“Континуум” на Театър С от Полша или един един нов свят на човеците
Спектакълът бе част от Програмата на Междуанродния фестивал Алтер Его 2021
При поредното си гостуване на Алтер Его, режисьорът на Театър С, Ирек Соларек ни изненадва с една магическа визия, която грабна очите, душата, сърцето на нас-зрителите и раздвижи нашите залиняли усещания и представи за света отвъд материалното. Ние лесно свикваме с понятията и много трудно променяме онова, с което сме свикнали, така не успяваме винаги да открием новото и непознатото, което често стои зад познантото. Ирек разчупи маската на познаното и ни изненада с неподозирани светове и вибрации. Ирек Соларек е новатор, откривател на квази реалността, в която така ни се иска да живеем. Не е необходимо да бъдеш художник, за да сътвориш такива светове, такава нова визия, която поглъща без остатък зрителя и не му оставя дъх. На тазгодишното издание на фестивала Ирек надмина себе се, надмина и нашите очаквания, на хората които от години следим неговите творчески търсения.
Необходимо е и още нещо. Необходимо е да родиш една нова реалност. Ирек Соларек е създател на нови реалности, нови светове, нови съдържания, нов театър, нови зрители. На сцената се ражда нещо, с което ние като че ли сме свикнали – с нашата човечност. Но този път той поставя тази човечност под една голяма въпросителна. Да, вярно е, че я притежаваме, вярно е, че можем да я развиваме, вярно е, че можем да не успяваме да я опазваме, но идва един миг, когато тя – самата човечност се уморява. Такъв е случаят в спектакъла ”Континуум”. На сцената се появява група хора, която се ситуира в сценичното пространство близко, тяло до тяло, душа до душа, мисъл до мисъл, смисъл до смисъл. Актьорите търсят зрителите, човекът търси човек. Не иска да е сам. По-лесно е, по-възможно е да се направи нещо заедно, по един колективен начин, с участието на всичко и всички. Е, ние зрителите се почувствахме така, като част от цялото, без предварителни уговорки, без предварително предупреждение. Случихме се в този необикновен свят.
Темата на този свят обаче отива много далеч. Той ражда своя филосовия – за себе си и за своите актьори. Това са хора, застинали в своето вътрешно развитие. Хора, които са загубили своята вътрешна дързост и инициативност. Хора, които разчитат на това, че могат да направят нещо заедно, а не поотделно.
В момента, в който видях това, усетих как Театър С ни напомня годините на соцреализма, който и в Полша, и в България беше еднакъв. Този път Ирек успява да натовари и разгради тази колективност и масовост, с която ние сключихме брак през тези 45 години. Така го почувствах аз, така ме докосна. Сега тя е погледната през призмата на това, че сме загубили нещо много ценно, онази сърцевина, онзи нерв, онази опъната струна на живеца.
Ритуалът, който той предлага на групата хора е повик за нещо ново – търсене на нещо ново, което обаче няма как да бъде открито. Те виждат как постепенно светлината – главната тема на спектакъла, започва да намалява. Загасват свещите, угасват пламъците в очите, падат звездите, завесата пада, гонг. Носените светлинни хуругви губят своята мощ и постепенно всичко това започва да се успокоява и изведнъж усещаме, че това желание за скок, за нещо ново, за една промяна не може да бъде осъществено. Тези хора не са недоволни. Те са загубили своята живост, а живостта е основен елемент на човечността и основен елемент на сценичното присъствие пред публика.
“Континуум” на Театър С от Полша остави незабравима диря в живота на Алтер Его, продължаваме, продължаваме, продължаваме, континуум….
Автор: Николай Георгиев
P.S. Светлината си отива. Светлината ни напуска. Ирек Соларек ни поставя в гранична ситуация. Светът ще престане да съществува. Няма да има земя, няма да има планета, няма да има галактики. Няма да има нищо.
Ирек, благодаря ти за тази жестока присъда. Ние трябва да не проспим своето присъствие на земята, а да реализираме всичко вътре в нас. Но не го направихме, а сега трябва да носим бремето на този нещастен край. Нашият човешки край.
Алтер Его се осъществява с подкрепата на Министерство на културата, Студентски Съвет към СУ, Посолството на Кралство Испания.
Автор на текста: Николай Геогиев
Автор на смиките: Терънс Брет
“Да се влезе в костюмите” на актьорите от Театър S, беше внезапно като гръмотевица, разсичаща небето насред знойно лято. Тези хора са един жив, дишащ организъм. Приемайки предизвикателството се сливаш с тях неусетно. Огромната енергия на тези артисти владее деликатно зрителя. Усетих в представлението една специфична тишина, в която всеки роден и умиращ звук има свое времепространство. Представлението започна с актьорите, легнали на сцената, сплели ръце, дишайки заедно в един ритъм. Сърца, биещи като едно. Тогава в залата все още я нямаше публиката, но вътре във всеки от нас представлението започна. Трудно е да опиша какво се случи после- то трябва да се преживее. Бих го случвала още много, безброй пъти. Дори и тогава няма да имам отговори, но една от силите на Изкуството е да задава правилните въпроси.