“Blessed Routine” by Caminantes Danza, Spain

Работата на артиста: спектаклите на гостите на фестивала

“Blessed Routine”

Малко или много, публиката е натоварена с очаквания и предубеждения към танцовият спектакъл на испанците. Те са свързани основно с представата за испанската култура, страстния танц фламенко, темпераментът на изпълнителите. Началото е поставено със силно и шумно мъжко присъствие, което постепенно преминава от обезателност към нежност. Веднага започва обиграването на очакваните предмети от ежедневието. На сцената има маса и столове, покривка, появява се жена която бели ябълка с нож. В този момент двамата артисти се превръщат в един вид “оператори”. Те манипулират телата си, присъствието си, мебелите, предметите, настроението. Забелязва се една типична драматична театралност, която обаче е изпълнена много зряло и пламенно, с чар и топлина. Тематиката ни въвлича в темата за ежедневието и повтаряемостта на заучените ни активности. Когато се движим на автопилот можем мислено да напуснем тялото си, изгонени от монотонността, умът ни търси новото. Какво обаче става когато добавим много енергия? Действията избухват в екстра-ежедневност, този път с вкус на фламенко. Работата на артистите сега, е редистрибюцията на енергията, нейното премерено разпределение между епизодите, между собственото тяло и това на партньора, между фрустрацията и очакванията. Виждаме интензивни персонажи, сладникави персонажи, мелодраматични персонажи. Това е една валидна страна на човешкото и този факт ни успокоява и радва. Присъствието на малко диалог на испански не ни притеснява, защото можем да разчитаме на увереността и подготвеността на изразителните методи на артистите. Задачата е устояване на тази изразителност до край, поддържане на концентрираното преминаване през хореографския текст не само с тяло, но и с поглед, с жест, с ритъм, с такт. Спектакълът напомня за простите истини на театралното изкуство. Дори и най-обикновенни действия като приготвянето на един коктейл, могат да ангажират публиката. Последната задача на артистите е изпълнена – те са се превърнали в едни привлекателни “оператори”. Накрая артистите са обляни в пот – доказателство за техния труд. Спектакълът се намира в удобна позиция на баланс между обикновеното и специалното.

  • Автор : Давид Димитров

Международният театрален фестивал Алтер Его 2022 се реализира с подкрепата на Министерство на културата, Студентски съвет на Софийски университет и Европейския корпус за солидарност.

Проектът “Без маски” се реализира с подкрепата на програма Едногодишен грант на Национален Фонд Култура по програма Едногодишен грант.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *