В живота си всеки автор чака срещата с катаклизма, чака срещата с един човек, който по-скоро ще се превърне в негов палач, възпламеняващ пламъците на вдъхновението в сърцето на автора. Кой знае какво се е случило в романа “Майсторът и Маргарита”? 

Маргарита попада в ръцете на Пилат Понтийски, негова милиция не успява да разпознае Иешуа и вместо него водят Маргарита, така тя се оказва в една от най-трудните човешки ситуации – да защитава Иисус Христос. 

Както в романа така и в представлението основната тема е свързана с това как една крехка на пръв поглед, ранима и безкрайно красива дама се въплъщава в най-трудната роля, която може да има един човек, да защити позицията на вярата. Как обаче романът се свързва с настоящето ? Какви са границите пред изкуството? Попитахме режисьора, попитахме актьорите, попитахме и вас – публиката. 

Николай Георгиев: Майстора и Маргарита, Маргарита и Майстора, това е цяла една епопея. Любимият ми роман. Когато го взех за първи път с целта да го оголя и си зададох въпроса мога ли да направя нещо, за да го оживя и да го кача за първи път на сцена, се изплаших. Но дойде покана за участие в световния фестивал за експериментален театър в Кайро и ние се подготвихме и ние отидохме. Сутринта влизам в асансьора, срещу мен изискан мъж, усещам, че нещо наблюдава. Той се обърна към мен и ме попита – вие от българската трупа ли сте? Да, казвам, от българската. Колега, поздравления, това , което сте направили, тази драматургия, този прочит на този велик роман, няма да забравя. Когато трябва да работите върху едно готово вече произведение от книга или друго място, има един много важен въпрос, знаете ли темата, която оригиналният текст е извисил. Знаете я? Ами като знаете трябва да направите така, че това което се качи на сцената да е по-високо от това, което в книгата. И вечерта когато дойде на сцената нашия спектакъл и на сцената връхлетя младата девойка Маргарита – тя беше все още ученичка в театралното училище и изкрещя “Кой каза, е няма истинска любов? Да отрежат езика на лъжеца! “ Вие нямате представа какво стана в салона, тези хора не знаеха къде  са попаднали и Маргарита пое своята историческа роля. За Иисус знаем много, за него поколенията са прочели и разбрали, но младото поколение, дали знае, дали си дава сметка за всичко това, и затова рискувах с младата Маргарита, с нейното чувство за добро или зло. Получаваше въпроси, без да знае отговорите, но чувството й за добро или лошо й подсказваше какво поведение да приеме. Спектакълът, който гледате тази вечер е трета версия! Обещавам ви, ще продължавам да търся следващите версии и пак така с риска не на познатото и на обикновеното, с риска да предизвикам своята публика. Защото когато има публика, която ще те приеме, ти просто летиш и правиш всичко възможно, за да я поканиш и да я срещнеш. Ако този спектакъл получи друга версия, то и в нея трябва да има едно същество, което да отразява чистотата, свободата, щастието, радостта, живота. Аз създадох своята Маргарита.” Николай Георгиев, режисьор. 

Историята за Майстора Маргарита в Египет, в Кайро, е една от историите които в Алма Алтер чуваме доста често, но Николай Георгиев пропусна да спомене, че там спектакълът е награден с награда за Нов Театрален Език. Тук ще си позволя да добавя, че има място и новата театрална граматика, а именно заглавието, което режисьорът променя – имаме Маргарита и Майстора. Всички си задаваме въпроса защо? Може би самата Маргарита знае.

Петя Йосифова-Хънкинс: Мисля, е в цялостното творчество на Николай Георгиев, жената е много централна фигура. Не само в Маргарита и Майстора, той някак си по-флуидно творчески общува с жените. От мъжете все пак няма как да избяга. Нека не забравяме, че той е основал първи български женски театър. Не първи български мъжки театър, такова нещо не съществува. Първи български женски театър всъщност е в зората на експерименталния театър в България. И в тази логика ми се струва 

Съвсем в стила на Георгиев да обърне заглавието на Маргарита и Майстора и да чете този роман, не както го чете авторът, през Майстора, а през Маргарита и то в тази сложна ситуация, да защитава позицията на Христос. Докато Георгиев говореше за това младо момиче, което е скочило в Кайро и е изкрещяло “Кой каза, че не съществува истинска любов”, си дадох сметка, че преди 25-27 години тази фраза аз наистина съм я крещяла, а днес след толкова време аз вече я шептя. И мисля, че това е много вълнуващо. Чудя се как  ли бих я казала след още 25 години. И въобще нямам представа с кой акъл, Господина тогава по онова време, пък и днес ми е дал тази роля. Наистина гигантска е Маргарита в Майстора и Маргарита. И това е нещо просто безгранично и ние го казахме на сцената – това е безграничното, необятното, необяснимото, онова което е вън от рациото. Не може да бъде обяснено. 

Диана Каваклийска: Аз мисля, че ако няма Маргарита няма да го има и Майстора, защото Маргарита е първоизточник и после има Майстор.

По същият начин пок, който не може да съществува доброто без злото, днят без нощта… 

Диана Каваклийска: Това не знам… много въпроси.

Симеон Василев: Има и друго измерение в това заглавие, това с половете е интересно и важно със сигурност, обаче на мен ми се струва, че има един интересен обрат в Маргарита и Майстора, защото се пита кое е по-централно – сътвореното или това което сътворява. Така, че това е един метафизически въпрос, където половете са акциденция. Въпросът е по-фундаментален, библейски митологичен. 

Аз се замислих говорейки за доброто и злото, Иешуа каза, че няма зли хора на този свят. Вие как смятате? Нима всички са добри?

Зрител от салона: Човек може да е зъл и да върши добро и човек може да е добър и да върши зло. 

Кое е добро и кое е зло? Как определяме? Къде е границата ?

Зрител от салона: Обществото приема какво е добро и какво е зло и то определя коя постъпка е приемлива и коя не. 

Тук отваряме една много широка тема, а именно че обществото определяйки кое е добро и кое е зло, определя кой е нормален и кой луд. Така Майсторът и Иван Бездомни се оказват в лудницата. Вие смятате ли ,че по този начин в лудницата се оказва едно убежище на гениите в обществото? И свидетели ли сме и в наши дни на подобни събития?

Дейвид Хънкинс: Аз съм американец и не знам нищо за доброто и лошото, но знам, че обикновено ако имаш парашута трябва той да те пази , а в театъра ти трябва да пазиш парашута си. 

И в живота също, не само в театъра. Човек понякога посвещава живота си само на едно нещо. Първото име на автора на книгата, на Булгаков, е Михаил, което от староеврейски значи – кой е като Бог. В този смисъл въпросът “кой е като Бог” дали не е основополагащ за романа и Булгаков не се ли опитва да отговори на въпроса, който съдбата му задава, кръщавайки го Михаил, или неговите родители. 

Георги Арсов: Аз от Петър Чухов знам едно страхотно негово хайку, за което си говорихме: “Щом животът започне да те рита, препрочети си Майстора и Маргарита”. Говорейки с него на тази тема, той сподели, че романът е толкова любим, защото е едно много красиво фентъзи в реализма, в който се намира Русия и светът в това време. Защото в крайна сметка ако погледнем романа дори тук Маргарита полита, но в реалността надали една жена която се съблече гола пред дявола и се намаже със специален крем ще започне да лети към небесата, за да се съедини с нейния любим. И всъщност отварянето на тази фантастична тема, с реализма а руската действителност по това време, а и сега, с омаскаряването на целия елит, с пристигането на Воланд в Русия, всъщност обръща представите на това за което говорим. Защото Булгаков прави най-негативния персонаж – дяволът, най-позитивния. И когато Леви Матей отива при дявола и му казва “Моля те само за едно, да пуснеш жената, която той обича” и той му казва “Хората, хората, хората, тъмнината, тъмнината, тъмнината”. И пуска Майстора заедно с Маргарита, и вярвам Господина го е намерил много точно. В трактовката, която аз виждам Майстора лети, но Маргарита се извисява. 

Завършваме с един цитат от автора “Колкото и да е зле положението, винаги всичко накрая се оправя, така е устроен светът”. Очаквайте втори епизод на Живият театър и новите медии на 20 февруари от 19:20 – “Дядо Йоцо гледа” по Иван Вазов, в Алма Алтер на живо и на страницата на Живия театър и новите медии във Фейсбук. 

Живият театър и новите медии се осъществява с финансовата подкрепа на Едногодишната програма за възстановяване и развитие на Национален Фонд Култура.