Oчи в очи с Андриян Асенов – Фестивал на българската класика

 Здравейте! Аз съм Андриан Асенов, а това е подкастът „Очи в очи“ – подкаст за култура, изкуство и още нещо и понеже един мъдър човек беше казал, че талантът винаги е зрящ, доверете се на незрящите ми очи. Непосредствено след началото на учебната година стартира и проекта – Фестивалът на българската класика. Днешните ми гости са две прекрасни дами, организаторките на този проект – Петя Йосифова – Хънкинс и Маглена Гуркова. 

– Здравей! Благодарим за поканата! 

– Да започнем директно – кога и къде ще се проведе Фестивалът?

Маги:

– Фестивалът на българската класика ще се състои в края на този месец или по-конкретно от 26 до 30 септември като всеки ден ще има представление от 19:30 ч. Пет представления-фундаменти в рамките на пет последователни дни!

Мястото съвсем не е подбрано случайно – ще се възползваме от последните сравнително топли и сравнително летни дни – сцената ще бъде под открито небе, в двора на ректората на Софийския университет, сърцето на културно-просветителната дейност и на най-доброто българско образование. 

– Как се роди идеята за Фестивала?

Пет:

Съвсем естествено! Театърът, който ние правим, не е комерсиален. Няма за цел да развлича и развеселява, а да възпитава и да кара младите хора да мислят. Театърът може да има медиаторска функция между литературата и нейното осмислено възприемане. 

Ние правим „жив“ театър, ще покажем на младите по душа, разбира се, хора, че Йовков, Гео и Леда Милеви, дори „дядо Вазов“, както шеговито го наричат, са живи и действително техните произведения ще оживеят в двора на университета. 

Тук искам да отбележа, че партньори по проекта са три училища в Софийска област – НГДЕК, 22 СОУ  Г. С. Раковски и 78 СУ Христо Смирненски. Те поемат ангажимента да извършват дейностите на координация и логистика за разработването на нови публики сред учениците от гимназиите.

– Кои са заглавия са включени в програмата и защо подбрахте именно тях?

Пет:

Както името на фестивала подсказва избраните представления са емблематични за цялата българска литература. Това са  „Албена“, „Последна радост“, „Септември“, „Гаврошовци и котета разбойници“, „Дядо Йоцо гледа“.

Заглавията са подбрани съобразно основната аудитория на фестивала – учениците в гимназиален етап. Част от произведенията се изучават в училище, даже са матуритетни, а другите би трябвало да се изучават, но понеже не се, ние ще ги поставим пред учениците и се надяваме да ги докоснем. 

Ще споделите ли по нещо любопитно за всяко едно от представленията в репертоара на Фестивала?

Маги:

Призоваваме слушателите на подкаста да дойдат и сами да видят режисьорските решения на Николай Георгиев, но понеже си ни приятел ще „открехнем малко вратичката“, както се казва.

„Албена“ е разказ за човешката драма породена от нравствената и физическата красота. Спектакълът не може да се опише трябва да се преживее. Не случайно именно той открива Фестивала. В главната роля – Петя Йосифова. Не знам грешна ли е тая жена ама е много хубава!

„Последна радост“ – отново представление, наситено с трагизъм и нравствена сила. Израз на сблъсъка между войната и мирното съществуване, между скотското и човешкото. Но както казах Йовков не се описва, а се преживява. 

„Септември“ през септември. Моноспектакъл на Георги Арсов по едноименния текст на Гео Милев. Хваща те за гърлото, хваща те за сърцето. Гледаш и не вярваш, че това, което виждаш се случва наистина и то пред теб. Протягаш ръка и „аха“ да го докоснеш и „хоп“ – „Септември ще бъде май“ и май няма да го хванеш. 

„Гаврошовци и котета разбойници“ по текстове Гео Милев и голямата му дъщеря Леда Милева. Един прекрасен мюзикъл сред всички тези нравствено-психологически човешки и нечовешки драми, един мюзикъл за малки и големи. Чрез много песни, танци и щуротии, героите откриват, че приятелството е най-силното оръжие срещу житейските трудности. 

И за финал – Иван Вазов. Народният поет, бащата на всички жанрове. Заглавието в програмата е „Дядо Йоцо гледа“. Поглед към бъдещето с привкус на миналото. В главните роли – незрящи актьори, през чийто очи или по-скоро души публиката ще преживее вечния сблъсък между миналото и настоящето, между старото и младото поколение, между духовното робство и свободата. 

– Йордан Йовков, Гео Милев и Иван Вазов – това ли са тримата най-големи български писатели и поети? 

Пет:

– Това е много тежка присъда. Какво изобщо значи да си най-голям? Кой може да отсъди кой е най-голям и какви изобщо са критериите за това? Не знам. В българската литература има още много гений – Никола Вапцаров, Атанас Далчев, Христо Смирненски. Има и съвременни поети и писатели, които са гиганти – проф. Боян Биолчев, Петър Чухов и др. Не знам кои са най-големи, времето ще каже.

Но нашият театър без Йовков, Гео и Вазов не може. Без дълбоконравствената психология на Йовков, без острия като бръснач език на Гео Милев и по български сладкодумния и безкрайно обемен Вазов за къде сме… 

Освен това техните произведения, които сме подбрали, изграждат една много интересна сюжетна линия, разгръщат темите за войната, красотата и любовта в най-различните им форми. От войната за оцеляване в свят на крайни патриархални норми през войната за национално освобождение и войната за оцеляване на Улицата между котетата разбойници. 

Или пък темата за красотата – физическата, нравствената, духовната. Красотата на човешките взаимоотношения – на приятелството и любовта. 

– Какво послание искате да предадете на публиката чрез този проект?

Маги: 

Именно това за което преди малко Петя/Маги спомена – искаме да припомним на младите кои са истински ценните неща в живота, коя красота е преходна и коя никога не отминава. Искаме да им покажем смисъла на това да бъдеш добър приятел, човек, да си работеща част от общността, да запазиш индивидуалността си, но и да живееш в хармония с останалите. 

Искаме да ги научим какво стои зад думите „никой не е по-голям от хляба“. Не случайно сме подбрали житен клас за лого на фестивала. Хлябът, сеитбата и събирането на житото десетилетия наред са ни поддържали като народ и са осигурявали препитанието на българина. Не са случайни разказите например на Елин Пелин като „По жътва“, „Косачи“ и др., но него ще го оставим за някой друг фестивал. Засега Йовков, Гео и Леда Милеви и Иван Вазов от 26 до 30 септември всяка вечер от 19:30  ч. в двора на Софийския университет. 

– И последно, но може би най-важно – разбрах, че готвите специална изненада за най-ерудираните ученици. Ще ми разкажете ли малко повече?

Пет:

Точно така да! С цел повишаване на културните компетенции на младежките аудитории, а и не само – след всяко от петте представления ще проведем дискусии за спектакъла, произведението, автора, темите и мотивите в творчеството му и за всичко друго, което се роди на място.

И сега голямата изненада- обявяваме я за първи път при теб – ще обявим състезателен конкурс за рецензия-есе на представленията. Трите най-добри текста ще получат парични награди и ще бъдат публикувани в блога за култура „Без маски“, който се чете главно от студенти и младежи.  А всички участвали в конкурса ще могат да се включат безплатно в курса по “Творческо писане” към специалността “Авторски театър”, което ще им даде възможност за развитие и за надграждане на знанията и уменията за боравене с езика. Председател на журито за конкурса-есе разбира се е Николай Георгиев. 

Leave a Reply

Your email address will not be published.