на такъв интерес. Интересно ми е какво мислите понеже аз не мога да си отговоря на този въпрос. Май и вие не можете или още чакате..?
Маглена Гуркова: Аз обаче искам да  кажа нещо друго, понеже Господина спомена кога за първи път в България се споменава Бекет, въпроса е кога за първи път Бекет се споменава в България и всъщност нещо много интересно, което разбрах днес – в средата на живота си Бекет заживява в Париж и в един момент решава да заживее в едно село близо до Париж. Купува си двор, обаче няма къща и решава да си я построи сам и му помага неговия съсед, който по ирония на съдбата се оказва българин.

Николай Георгиев: Нещо, което ще ви развесели – един словашки художник е създал снимка на Годо. Тази снимка американска фирма купува за един милион долари, а художника започнал да продава парчета снимки от това за сто долара. Притежавам такава снимка на Годо! Така, че Годо съществува. Годо съществува! Ето го… това сме ние – Годовците!

(Аплаузи)
Маглена Гуркова: Та както ние сме годовци така и съседа на Бекет е бил Годовец и българин. И човекът има син, който се оказва, че е доста известен и се казва Андре.

Диан Ставрев: Андре – Гиганта за тези, които сте гледали кеча.

Маглена Гуркова: Човека е висок 230 см и тежи 300 кг.

Диан Ставрев: Проблемът е бил,че той като ученик заради неговите размери не може да се побере в училищния автобус и затова Бекет има един камион и го е натоварвал в камиона и го е карал с камиона до училище.

Човек, който отрича смисъла на съществуването – какво го кара да върши такива неща? Според мен  е абсурд да возиш гигант в камиона си до училище, но има такава презумпция, че човек върши добро, защото вярва в доброто. Доброто осмисля съществуването, колкото и да е клиширано. И много интересно какво кара човек – абсурдист толкова закотвен абсурдист да прави такива неща. Аз мисля,че много се бият тези две понятия.

Марко Дженев: Ами това е върхът на абсурда.

Маглена Гуркова: Защо е върхът? Защото е много и висок и достига по-високо или по някаква друга причина?

Марко Дженев: Не…Човек стимулиран от своята доброта да види гиганта и да го съжали. 

Маглена Гуркова: Но той е световен шампион защо да го съжали?
Марко Дженев: Не, той е още малък тогава.И голям за автобуса. Какво ти пречи да не вярваш в доброто и пак да правиш добро? Какво по-абсурдно от това? Безсмислено, безцелно…

Маглена Гуркова: безсмислено и безцелно, някой използва тази дума, за да опише представлението. 

Марко Дженев: Не представлението…философска концепция.

Зрител: В допълнение един американски, все още жив астроном казва: “Колкото повече опознаваме вселената, толкова повече разбираме в какъв пълен абсурд живеем на земята. И само познанието ни и разбирането какви грандиозни процеси стават във вселената ни кара да се издигаме над посредствеността и да се чувстваме щастливи,че все пак можем да разберем и че можеше и въобще да не знаем какво става.” 

Маглена Гуркова: Според мен опознаването на вселената на Бекет също би било една крачка в развитието на човечеството. И всяка една негова дума е доста важна и доста стойностна. Говорихме си с хората от театъра, как още първото изречение на произведението “В очакване на Годо” – няма универсален превод. И днес сме си извадили един списък с Диан как звучи на различни езици първото изречение 

Диан Ставрев: На български то е:” Няма какво да се направи.” 

Маглена Гуркова: Един от българските преводи. По-скоро въпросът ми е според вас как трябва да се преведе?

На френски – любимият език на Бекет в оригинал звучи: 

“Rien a faire”

На английски:”Nothing to be done”.

На испански: “Nada que hacer”

Най – интересно е на руски, защото на руски е : “Ничего не поделаешь”,

 което е във второ лице – “Няма какво да направиш”.

Маглена Гуркова: Моят превод по-скоро лично би бил “Нищо за направа”.

Въпреки,че звучи малко олдскул. А вие как бихте  превели – Nothing to be done ? 

Симеон Василев: Не знам на френски как ще е обаче на английски има много хубав смисъл, защото няма какво да се направи, но there is nothing to be done – остава ни да направим нещо – в бъдеще време каква бъдеща работа ни очаква. Тоест обрича те в бъдещето да се занимаваш с нищото. Няма нищо какво да се направи, но обречени сме да се занимаваме с нищото.

Маглена Гуркова: А по -синтезирано по бекетовски? 

Симеон Василев: Аз не говоря Бекетовски. Много е труден този език.

Георги Арсов: Пиесата започва така, но това не е първото нещо, което се казва в пиесата. Аз сега го проверих, за да съм сигурен, но понеже това което при Бекет е най- важно са ремарките.Той много е държал на тях. И “В очакване на Годо” започва с ремарка. А тази реплика идва след ремарката. А репликата е следната: Естрагон: (отказва се отново) – “Nothing to be done”, тоест ремарката дава отговор според мен на вашия въпрос, защото Бекет още в началото пуска тази палитра, за която ще се говори след това и той никога не е обичал лесното, доколкото знам и цялата първа част на пиесата няма сентенции в нея и едва във втората половина за тези, които са докарани до там той пуска репликите “Майките ни клекнали над гроба трудно раждат…” Всичко това, което той използва не могат да бъдат преведени на универсален език, защото самият негов език е не универсален. И даже тук професор Каприев, когато водеше своите лекции в една от тях каза нещо много интересно: “Той в края, в последните години на живота си става много краен, неговите пиеси вече не могат да бъдат разбрани. Едно от последните неща, които пише е в болницата докато е бил, стои на едно легло, изведнъж един човек от съседната стая започва да крещи силно от болки – Бекет го слуша, слуша и казва – “Това е пиесата”. Така, че универсален превод на Бекет май няма!

Християн Бакалов: На френски също “Rien a faire” е странна фразата, защото от една страна можеш да кажеш няма повече какво да се направи, всичко е свършено, но най- обикновено, в повечето случаи се използва когато си в някаква ситуация и някой ти казва :” Нищо повече не може да се направи, тук случаят е загубен, каквото и да направиш няма нищо да се промени.” Това е 90% от случаите когато се използва в разговорния език . “ Каквото и да се опитваш да направиш вече няма шанс, няма надежда”. 

Маглена Гуркова: Френският е много богат, но в началото когато започва да пише Бекет не го владее чак толкова добре и все пак го предпочита пред английския. Даже казва “На английски неволно изпадаш в поезия, на френски е по-лесно да се пише без стил” И до края на живота си предпочита да пише на френски. Даже когато заживява във Франция по време на втората световна война, казва: “Предпочитам Франция във война, отколкото Ирландия в мир”.

Християн Бакалов: Сигурно и затова хората го говорят трудно френския..,.трудно им е на много хора да го говорят.

Маглена Гуркова : Ами аз лично съм от френската гимназия, така че потвърждавам тази теза.

Диан Ставрев: Ако прескочим хвалбите и се върнем на различните интерпретации на : “There’s nothing to be done” виждаме, че някак си много често няма надежда за в бъдеще, което ни кара да се замислим къде е мястото на Бекет в бъдещето тогава – тоест днес. В един свят където продуктивността е на пиедестал и искаме постоянно да работим, да бъдем полезни, да вършим нещо. Къде е мястото на един човек, който се спасява с чакането? Бекет би ли бил абсурдист днес?

Марко Дженев: Имам чувството, че колкото повече един човек остарява, толкова повече става Бекет, защото не можем вечно да сме продуктивни. Бекет в неговия край е вечен, докато ние сме крайни в нашето сегашно. 

 Маглена Гуркова: А има ли действие в чакането в такъв случай?

Марко Дженев: Има. 

Маглена Гуркова: Какво е то?

Марко Дженев: Чакането е действие само по себе си.

Маглена Гуркова: Има ли действие в чакането?

Расате Апостолов: Аз мисля…нищо.

Маглена Гуркова: Личи си, че си ученик.

Георги Арсов: Извинявайте, че пак се намесвам но го задавате му задавате грешния въпрос. Той не чака! “В ОЧАКВАНЕ на Годо” се казва пиесата.

Ние много си говорихме за Бекет и за това очакване, за което става въпрос и аз дадох един съвет за самата пиеса в началото Владимир и Естрагон си казват : да вървим, не можем, защо, чакаме, и това се повтаря и на финала Бекет завършва по следния начин: Те стоят двамата и единия казва – да вървим, не можем, чакаме – втори път, трети път – да вървим, добре, да вървим, тъмно не помръдват. 

Тоест в днешно време май да очакваш е същото това, което Бекет  написал тогава така,че Марко е прав, че ние всички стоим и чакаме като че ли.

Михаил Бонев: Как може да бъде грешен въпроса?
Георги Арсов: Грешен спрямо интенциите на Бекет.

Михаил Бонев: Не, спрямо твоето разбиране на интенциите на Бекет.

Всеки може да има интерпретация. 

Георги Арсов: Самия Бекет е ходил и като е гледал представления, където ремарката му не е паузата така както я е написал и е казвал спри това представление, напуснете, уволнете тези актьори повече никога няма да играят, Тоест той е бил краен, затова ние като хора, които защитаваме идеите на Бекет ние трябва по някакъв начин да отстояваме това, че той  държи на тези структури. Не е чакане, а е очакване.

Николай Георгиев: За първи път гледах тази пиеса в Полша, Варшавския Народен Театър под заглавието “КРАЯТ”.

(Смях и силни аплодисменти)

Очаквайте следващия епизод на “Живият театър” на 19 април – “Ричард, кой Ричард?” по Уилям Шекспир!

“Живият театър и новите медии” се осъществява с финансовата подкрепа на Едногодишната програма за възстановяване и развитие на Национален Фонд Култура.