Ива е онлайн

“Интернетът само ни дава. Всичко ни дава. Нищо не ни отнема. Освен живота. Аз съм склонна всичко да изоставя, за да поцъкам в нета.” 

Да си купиш последните два билета за второто авторско представление на Ива Доро, моноспектакълът – “Ива е онлайн”, на най-недолюбваните места в ъгъла отзад, се оказа чист късмет. 

Ива Доро: “Действието се развива между реалния и дигиталния свят. В никакъв случай не е назидателно. Всичко е изведено в абсурд…

В залата на “Театър 199” е тихо.

Има и две зелени храстчета, които навяват усещането за самота още преди да се е случило нещо на сцената.

Една жена се появява с решителна походка, облечена уверено в космонавтски гащеризон и полива едното храстче. От нея струи естествена самоирония, нещо непознато, надежедневно. А после ни отвежда на нейната планета, която се оказва онлайн. 

И наистина, всички ние сме онлайн, главно в животите си. 

Картите са свалени още при запознанството. Неусетно бързо се доверих. 

Актрисата от съпричастност влизаше онлайн и в представлението, от съжаление към нашите изключени по задължение зрителски телефони.  През видео чата май е доста по-лесно да си кажем някои истини.  И те се лееха от нея, като неусетно се оказахме нагазили доста надълбоко. Всеки в себе си. 

Ако майка ти е починала, заедно с нероденото ти братче, вуйчо ти е алкохолик, който ви пребива и двете с баба ти, разводът с италианеца  е мираж, внезапно се оказва, че са те осиновили – какво друго освен да поцъкаш за разтоварване във фейса ? 

Представлението на Ива Тодорова за мен беше наистина много вкусен, поднесен с тънко чувство за хумор, гарниран с ирония и поръсен  обилно с любов, урок по истина. 

Нима сме загубили човешката си способност да говорим открито с първата любов, с бабата,която сме загубили, с полу-бившия съпруг, защото разводите в Италия не са толкова лесна работа, освен ако не бъдем зуумнати в окото на лаптопа? 

Някои неща не могат да бъдат зуумнати – снимката на дипломата от гимназията, например. И май това не е чак толкова лошо.

 “Маркетинговият Експерт каза, че е най-важно хората да ги задържаме възможно най-дълго ангажирани онлайн. Ама то ние онлайн всякак си ги задържаме… Ние в живота ги губим.” 

След постановката на мен не ми даваше мира следният въпрос : Някъде там сред безсмисленото ежедневно скролване в метрото, скролване в тоалетната, скролване заедно с човека, който стои  до нас, някъде  сред емотиконките, някъде загубихме, безвъзвратно загубихме нещо?! 

Единственият звук е от флуоресцентните светлинки на лаптопа, който стои върху масичката, като изключим, разбира се, шума на публиката.

Човешкото сякаш започна да ни се изплъзва изпод екраните.

Ива беше онлайн, за да обяви война на онази Ива, която съществува, мисли, споделя, чувства онлайн. За да й прости. За да я хване за ръка и двете заедно да затворят лаптопа. “Животът е онова, което се случва докато… телефонът ти се зарежда.” 

А Вие имате ли батерия? 

Мариела Димитрова

Leave a Reply

Your email address will not be published.