Бягането като изкуство

Един глас, който вълнува, но звучи различно. Едно лице, което се слави не само като певец, но и като актьор. Едно кълбо от енергия, гласове на България и „Жири”. Едно име, един прякор и много любов към музиката и живота. Той е на 24. Казва се Кирил Хаджиев, но всички му казват Тино и днес е мой гост. 

Здравей! Много се радвам, че си тук в моето студио. На мен наистина ми е много приятно.

Здрасти, Ади! И на мен ми е много приятно, че съм тук. 

Защо Тино? И за теб това име ли е, прякор или и двете? 

Тино се появи като бях на 16. Тогава на първата ми приятелка братчето й беше на три години – бебе, което тъкмо се научава да говори и поради някаква причина ми викаше Тино. Не искаше да ми казва Кирил и оттам всички покрай нея:майка й и т.н. почнаха да ми викат така. И сега даже така се представям. Прякора или псевдонима според мен трябва да идват сами, защото ако сам си си го измислил… сега, ако се кръстя „Светкавицата”, нали обаче сам съм се кръстил, малко тъпо, малко филмарско, но ако така те наричат, винаги стои естествено. 

Би ли си сменил името на Тино Хаджиев? 

Не бих си сменил името. Бих го запазил. Където трябва да се въвежда официално бих сложил тире – Кирил Хаджиев –Тино.

Как се роди симпатията ти към музиката? И как реши да се развиваш в тая посока?

Когато бях на пет-шест годинки, започнах да човъркам разни касети… помня, бяхме в едно магазинче за всичко по един лев. Там, тия любимите детски магазинчета, където всичко може да намериш. И аз никога не се глезих и не молих за неща, но видях едно уокменче, където събира една касета, голямо точно колкото една касета, и не знам защо страшно много исках да ми го вземат. То беше там, пет-шест лева, и много се молих да ми го вземат и ми го взеха! И една касета бях намерил, с някакви американски хитове – поп от 80-те-90-те и скъсвах я да я въртя, просто това ми беше любимото занимание. Слагах слушалките и слушах по цял ден. Като имах някакъв досег до китара или пиано, винаги бързах. Исках да го пипна. Нещо да изтананикам, да издрънкам нещо. Много ме привличаха инструментите, но пък никога не съм го заявявал. Тренирах, спортувах много, ходех на баскетбол известно време. Това ми беше по-скоро фокуса, но си продължавах да слушам много активно музика, като в тийнейджърските години, както при повечето хора стана много интензивно. Аз не заспивах преди два часа да слушам музика. Винаги някакви неща си въобразявам докато слушам, като лека-полека тези представи, докато слушам музика, започнаха да се превръщат в желанието да съм на сцена. 

Казваш, че тренираш баскетбол. Представям си, че си висок около два метра. 

По-малко. 1.86. 

Проекта „Жири”, в който ти участваш скоро трябва да излезе и ние с голямо удоволствие и с голямо нетърпение чакаме появата на филма. Труден ли беше снимачния процес? 

Чакай да си припомня. Беше есента и на мен ми беше за пръв път да се снимам във филм, участвал съм в съвсем малко театрални неща. 

Значи „Жири” ти е първият актьорски кинопроект, така ли? 

Да. Екипът на „Жири” беше прекрасен и беше много готино наистина. 

Как те намериха? Какво беше чувството като ти казаха, че ще играеш в тази роля? 

Ами, един ден ми звъни Петя Йосифова и ми разказва за проекта „Жири” и аз веднага казах да да! Даже тия дни точно си мислех да стана актьор. И така ние отидохме с нея и с Гопето, най-главния актьор във филма, който всъщност играе „Жири” и отидохме из централните улици и изиграхме една от сцените от филма. Беше много интересно, защото трябваше да викаме на улицата, трябваше да се бием на улицата и това чувство да забравя, че някакви баби гледат от терасата, или че някой ще изпадне във шок или някой просто… и беше много готино! Върнах се вкъщи с някаква усмивка до ушите и си викам:хайде ставам актьор. Не е толкова лесно, но беше много готино. 

Какво е да си млад човек? 

Много се друсам. (смее се) 

Ами супер! Какво!

Тази шега я пуснах заради това, че си говорехме за персонажа, който играя във филма, който развива в последствие проблеми с наркотиците и помня, че трябваше за филма да напиша едно кратко резюме как аз виждам своя герой и там написах точно че моят герой не е отстоял на трудностите на живота, тоест избягал е от борбата. За мен пристрастяването е точно този момент, в който бягаш, защото има хора, които го правят, които експериментират, които са щастливи. 

Писал ли си песен за любов? 

Да! И то мисля, че под различни видове любов:любов към раздяла, любов към живота, любов към любов! 

Когато се яви на кастинга на „Гласът на България” с английска или българска песен беше? 

На кастинга пях ”Sweet dreams” на група „Eurythmics”. Български песни в шоуто… направих cover на „Луда по тебе” на Камелия. 

На коя световна сцена ти е мечта да изпееш една от твоите български песни? 

Много хубав въпрос! Знаеш ли защо? Защото има песни, които въпреки че не са на английски успяха да пробият и да станат световни хитове. Например, Alorans dance на Stromae – френска песен. Или… трудно е да се сетя за други примери. А пък иначе бих искал независимо на коя сцена, бих се радвал песен на български да събори езиковите граници и да звучи толкова обхващаща и толкова неустоима за слушане, че езика да не е от значение и да се слуша. Примерно „Луда по тебе” е парче, което на Балканите се слуша доста. Близък език е, но някак си ей така световно парче да пробие с български, само заради самото си звучене би било страхотно! 

Проектът се финансира с подкрепата на Национален Фонд Култура.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *