Маргарита и Майстора

Театър-студио 4хС и театър-лаборатория Алма Алтер представиха “Маргарита и Майстора” по мотиви от романа на Михаил Булгаков – “Майстора и Маргарита”. Предпремиерното представление се състоя в Народно читалище Гюрга Пинджурова, град Трън, на 29 май, а премиерата на спектакъла беше в неделната вечер, в залата на театър-лаборатория Алма Алтер в София. 

Смелите решения на режисьора Николай Георгиев, хореографа Петя Йосифова-Хънкинс, сценографа Михаил Лалов и композитора Константин Кучев щрихираха спектакъла в червено-белите тонове на революцията. Революция срещу порядките на това “ненормално общество”, в което живеем, в която сблъсъкът на вътрешния Аз с уж моралните ценности на времето оголва абсурда на съществуването. И именно тук се срещат тя – Маргарита и той Майстора, за да се докоснат до любовта през романа за сблъсъка между Исус Христос и Пилат Понтийски. Тази авторска интерпретация на Николай Георгиев, за двойнствеността на образите Маргарита – Йешуа и Майтора – Пилат, дава на двамата актьори в главните роли – Петя Йосифова-Хънкинс и Симеон Василев, пъстра палитра от образи и архетипи, в която да се разположат. В противовес влиза групата, която заявява онзи ненормален и абсурден свят, в който Воланд и неговата шайка се разправят с недъзите на обществото. 

“На границата между тъмното и светлото, между деня и нощта, на границата на това което е било и това, което ще бъде, там, някъде се ражда Тя – Маргарита – Иисус. Пристъпва бавно с босите си крачета и се изкачва по наклонената стълба на московската тишина, върви смело към непозна местност, синьо небе, ято птици.

Нещо ще се случи, не може да не се случи.

На границата между видимото и невидимото, между премълчаното и изказаното, на границата между небето и земята, там някъде, я чака Той – Майсторът – Пилат Понтийски, дописва последната страница от романа, а люлякът, люлякът ухае невероятно.

Нещо ще се случи, не може да не се случи.

Погледите им се срещат. Тогава се случва безграничното, безпределното, безбрежното, безкрайното, безмерното, необятното, бездънното, безконечното – любовта.

Кой ви каза, че не съществува истинска любов?

С финансовата подкрепа на Национален Фонд Култура

4 comments on “Маргарита и Майстора

  1. Гледах спектакъла Ви онлайн, много вдъхновяващ, представям си какво е било ако бях там в салона, но нали е пандемия… Гледала съм и други версии на постановката на режисьора, поне три доколкото мога да ги изброя, смятам, че тази беше много в такт с времето и заобикалящата ни действителност. Поздравления за актьорите, визията е грандиозна. Единствено като ценител на романа, ми липсваха някои от класическите култови фрази които очаквах да чуя. Надявам се скоро да го играете пак и да дойда да гледам.

    1. Благодарим за споделеното мнение, кои цитати искате да чуете?

  2. Ето тук има една камара култови цитати:
    https://www.gnezdoto.net/mydrost/1114-25-liubimi-citata-ot-maistora-i-margarita
    избирйте и директно включвайте.
    Забележително е, че толкова голям роман сте успяли да синтезирате до едночасов спектакъл, но вса пак любителите и познавачите на романи си търсят цитатите.
    Успех на цялата трупа!

  3. The Master & Margarita, that monolith of Russian literature, is an epic in every sense of the word. Epic in it’s imagination, epic in its dissenting political metaphor and epic in its sprawling narrative through the citizens and streets of mid-20th century Moscow. Yet after reading the novel for the 2nd time and having sat for over 3 hours in the Barbican in London, watching a performance faithful to that meandering narrative – I was worried that the epic qualities of the novel were losing their power to enchant me. And so Alma Alter’s episodic 1 hour incantation came as something of a refreshing shock to the system.

    Margarita has become the protagonist, not only is she our guide through Bulgakov’s gothic psychedelia, she is also (or at least mistaken for) Jesus in the powerful opening scene with Pilate. And to balance this conjuring concept, Pilate is also The Master. The astute pairing and symmetry of Nikolai Giorgiev’s translation to the stage, is matched by the central performances in the roles of Margarita and The Master: Petia Yosifova and Simeon Vasilev. As two pairs of caged birds – the first a bird of prey unable to harm the dove within the grasp of its talons – and later, hovering within the timeless bounds of their imperishable love for each other – Yosifova & Vasilev manage to embody the essence of the novel through the precious fragments taken from the text.

    They are supported by a dynamic ensemble, fitfully bursting in to scenes, song and necromancy. This is easily one of the best productions by the consistently inventive Alma Alter theatre laboratory, and definitely the most digestible and satisfying version of Bulgakov’s epic that I know of to date.

Comments are closed.