ПОЛЕТ В ПЕЩЕРАТА НА ПРЕСТЪПНОСТТА. ЧАСТ ТРЕТА: СЪВРЕМЕННИ АНАЛОГИИ

Посочихме как злото се видоизменя и адаптира спрямо системата и обществения ред и подчертахме колко е трудно (невъзможно) властта да бъде опазена от злокачествени субекти.

Виж:

ПОЛЕТ В ПЕЩЕРАТА НА ПРЕСТЪПНОСТТА. ЧАСТ ПЪРВА: ЗА ГОТЪМ КАТО ОТРАЖЕНИЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ПОРОК

ПОЛЕТ В ПЕЩЕРАТА НА ПРЕСТЪПНОСТТА. ЧАСТ ВТОРА: ЗА ЗЛОТО: ПРОИЗХОД И ПРОЯВА

В такъв случай неучудващо се появява въпросът – какво правим? Да, понякога от мерзостта на дадени обстоятелства се появяват месиански фигури като Батман, но както става ясно към края на филма, сами те не могат да разрешат проблема (той бивайки породен от някакъв дефект в общата структура и в колектива). Ако злото не може да бъде изкоренено и елиминирано, тогава надеждата е в това, че ще се намери политическа система, която ще бъде възможно най-малко податлива на злокачествено влияние. Т.е. въпросът не е как да победим злото, а как да го обезсилим до толкова, че неговото влияние да не достига високи нива на токсичност. Но трябва много да се внимава с този подход, понеже подобно на останалите подходи, той също може да премине в полза на злото. Вместо реално обезсилване, това което също може да бъде постигнато е да се създаде симулация на безсилие, и по този начин да се подпомогне допълнителното укриване на злокачествените субекти. И точно в това отношение идеалът за демокрация се оказва уязвим и насърчаващ методи за манипулация.

Докато в една тоталитарна система пропагандата и манипулацията са само помощни средства за подсилване на властта, която власт бива непосредствено упражнявана от злонамерената личност на върха, в демокрацията злото се изразява предимно през манипулацията. Т.е. тук тя не е второстепенно средство, а дом и първоосновен способ на злокачественото влияние. Когато злият субект действа, той първо действа манипулативно, и прибягва до физическо насилие само в краен случай. Идеален пример за това е случилото се с Украйна. След години корупция, украинският народ се опита да прочисти отровата от вените на държавата, и беше възнаграден за своя опит първо със загубата на Крим, и после със „специална военна операция“. Тази ситуация проблематизира и пацифистката позиция гласяща: „Не съм нито за Запада, нито за Русия. Просто не искам война“. Изправени пред несломимото влияние на злото (т.е. обстоятелството, че по един или друг начин то трябва да се прояви), поддръжниците на тази позиция следва да си зададат въпроса: „Ако можех да върна времето назад, щях ли да подкрепя съхраняването на корупцията за да предотвратя ужасите на войната?“.

А както добре знаем, съвременните войни са колкото физически, толкова и информационни. По един или друг начин, евентуално ситуацията в Украйна все някак ще бъде разрешена. И тъй като живеем в демократични времена, където злото действа предимно през манипулация и задкулисни игри, това решение… този „ключ“ към гатанката Украйна, със сигурност ще бъде ползван за да прикрие нечий по-мащабен ход. Механиките на подобно прикритие са разиграни по брилянтен начин в Батман, където случаят „Марони“ бива ползван за отвличане на вниманието и за вид симулация, убеждаваща хората в това, че прогрес има, както и че има значителен успех в борбата срещу корупцията. А всъщност оказва се, че имено симулацията прикрива гнилото ядро на Готъм и подтиква Наштън към реализацията на бруталните си фантазии и унищожителни цели. И подобно както е във филма, всеки един от нас ще бъде изправен пред трудния избор разделящ Селина и Брус: Приемаме ли, като Брус, системата с всичките и недъзи в отчаян опит за поне някакво подобрение, или подхождаме като Селина и ѝ обръщаме гръб в знак на отвращение?

Ако не изберем пътя на отвращението и останем в системата, филмът предлага два начина чрез които може да подходим към нея. Първият ще нарека „антибиотичния“ подход, а втория – „пробиотичния“.

I.Антибиотици: Употреба и обратни ефекти

Riddler е перфектен пример за положителните и отрицателни страни на този подход. Когато има проблем, Riddler действа и действа безкомпромисно. Затова в началото, той е по-ефективен от Батман в борбата срещу корупцията. Но в отрицателните си моменти, Riddler се превръща в карикатура на антибиотичния подход. Той става твърде брутален, твърде всеобхватен в своето разбиране за наказание. Насилието става твърде общо и широкоспектърно, когато чрез него се опитаме да форсираме промяна в системата, вместо да концентрираме усилията си върху конкретни злокачествени агенти. Мотивът за всеобщо насилие води до кървави революции и нови тирани, затова и следва да бъде избягван.

Но нека надникнем отвъд карикатурата, и си представим Riddler в неговия идеален вариант. Той избягва клишето на „стереотипния злодей“, който е там за да може героя да блесне. Той е усърден и практичен и не наказа синовете за греховете на бащите си. Ограничава усилията си само и единствено срещу готъмовия елит и реално подобрява системата, без да я праща по дяволите. И по този начин предоставя на зрителя едно неспокойно усещане за двусмислие относно това кой е героят и кой е злодеят. Това двусмислие стои в ядрото на характерната за антибиотичния подход тенденция към утилитаризъм. Интелектуализираното и калкулативно отношение към злото е определяща черта в поддръжниците на този тип етика. В зависимост от това колко покварен е даден контекст или наратив, насилствените моменти в този етически подход изглеждат все по-оправдани и допустими (и даже, според някои, необходими). Такъв е случаят с библейската история за потопа, или с Готъм във времето в което Riddler задейства своите планове. Наштън (както е представен във филма) олицетворява антибиотичната бруталност, лишила своя морален агент от способността за емпатия. Но моралният агент не винаги трябва да стига до там. В друга продукция базирана на комикси – сериалът на Marvel Moon Knight (под режисурата на Mohamed Diab) – антагонистът Артър Хароу (Итън Хоук) демонстрира откровено желание за покаяние и за живот в един по-добър свят „наподобяващ райската градина“. Той действително скърби за всеки грешник, който трябва да загине, за да може на земята да останат само праведните и да настане мир.  Хароу е интересен пример за злодей в който чувството за състрадание е запазено, но то все пак не успява да възпре унищожителния нагон. Spoiler! в сериала той не успява да постигне своите цели. Но за тези които се интересуват от наратив изследващ дълготрайните импликации от подобно всеобщо тълкуване за справедливост, мога да препоръчам и мангата и анимацията на Death Note. Там не антагонистът, а главното действащо лице – Light Yagami – интерпретира справедливостта по този начин, и поради обстоятелството, че той е до голяма степен успешен в това да наложи своята интерпретация върху света, историята вниква още по-надълбоко в особеностите и двусмислеността на антибиотичния подход.

Уви всеки път, когато този подход е глобално приложен, моралната интуиция на наблюдателя води до усещането за някаква нередност. Тази нередност произтича от пренебрегването на личната автономия. „Антибиотичните поддръжници“, особено когато те са злодей, са често твърде сигурни в това, че целта оправдава средствата. Жертвата на няколко души, дори ако сред тях има невинни, твърде лесно се счита за необходима и допустима в името на постигането на някакъв идеал. Това само по себе си е проблем, дори ако идеалът е автентичен и имунизиран от злокачествено влияние. Но както посочихме по-рано, историята показва, че засега не се е появявал такъв идеал. Нещо повече, дори когато антибиотичният подход не се превърне в карикатура на себе си и не е готов да нанесе поражение на всичко и всеки, а се концентрира в това внимателно да отсява доброто от злото, самият акт на отсяване води до друга етическа дилема. Проблемът съдържа в себе си ницшеански привкус: С каква сигурност разделяме доброто от злото и как знаем, че двете всъщност не са страни на една и съща монета?

II.Пробиотици: Когато бактериите не са патогенни

В този подход, стремежът е общият организъм (в случая Готъм) да бъде подхранен (финансиран) по положителен начин. Батман често е критикуван за това, че въпреки всичките пари с които разполага, той избира (някой би казал по-интересното занимание) да се въоръжи с военна технология и да се бори срещу престъпници, вместо икономически да помогне на любимия си град. Филмът на Матт Рийвс не бяга от тази критика, а директно я адресира: Томас Уейн прави опит за социално-икономическо решение, и се проваля монументално. Както пише JM Mutore в своята статия:

Long before Pattinson’s Wayne became Batman, the Waynes already tried to throw money at Gotham’s problems, and all it resulted in was greater mass of corruption, and less resources for Gotham’s poor and orphaned, giving rise to the Riddler. The “Renewal is a lie” refrain highlights the failure of Gotham’s wealthy and powerful to effect change through traditional means.”

Затова е важно да подчертаем: не просто Готъм да бъде финансиран, а да бъде финансиран по положителен начин. Т.е. моралният агент трябва да се погрижи и за това ресурсът да потече по правилните пътеки. И за тази цел ни трябва човек отвътре. Морален агент сред редиците на управниците, на тези с власт, който да се бори за справедливост и на който хората да могат да се доверят. Във филма срещаме подобен човек в лицето на кандидат кметицата на Готъм Бела Реал (изиграна от Jayme Lawson). Тя е предложението за нов идеал. Според самия Рийвс, тя олицетворява надеждата за бъдеще. Решителна и самоуверена, тя не отстъпва дори и в най-апокалиптичния момент от сюжета. За нейния характер може да съдим спрямо това, което тя казва на Гордън:

That’s the problem with this city. Everyone’s afraid to stand up and do the right thing, but I’m not.”

Ако някой може да доведе до положителна промяна обозрима от всеки в цялостния организъм на Готъм, то това ще е тя. Чрез нея и чрез още няколко ключови елемента от филма, Рийвс влиза в диалог с представата за надежда и лъжа в интерпретацията на Кристофър Нолан. Втората част от Батман трилогията на Нолан – The Dark Knight (2008) – завършва с платоническата концепция за благородна лъжа, целяща да съхрани репутацията на човека превърнал се в символ на надеждата в Готъм: белият рицар Харви Дент. Надежда от която всеки отчаяно се нуждае, след като Жокера успява да разпространи хаос из града и да, както той казва… „raise the status of criminals to a “better class”’’. Налага се Батман и Гордън да опазят образа на Дент от собствените му действия (като злодея Two-Face), тъй като Жокера триумфира и в опитите си да компрометира моралния компас на „белия рицар“. Т.е. контекстът налага лъжата, за да бъде съхранена надеждата (или поне Нолан така представя нещата).

Новият Батман сякаш продължава тази идея и изследва нейното последствие в лицето на  Riddler. Той наказва контекста позволил на идеята да се наложи. Сравнен с Нолан, филмът на Рийвс е като критическите прочити на библията поставящи под въпрос историчността на Иисус. Никой символ не остава неопетнен. Въпреки това, сюжетът на Рийвс отново завършва със символ, но такъв който все още не е основан в лъжа. Така Рийвс избира да започне своята трилогия… но какво ще остане от символа до края?

Може би сюжетът е обречен в затворен цикъл, и към момента виждаме един млад Батман, който все още не разбира нуждата от благородната лъжа, и който може и да научи болезнен урок в зависимост от това какво се случи с ценностната система и личността на Бела Реал. И след време, може и отново да се стигне до последствията от прилагането на този урок, след появата на множество нови гатанки…

А може би кантианството на Батман в съвкупност с чистото сърце на Гордън и идеала на Реал ще триумфират, и ще успеят да ограничат злото в системата до минимум. Какви конфликти ще доведат до трайни решения, и какво трябва да се жертва в името на тези решения… предстои да разберем.

За момента, поздравяваме Рийвс и екипът му за страхотния филм и пожелаваме късмет с работата върху останалите две части от трилогията.

Автор: Симеон Василев

Проектът “Без маски” се реализира с подкрепата на програма Едногодишен грант на Национален Фонд Култура по програма Едногодишен грант.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *