Вечери на миниатюрите, витрина на краткото живене

Забързаното живеене, потребността да се отдадем на мига и да го синтезираме до неговия абсолют, необходимостта да се докоснем до изкуството дори когато времето, социума, работата и стотиците ни ангажименти ни притискат отвсякъде, води до експериментирането и създаването на нови динамични кратки форми, които да комуникират с аудиторията, отговаряйки на съвременния контекст. Такъв формат е “Вечер на миниатюрите”, посветена на кратките форми в съвременния танц, организирана от АТОМ Театър и подкрепена от Столична програма култура. 

Шест вечери, 18 миниатюри, камерна сцена и дискусии, които позволяват на публиката да участва активно в творческия процес, да го обсъжда, да си го присвои и да го изживее пълноценно. Една своеобразна витрина от микропърформънси, в която можем да огледаме собствените си виждания за съвременния танц, това говори краткото подзаглавие Showcase #1, Showcase #2, Showcase #3 и така нататък. 

Какво всъщност се случи на 18 април и 29 май? Камерната зала „Академик“ в Националния студентски дом, като, че ли е място подходящо за именно такива срещи, в което младежката публика е готова не само да гледа, а да говори, не само да дискутира, но и да вижда. В програмата място намериха “Преобръщане” на Емилия Тончева, “Gamma crucis” на Ирина Стоянова, “Presence <> Absence” на Стефания Ханджийска, “Женска автентичност” на Вера Молова, видео инсталацията “Видео танц” от АТОМ Хореографски Серии#4 и “Pursuit of affection” на Коста Каракашян. 

© Camilla Greenwell

Някои от миниатюрите бяха силно импресионистични, сред които се открои “Presence <> Absence” на Стефания Ханджийска. Музиката нахлува в тялото като река и се разпространява през всички негови повърхности. Когато музиката се отдръпне, тялото се превръща в нейната звукова вълна в пространството. Звуковата вълна добива своята телесна форма, а тялото от своя страна се разпилява в хармониите и дисхармониите на случващото се. 

Други заявиха силната си социална позиция, така например “Женска автентичност” на Вера Молова, безапелационно проведе своята битка – бунт, в която момичетата отстояват правото си да бъдат силни и верни на себе си, вместо да се съобразяват с очакванията на обществото, в опита си да бъдат харесвани. Много точно тук беше намерена сценографията на миниатюрата, а именно смислово натоварения пилон, който авторката споделя, че олицетворява онова лъжливо чувство, че “ако се придържаме към външните правила и изисквания, ще бъдем приети и обичани не само като жени, но и като човешки същества.”

© Johannes Schropp

За мен най-любопитен остава експериментът с новите форми и и дръзкото навлизане в онова пространство, което до преди 20 години наричахме научна фантастика, а днес се превръща в ужасяваща или успокояваща реалност – хуманоидната роботика. “Преобръщане” на Емилия Тончева изследва границите между живото и неживото, във време, в което живото е създало условия за общуване с неживото. Живото женско присъствие цели да прилича на дигитално и да се отчужди от човешкото тяло, а именно мотивите за подобно желание ме увличат във философските доктрини на Шопенхауер, Ницше и Киркегор, които развенчават мита за свободната воля и оттласкват човешкото от неговата същност, за да отстъпят място на абсурда на съществуването. 

До края на годината предстоят още четири вечери на миниатюрите – 26 юни, 2 октомври, 6 ноември и 27 ноември, в които публиката да гледа, но и да вижда, да слуша, но и да чува, да се докосва, но и да усеща, поставена зад витрината на собственото си кратко живеене. 

Валерия Димитрова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *