Аз в света на другия

Тук съм аз, там, отвъд е света на другия с всичките му форми, цветове, съдържания, влъни, вълнения, любови, образи, пътища, избори, светове. 

Възможно ли е да затворя очи и да се протегна толкова силно и толкова далеч, че да се докосна до тях. И ако ги докосна не бих ли ги деформирала, изкривила, намразила, счупила. 

Възможно ли е той, другият да протегне ръце към мен и да докосне моите ръце, моите пръсти, далани, китки, рамене. Това ли е прегръдката, за която толкова много сме мечтали. 

Той, другият соти до мен, аз до него. Никога ли, ама наистина ли никога тази галактическа дистанция няма да се скъси. Пронизва ме вълна, някой би я нарекъл, лъч светлина, светлната прави слънчеви зайчета в заскрежените му зеници, никога ли няма да ме види, наистина ли никога няма да види усмивката, с която го дарявам. 

Между него и мен стоят хиляди, милиони светлинни години, тонове сол, трилиони звезди, океани от сълзи, километри, кубици, изгряващи слънца, неродени деца и преждевременно прекъснати човешки животи. Как може да се преброди тази пустиня от пустота, би ли стигал един живот. Там от другата страна на земното кълбо е той сам, със своята пустиня, със своята пустота. Дели ни само едно земно кълбо. Ако ни дели, ако е земно, ако е кълбо. Ако съм аз. Ако е той. 

Неговия свят е тъмен и необятен като песен на славей, като аромат на момина сълза, като вкуса на ябълка, изплъзва се от метафори. 

Моят свят е светъл, ясен, има безброй прави ъгли, цетове, маса и стол. Как, как да набутам под крехките му клепачи тези мои прави ъгли, няма ли да е твърде мъчително, няма ли да боли. Той стои и ме вижда, аз го гледам, някъде тук между гледането и виждането се разминаваме. Без да усетя, без да желая.

Сама съм, а е пълно с хора. Тя плете косата си на плитки, той е неопределен цвят, те се обичат, друг ги обича, небето е притъмняло, значи небето ги обича, а ако те обичат небето, ще се оженят до месец някой носи резен диня, друг припява с чучулигата, английски думи, български души, тишини, цветове, откровения, някой натиска острието на ножа и бликва кръв, алена. Знам че кръвта е червена. Когато нямаш очи знаеш, когато имаш се съмняваш. Червена ли е, ще се оженят ли, чучулига ли е?

Сънувам ли, не, не сънувам. 

Участвам във филм.

“Аз в света на другия”

Една продукция на Театър-студио 4хС

Идея, обработка и монтаж: Боян Таскиров, Дима Настева, Диан Ставрев

Камера: Христо Христов

Премиера: 10.09.2021, кино Валйкова 18:00ч. 

С подкрепата на Национален Фонд Култура. 

Автор: Петя Йосифова-Хънкинс

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *