“За природата на нещата” на американската танцова компания Пилоболус

В рамките на Американския танцов фестивал успях да видя американската танцова  компания Пилоболус, която поставя на изпитание границите на човешката физичност и изследва красотата и силата на свързаните помежду си тела. Така поне се описват те, сега ще се опитам да ги опиша както аз ги видях, усетих, сънувах, защото миниатюрата която представиха “За природата на нещата” е сън, в който се потапяш безпределно. Сън, който не искаш да спреш да сънуваш, защото разбираш, че Възкресението е било истина. 

Подобно на истински епикурейци, те ни доказват, че, няма разлика между тяло и душа, че и тялото, и душата са съставени от атоми и удоволствието и съвършенството на тялото е удоволствие и съвършенство на душата. И безбройните комбинации от атоми, са само възможни опции на живеене. Живеене, в което тялото е убежище за душата. 

От душата идва любовта и се проявява през тялото. Но нашият свят е изграден от дни и нощи, от любов и омраза. И така в нашата душа живее и любовта, и омразата. Тя е арената на противоречията, на сблъсъка на идеите. От тук в следващите 20 минути ще обичаме и мразим, ще прегръщаме и отблъскваме, ще се раждаме и умираме и то все през тялото, за да възкресим душата. 

Тук ще иде реч за драмата на живота в тялото и трансгресията извън него. За надмогване на обвивката, черупката, кожата, костите, за оголения дух на човека. Един спектакъл в който плътта убива плътта, за да възкреси духа. Духът, който стига до универсума. Да, тялото е индивидуално, духът универсален. Индивидуалност-човечност. Универсалност-божественост. 

Най-силното оръжие на човека е неговата ранимост, оголеност, простота, неговата същност-човешка. Която не се крие зад интелект, идеи и смисли, която сама по себе си ражда смисъла. Винаги съм намирала голото човешко тяло на сцената за безвкусно или просто претенциозно. Огромно е неговото значение и смисъл поради това възможността да го поставиш в автентична ситуация, в която голотата да е защитена от оскверняване е много малка. Голото човешко тяло е сила и смирение едновременно, безащитност и мощ. Ето защо ако се оголиш на сцената, зад теб трябва да седи онази висока мисъл, идея, концепция, която отговаря на мощта на голотата. Е, определено авторите на тази миниатюра са равни на себе си. Толкова е красиво да гледаш свободата, чистата физическа свобода, която стъпва на много здрава концептуална основа, за да може да полетиш и ти, аз зрителят да полетя с нея. Няма нищо по високо в изкустовото от това. Да ти даде усещането за полет, да ти даде вярата, че и ти с него можеш да полетиш. Като танцуващите макове на Миро, мислиш че и ти можеш да танцуваш като тях, до мига в който не се прибереш вкъщи не хванеш четката. Високото изкуство подкупва с простотата  и гениалността си. Създава усещане за непосредственост, казваш си, да, да и аз точно така като тях мога да…. Какъв по-красив капан на езистенцията от този.

Тук човешките взаимоотношения са синтезирани до жест, поглед, усещане, замлъкване или крясък на тялото. Тялото което желае, стреми се, обожава или убива. Тялото, което е чиста синтетика. Синтетика на материя и дух, и най-тънката игла на погледа не може да прокара разделителна линия там. Тези безброй атоми струпани на едно място, стари колкото света, твърди колкото скала, пластични като крила на птица, вдъхновени като целувката на любим, отварят пред нас галактика от случвания, в които всичко говори на универсалния език на тялото, тук няма култура, няма раса, няма мода на времето, има пол, плът и дух в най-чиста форма, в най-чисто съдържание. Формата носи съдържание. С други думи нали ни е нужно тялото, нали само чрез него получаваме познание за аромата на живота, за топлината на слънцето, за вкуса на ябълката. Как без нашето тяло бихме имали познание за света около нас. То е нерва, гръбначният мозък на живота. Както като материални същества, ние разбираме, пречупваме материалния свят през материя. Така усещаме щастието, удоволствието, любовта. Щастието е неразривно свързано с тялото. Без тяло няма щастие. Без тяло няма скръб, няма смърт, няма раждане, няма танц, изкуство, смисъл, полет. 

Спектакълът “За природата на нещата” говори, танцува точно за това. Това е един дълбоко проникновен епикурейски спектакъл, в който щастието е свързано с удоволствието, невъзможно без тялото. Телата се преплитат, преливат едно в друго, елиминират законите на гравитацията, смаляват се и се уголемяват, мразят, обичат, изчезват. Постигат тотална атараксия, извличат познанието ни за физичност и наслагват нови неочаквани значения. Тялото тук не е клетка, в която живее духът, а материя чрез която живее духът. Всичките трийсет трильона клетки на всяко от трите тела танцуват на една и съща честота и с тях танцувам аз, зарителят от третия ред.  

Автор: Петя Йосифова

Leave a Reply

Your email address will not be published.