Като че ли в  последните години в световен мащаб се зароди една тенденция за правенето на филми с много музика, които обаче по характера си не са мюзикъли: A star is born, Bohemian rhapsody и др.  В България музикалните филми са много малко, жанрът е неизследван, а възможностите за правенето на такъв тип кино като че ли доста ограничени. Тук е моментът да кажа, че аз харесах много ”Възвишение” на Виктор Божинов. Смятам, че е филм направен с вкус, без претенция и дори в много аспекти превъзхожда романа на Милен Русков.

Когато чух за ”Голата истина за група Жигули” бях скептично настроен най-вече заради подбора на актьорите – т.нар. ”мечки” – Рачков, Геро, Михаил Билалов и компания. Преди да ви кажа какво мисля, ето и малко около историята:

“Голата истина за група “Жигули” ни запознава с Фори (Михаил Билалов). Преди 30 години той е бил бунтар, основател и китарист на рок групата “Жигули”. Днес е 50-годишен конформист, който пише песни за чалга певици, а единственият бунтар в семейството му е презиращата го негова дъщеря. Тъкмо когато му е останало едното достойнство, Фори има неочаквана среща.

Някогашен фен на “Жигули” иска те да се съберат в оригиналния си състав, за да свирят на юбилея му. Фори първоначално отхвърля идеята като невъзможна – бандата се е разпаднала неслучайно, а отношенията му с останалите ѝ членове са общо взето никакви. Когато обаче разбира какъв хонорар е готов да даде евентуалният клиент, решава поне да се опита. Дали заради собственото си его, или за бъдещето на непокорната си дъщеря. А може би и двете.

И все пак няма да му е лесно. Всеки от останалите членове на “Жигули” е поел по собствения си път, без значение дали крайната точка е (скучна) успешна кариера или (скучна) обикновена работа, или пък здравословни, финансови или семейни проблеми.

Но Фори, воден на пръв поглед от егоизма си, ще трябва въпреки всичко да убеди някогашните си приятели, че е възможно 30 години по-късно отново да излязат заедно на сцена. Дори това да означава да ги лъже…

История, която звучи позната на пръв поглед. И все пак на много от местата филмът удря на правилните места. Режисьорът е успял да редуцира актьорите и за краткото снимачно време да създаде усещането за силна спойка, за истинска банда. 

Естествено няма как да не говорим и за музиката, която е много добра. Композиторът Петър Дундаков е създал и написал музика, която обединява няколко поколения под един общ звук. Музика, в която чуваш минало, настояще и бъдеще.

Песни като ”Грозна” и ”Няма да е днес” категорично звучат като хитове, от които българската музикална сцена има голяма нужда. 

И въпреки безспорните качества на филма в него аз откривам един минус – музиката се изпълнява от актьорите, които обаче само се правят, че пеят и свирят. И тук е моето голямо съпротивление, защото аз имам необходимостта да чуя гласа зад микрофона. Искам да видя как се ражда песента, как израства, докъде стига. Още повече: искам да отида на концерт на група ”Жигули”, но как това би могло да се случи в ситуацията, когато актьори и певци са различни хора, не знам. 

Въпреки това препоръчвам да гледате ”Голата истина за група Жигули”. Защото, макар и да не е продължение на ”Оркестър без име”, носи духа на времето и на музиката, от която имаме нужда. Време, в което музиката може да излекува и най-страшната епидемия. 

Георги Арсов