Първата ми среща с Георги Бърадров беше когато един приятел ми даде неговата книга ”Аз още броя дните” и ми каза: ”Този автор май не е лош, хвърли му едно око”. Взех книгата, но не се впуснах веднага в нея. Всички знаем, че когато стане въпрос за нещо българско – било то кино, литература или театър не изгаряме от желание да го видим веднага, защото всеки се е ”парил” от родното ни изкуство и съмнителните му качества в някои ситуации. 

Но в един момент дойде ред и на ”Аз още броя дните” – в началото тръгва документално, под формата на интервюта и изведнъж затяга примката си. Чели сме и сме слушали толкова много за войната, но какво е различното тук ? Различното е, че тази война е пречупена през вътрешния свят на едно семейство, през болката не на бомбите, куршумите и телата, а на човешката самота и на любовта, която е унищожена от всички нас. Горчив – такъв е вкусът, който  остава в нас след като прочетем  романа. Бърдаров не е просто писател, той е разказвач, който умело ни потапя в света, който иска да ни разкаже. А той е болезнено красив. Тази война е войната, която всеки ден се опитваме да скрием, войната на човеците, на различните, на насилниците, войната на  богати и бедни, на силни и слаби, на мъже и жени. Често си мислим, че всяка война е страшна – на теория е така, но на практика има значение от коя страна на насоченото дуло стоиш. 

”Смъртта на един е трагедия. Смъртта на хиляди е просто статистика”. Този цитат използва Бърдаров в романа си и застава на 100 процента зад него. Една от най-силните черти на романа е това, че не щади читателя си, че е брутално откровен без да бъде циничен, че е реалистичен – изнасилени жени, отхвърлени по-късно от мъжете си, за които смъртта е спасение, бягство.  

Но ”Аз още броя дните” е история преди всичко за любов. Любовта на Давор и Айда, готова да премине през всичко, любов потъпкана от хората. В живота няма случайности, в литературата също.

”Давор я обичаше, така както се обича само веднъж в живота. Истински и без остатък. Без сметки и ресто. Така, както си заслужава да се обича.”

Последната част на романа е и най-силната. Спомням си къде довърших книгата – в чакалнята на една болница. Спомням си сълзите, които се стичаха от очите ми. Първият роман на Георги Бърдаров е роман за най-хубавото и за най-лошото в хората, за любовта и за войната, за теб и за мен, за враговете и приятелите, но най-вече за хората. 

”Книгите бяха другия свят, истинския свят, не е измислен като този, в който й се налагаше да живее. Светът, в който имаше морал, чест, доблест, рицари, истинска любов, истинска смърт. А тук всичко бе измислено, фалшиво, купено и продадено. Не и любовта им обаче. Тяхната любов нямаше да я купят”.

За втората книга на Георги Бърдаров – ’’Absolvo te’’ се опитах да се подготвя, да предвидя какво ме очаква, но се оказа, че както винаги при истинските автори и най-вече истински човеци винаги можеш да останеш изненадан. Вторият роман беше по-мащабен, преплитащ в себе си четири истории, които се развиват на различни места, в различно време, но имат много общо, което читателят постепенно открива. Две големи събития са засегнати в романа: Холокоста и израело-палестинския конфликт. Ключово е представянето на двете страни без да се спекулира правотата на едната или другата. Всички сме част от едно цяло, което ни движи в една или друга посока, но решенията, които взимаме ни определят като хора. Войната тук отново присъства, но централната тема е друга и тя крещи с цяло гърло в хода на целия роман – темата за прошката. Готов ли е човекът да прости, да приеме и загърби миналото си, да прегърне този, който мрази, да погледне напред, да се освободи от вътрешните си демони. На този въпрос търси отговор Бърдаров и най-хубавото е, че до края така и не ни дава отговор. Отговорът ще е различен за всеки, който се докосне до книгата. За мен отговорът се крие в пролога, който ни оставя автора- самоотвержен, смел, до болка искрен и човечен:

 “…Толкова е лесно да унищожиш едно човешко същество. Толкова е лесно да разрушиш един свят. Често няма нужда от ритници и куршуми, достатъчно е да кажеш само няколко думи, да то унижиш. Толкова е лесно… И толкова е трудно, безкрайно трудно да спасиш един човек, един живот, един микросвят, който за милиардите маймуноподобни по тази планета не значи нищо, но за теб е повече от всичко. За теб е целият свят!

Ако можеш някой ден, Господи, да ни простиш…”

Авторът, доцент д-р Георги Бърдаров, освен страхотен писател, е и географ, университетски преподавател, ръководител на катедра Социално-икономическа география в Геолого-географския факултет на Софийския университет. Специалист е по етно-религиозни конфликти и демографски проблеми. От личен опит мога да кажа, че е блестящ оратор и презентатор, а не на последно място – мил, добродушен човек, който винаги идва с колелото си към университета. Всеки път ми се иска да го спра, да го поздравя, да му кажа колко много има нужда не светът от него, а аз. Но не го правя, защото знам, че със следващата си книга той ще отговори на всички въпроси, които бих му задал. Знам, че пътешествията му са го отвели до разказа ”За петата ракия”, знам, че да пътуваш с цел значи, че пътуването винаги е по важно от дестинацията. Знам, че Софийският Университет е едно по-добро място, защото Георги Бърдаров преподава в него. Затова следващият път, когато поглеждаме със скептицизъм към българското изкуство нека помислим за Георги Бърдаров и да встъпваме по-усмихнати в новия ден.

Колкото до мен, аз ще броя дните до следващата му книга, ще опрощавам всеки грях и с горчива сладост ще отпивам от петата ракия на живота. 

Автор: Георги Арсов