Есе-рецензия на Пламена Георгиева от 22 СЕУ Георги Сава Раквоски, носителка на втора награда в конкурса за есе на Фестивала на българската класика за софийските училища.

Дъжд, технически затруднения, голяма публика, недостаъчно места, противоепидемични мерки – всичко това вкуп все пак не попречи на Живия Театър да пресъздаде красотата и магията от творчеството на големите български поети Гео и Леда Милеви.

Чрез синтез между слово, жива музика, въздействаща актьорска игра, публиката имаше възможността отново да се върне към чистотата и носталгията по детските мечти.

Мюзикълът е изключително игрив, забавен, щур, вдъхващ настроение и чувство на свежест. Въпреки това под внимание са взети множество сериозни социални проблеми като немота, глад, недоимък, бедност, социална пренебрегнатост, експлоатиране на труда и детското страдание по бленуваните желания.

В живота си всеки един от нас може да открие по един чичко, който се опитва многократно да ни превъзпита и да ни спаси по уж благороден и добронамерен начин. Този чичко в крайна сметка често можем да го открием и в самите себе си. В моменти, когато започнем да се изморяваме от това да преследваме мечтите си, когато започнем да си мислим, че те нямат толкова голям смисъл, че е много по-вероятно те да не се случат, когато избутаме детето в нас настрана и спрем да се вслушваме в него.

Конкретните текстове от “гаврошовци” и “котета-разбойници” на Гео и Леда Милеви са категоризирани като детска поезия, но реално не само децата могат да се поучат от нея. Публиката беше предимно от подрастващи, младежи и зрели хора, но е факт, че видимо всички бяха емоционално завладяни. Беше искрено пълнещо душата да видиш и усетиш присъствието на всички различни хора как се отдават на емоцииите си и избират да бъдат малките деца, които могат да се радват на детски песнички за котета и суджуци, докато танцуват, сияещи от щастие, на сцената.

Този спектакъл беше толкова чист, човешки, пълен с импровизации и малки забавни грешки, но това е и любимата ми част. Самите актьори ни позволиха да видим тази страна на изкуството, която не е перфектна като по сценарий, а истинска и със зареждаща енергия като малките деца, за които пишат Гео и Леда Милеви.

Автор: Пламена Георгиева

Фестивалът Българската класика за софийските училища се осъществява с финансовата подкрепа на Столична Програма Култура.

Проектът “Без маски” се реализира с подкрепата на програма Едногодишен грант на Национален Фонд Култура по програма Едногодишен грант.