Cadavre Exquis, Daniela Hanelová, Czech Republic, Alter Ego 2022

Първата от три солиращи артисти. Сюррелистичен спектакъл в който си проличават възможностите за трансформация на перформативното тяло. Соловият танцов спектакъл изисква големи възможности. Стилистиката напомния на “тъмният танц” буто, но през прочита на мъртвото тяло на западния човек. Пластиката изисква майсторство, не толкова поради своята сложност, а поради факта, че е единственият елемент на който се разчита. Да, на сцената има два предмета – клонки с листа и връхна дреха. В даден момент те стават допълнение към перформативното тяло. Но тук задачата на артиста не е да оперира с предметите. Те са просто временни окончания, един символ на живата природа, един символ на неживата природа.

Човекът, от момента на зачеването, е жива природа, нутриентите му също са органични, средата – майчината утроба, е най-живото сред живата природа. По време на човешкия си живот, работникът превръща органичната, жива материя в неживи предмети, в инструменти, в средства. Активната човешка дейност е умъртвяваща. Човекът може да разпространява семена, да разсажда вече съществуващите видове, да контролира популации от животни и други хора, но не може да вирее така, както една джунгла може да се сгъстява с живот. Човека разпределя и разделя докато не умре. След това собственото му тяло преминава през същия процес на превръщане от жива към нежива материя. Мъртвото е стабилно. То е безопасно и безобидно. Страхът от смъртта на човека е ирационален. Много по-ужасяващо би било потенциалното обричане на вечност. Природата е подмяна, подновяване, движение. Спектакълът е инертна пантомима на парадокса между подвижното и неподвижното. Той е един изправен кръг, който тежи в една точка и не може нито да остане там, нито да падне. Задачата на артиста е тежка. Само един истински жив човек, с много добро съдействие между всичките си вътрешни системи може да постигне тези образи на сцената.

Автор: Давид Димитров

Международният театрален фестивал Алтер Его 2022 се реализира с подкрепата на Министерство на културата, Студентски съвет на Софийски университет и Европейския корпус за солидарност.

Проектът “Без маски” се реализира с подкрепата на програма Едногодишен грант на Национален Фонд Култура по програма Едногодишен грант.