Днешният ни гост не ни е на гости, а сме му на гости ние. Днешният подкаст не е в театър лаборатория Алма Алтер, а е в ателието на един прекрасен художник. Мястото е Курило, а художникът е Мишо Лалов. Той днес ни е на гости, или аз съм му на гости. Предстои да разберем.

Благодаря ти много за това гостуване! На двамата, които си го правим тук!

И аз ти благодаря за това гостуване, което ние си го правим тук! Благодаря ти, че съм ти на гости в твоето ателие, и че си ми на гости в моя подкаст!

Какво ще си говорим сега, кажи ми? За изкуство, или за нещо друго?

Ти какво разбираш под изкуство?

Не знам, много е сложна тази работа.

Незнанието е като изкуство.

Абсолютно! Всичко хубаво за мен е изкуство.

Жените изкуство ли са според теб?

Е как, те са най-великото изкуство.

Без тях не се прави изкуство.

Ти си художник нали така?

Да.

Рисувал ли си голи картини на голи жени?

Ааа, това е много сложно. Голи жени, върху картини.

Не, картина върху гола жена.

Това е още по-сложно. Както казах, само с устни

Има много видове устни. Кои имаш предвид?

Задълбаваме темата. Така се започва една картина, с устни.

С устни?

И след това започваш с другото.

Започва се картината с гледането на устните, или със самите устни?

Със самите устни. Зависи, когато правиш абстрактни работи, е много сложно.

Тогава с какви устни работиш?

То и това е сложно. По-сложно е отколкото голото тяло.

А работил ли си с абстрактни устни?

Не, много е сложно.

Добре, ти си художник, според теб какво може да значи понятието абстрактни устни?

Ами това е много сложно.

Човече, от началото на подкаста сигурно над 10 пъти повтори, че всичко е сложно.

Ами сложно е!

Добре, кое е простото тогава?

Най-хубавото нещо е простото, обаче трудно се стига до него.

А кое е по-добре: първо да направиш простото, за да стигнеш до сложното, или е по-добре да тръгнеш от сложното, за да стигнеш към простото?

Ти винаги търсиш простото, но то трудно се намира.

А понякога по-простото не се ли оказва по-сложно?

То е най-сложното. Ти през цялото време си работиш нещо, като композиция абстрактна, например говорим, обаче за да стане хубава композиция, трябва да бъде много простичка. А това простото трудно се намира с много работа.

Като си затвориш очите понякога, какво си представяш като картина?

Всеки път е много различно. Различно е в такъв смисъл от зададеното. Ето така, както ти ми го задаваш като тема, аз започвам да мисля за някаква тема, за да може да ми изникне в съзнанието.

Затворените очи, те ми помагат само да видя като филмова лента нещата, докато се натаманят.

И после?

Ами, натаманяване се получава.

Натаманяване?

Натаманяване, да, натаманяване и вкус.

Коя е най-любимата картина, която си нарисувал?

Първата голяма. Ето я там, на коня.

Кой е този кон?

Това е… Пристанала се казва картината.

Пристанала на коня?

Да, една девойка, където един момък я е гушнал, но са върху коня. А коня лети.

Ааа, абаносовият кон, нали?

Не е абаносов, но е кон. Кон, който лети.

Има една такава приказка, не знам дали си я чел.

Дали са ми я чели.

Защо, ти не обичаш ли да четеш?

Обичам, когато имам време.

А можем ли да кажем, че рисуването е като четенето?

Може, защото има последователност.

Според мен, аз поне така си го обяснявам, че това, което го четеш като текст и то ти влиза в главата, картината, като я четеш с очите, тя пак ти влиза в главата.

Да де, ама аз обичам да чета текстове, които ми харесват. Не всички текстове, знаеш че са удобни за четене. Ти трябва да си намериш такъв, който да ти е любим. И като ти е любим, тогава всичко  ти се връзва, и всичко ти се натаманява – както се казва.

И става вкусно.

И става даже много вкусно.

Докато рисуваш, употребяваш ли алкохол?

Не.

Не. Никога?

Не.

Като изрисуваш каквото изрисуваш, тогава.

И тогава не. С приятели ми е по-интересно. Не пия сам.

Иначе. Изобщо не употребяваш алкохол?

Употребявам много алкохол, но не сам.

Какво пиеш?

Всичко. Без вода.

А докато рисуваш, ядеш ли?

Не, не ям. За да рисувам, не ям.

Аз забравих, че ти използваш устните и не може да ядеш.

Да. Ако започна да ям, ще си изгубя ритъма.

Започвам от сутрин да рисувам.

Печелил ли си някога награда за най-добра картина?

Не. Никога не съм печелил никаква награда. Аз съм като Пикасо. И той няма награди.

На скоро един актьор реши да става художник. Ходил ли си да му гледаш изложбата?

На Зуека ли говориш?

Да.

Не. Зуека е идвал тук при мен.

Аха. Той е идвал при теб?

Той е идвал при мен. Да.

Ти не си ходил при него?

Не. Аз не съм ходил при него. Той е идвал при мен да си говорим за изкуство. Но Зуека е интересен. Още му липсва опит, дори… – рисуване с боички.

Много ми е интересно. Как така – актьорите стават художници, футболистите стават треньори, и се дънят. Защо така? И грипа стана ковид. Как си обясняваш тази промяна в тези работи?

Пак е сложно. Сложно е, защото не могат да намерят простото решение.

Вярно ли е това, че на Микеланджело са му викали лудия?

Да.

А защо?

Защото той е саможивец. Той е художникът на всички папи. Всички папи като застанат, първата работа е – Къде е Микеланджело? Да дойде веднага, защото имаме работа за него, и той трябва да ни каже какво трябва да правим. Общо взето най-големия мозък е за мен той. Макар че Леонардо го бие от друга гледна точка с неговите си други решения.

Какво си работил в театъра?

МишоКакво съм работил? – От общ работник, до художник-сценограф. И си правиш каквото искаш.

Художник, или сценограф? Или сценографски художник?

Така го водят в театралните среди, че си сценограф. А иначе – сценограф значи – оформяш сцена.

Кое е последното представление в театър-лаборатория Алма Алтер на което си бил сценограф?

Да видим. Какво беше последното представление?… – Майстора и Маргарита!

Там помагах, там бях началник.

Какво би си пожелал тук и сега?

Тук и сега. Бих си пожелал да си изпием по едно червено вино. Тук и сега.

Само това?

Само това. Защото всеки ще каже здраве, любов, на мама, на татко, всички да ги поздравя, ала-бала. Не. Да си изпием по едно вино!

Подкастът се осъществява с подкрепата на Национален Фонд Култура.