Разговор на Петя Йосифова с поета Петър Чухов по повод новата му стихосбирка „Есенен Великден” на Издателство „Жанет 45”

Петя Йосифова: Кога празнуваме Есенния Великден?

Петър Чухов: Аз лично – когато тъгата ми донесе усещане за пълнота и безкрайност, а не за разруха и безизходност. Или може би трябва да кажа – когато тъгата се ражда от усещане за пълнота и безкрайност, а не от усещане за разруха и безизходност. Кое е причината и кое следствието трудно може да се определи. А иначе – всеки би трябвало за отговори за себе си.

Петя Йосифова: Възкръсва ли някой и кой в дните на Есенния  Великден?

Петър Чухов: Според мен възкръсва желанието за живот. В цялата му пъстрота и разнопосочност. Все едно е избликнал фонтан или гейзер, слънчевата светлина се пречупва през капките му и се ражда дъга.

Петя Йосифова: Имаш ли отговор на въпроса, който задаваш в едно от твоите стихотворения: 

“Как 

да си върнем Бог 

без

да умрем”

Петър Чухов: Имам, но не мога да го изкажа с думи, а и всеки път е различен. Понякога се появява като присъствие, друг път е липса.

Петя Йосифова: Усещам колко е важна визуализацията в твоя стих, тя сякаш подсказва на читателя пулса на поетическото перо, ритъма на четене, това има ли нещо общо с музиканта  Петър Чухов?

Петър Чухов: Да, заниманията с музика развиват усещането за ритъм, както и нагласата думите да се използват за заплитане на една по-абстрактна тъкан на изразяване. Непрекъснатото движение между конкретното и абстрактното поражда усещане за дълбочина и всеобхватност.

Петя Йосифова: За теб казват, че умееш да превръщаш “всекидневните гледки” в “смислови бездни”, къде е обръщалото?

Петър Чухов: Обръщалото е в допирателната между (травматичния) спомен и фантазията, от една страна, и непосредствените възприятия на така наречената външна реалност, от друга. Получава се взривоопасна смес, която творчеството като сапьор обезвредява. Или по-скоро впряга в градивна, а не деструктивна дейност. Нещо като реализация на лозунга „Атомната енергия за мирни цели”.

Петя Йосифова: Знаем, че повечето от твоите стихове са пряко свързани с твоя вътрешен несъзнаван свят, той ли е музата ти?

Петър Чухов: Би могло и така да се каже, но това е валидно за творящия човек по принцип. Както и за влюбения – ние проектираме върху някого съдържанията на несъзнаваното си и така създаваме един желан образ, който ни вдъхновява или ни кара да се влюбим.

Петя Йосифова: Аз приемам стиховете ти много лично. Те ме докосват и вълнуват, за това ги чета не веднъж, дори имам своите малки игри с тях. В Неделна проповед пишеш:

“Всички ние, 

твърде влюбени в себе си, 

за да се самоубием

и твърде страхливи, 

за да убием друг, 

цял живот вехнем 

в сянката на убийството.”

Какво очакваш от читателя? И въобще какво е неговото място в твоята поезия?

Петър Чухов: Може да звучи кощунствено, но аз смятам, че до голяма степен авторът не осъзнава какво точно предлага на читателя, както и читателят до голяма степен не осъзнава какво и защо точно харесва в една или друга творба. Този танц на несъзнаваното на автора с несъзнаваното на читателя е истинската връзка между тях, която отива далеч отвъд думите и по нещо напомня психотерапевтичен сеанс. Разбира се възможни са и манипулации, но аз лично се опитвам да бъда непосредствен и да не фалшифицирам спонтанните си поетически реакции с цел да станат по-привлекателни за по-широка (или пък за по-елитарна) читателска аудитория.

Петя Йосифова: Ти си майстор на късия стих, кой е най-късият стих, който си писал?

Петър Чухов: НАЙ-КРАТКОТО ЛЮБОВНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Не

Петя Йосифова: Може ли да ни разкажеш повече за твоя флирт с думите?

Петър Чухов: Ще отговоря със стихотворение:

GAME OVER

С пресипнал

от шепнене глас

моята муза ми казва

да спра

с игрите на думи

слушам я

и си мисля

толкова трудно ли е

да призная

че от самото начало

не аз си играя с думите

а те

с мен

Петя Йосифова: Какво да очакват читателите в предстоящото юбилейно издание по случай 60 годишнината ти?

Петър Чухов: Идеята беше да подготвя две книги по този случай: стихосбирка с нови стихове – и това е току-що излязлата  „Есенен Великден” – и сборник, включващ в оригиналния им вид първите ми пет книги с поезия, които не са били досега в каталога на издателството, с което работя – „Жанет 45”. Той би трябвало да излезе в навечерието на рождения ми ден – 23 юни – и заглавието му е „Запокитеност”. 

Петя Йосифова: И последно на колко години е поета Петър Чухов?

Петър Чухов: Различно. Днес е на 37.