Премиера на спектакъла “Когато няма апетит за череши остава един куфар с живот”, Експериментална сцена “Театър Полски”.

Колкото и да е странно моята първа среща с голямата полска поетеса Агнешка Ошецка се случи в София. Беше поканена на гости от актрисата Йоана Попова, която е възпитаничка на Варшавската театрална академия, както и аз. В този момент аз бях на работа в Театър 199 и по случай нейното пристигане организирахме публична среща, на която всички, които по някакъв начин вече имаха отношение към името й се събрахме, а срещата мина толкова вълнуващо, толкова непосредствено.

Агнешка се оказа много мъдър, много позитивен човек с една невероятна и външна, и вътрешна усмивка, която впрочем личи в цялата нейна поезия и творчество. Тя има едно много особено чувство за хумор, и то един здрав одобряващ хумор, който постави до нея и една българска поетеса – Антоанета Попова, която познава много добре полския език, преподавател във факултета по Славянски филологии. Двете като, че ли бяха сестри, бяха близначки, изненадваха се как другата намира най-подходящия израз и изказ от единия в другия език. Още тази вечер на тази вълнуваща среща аз и директорката на Театър 199 решихме, че ще поставяме “Апетит за череши”, нещо повече, съгласувахме и възможните изпълнители и някак си изглежда ни се искаше тази нашумяла творба на Агнешка да я въздигнем още повече и затова намеренията ни бяха да предложим участие в спектакъла на Апостол Карамитев и Лили Иванова.

И двамата бяха радостни и щастливи, че ще могат да работят този мюзикъл заедно. За съжаление това не се случи по една молба и необходимост на актрисата Йоана Попова, която тогава беше актриса в театъра на поезията с директор Леон Даниел –  поиска да направим нещо за нея, понеже няма необходимата роля в своя театър. Ситуацията беше доста сложна – как да го направим, разбира се аз имах задължение към колежката завършила Варшавската академия и се опитах да разговарям с Апостол Карамитев и Лили Иванова дали не можем да отстъпим и да ангажираме Йоана Попова. Директорката на 199 се постави против, против се постави и Лили Иванова, единствен прояви разбиране Апостол Карамитев, казвайки “Aз мога да имам всякаква роля, щом колежката има такава необходимост да защити името си, аз съм съгласен.” Но трябваше да преместим постановката в друг театър, това пое като своя отговорност директорката на Театър София – г-жа Томанова.

И така започнаха се репетиции в театър София. Ангажирани за двете главни роли бяха Ицхак Финци и Йоана Попова. В мига на началните репетиции нямах никаква възможност да отгатна какво чудо ще се появи на сцената, че тази двойка ще предложи нещо, което рядко се случваше до този момент по българските сцени. Мюзикъл, който говореше на езика на тялото, този термин тогава беше много нов, почти непознат, а днес оперираме непрекъснато с него в най-точната система на модерния театър. Премиерата в Театър София предизвика бум, интересът, който софийската публика прояви към спектакъла означаваше безконечни опашки да се сдобият с билет и непрекъснато чакане кога ще им дойде реда. Така минаха цели 6 сезона. Апетит за череши доказа, че е много голям хит, толкова голям, че зрителите, които бяха вече гледали спектакъла бяха необикновено изненадани от актьорската двойка, от начина, по който те присъстват на сцената, от начина, по който провеждаха своте задачи и се разказваше не сюжетът на пиесата, а се говореше за това как Ицко Финци излиза от колата и как кани Йоана Попова с един невероятен жест и едно усещане, че това е истинска кола, че това не са два стола. Със ставането той върви напред дълго, все едно тази лимузина е невероятно дълга. Ето на такива неща се любуваше зажаднялата софийска публика за истинско актьорство, за това, което може да направи актьорът извън ясната сюжетна линия и сторито на двамата герои.

Аз бях вече в Прага на работа, когато Директорката на театър София поиска да дойда в София, за да подновим декора, който се бил разпадал. Разбира се не допуснах такова нещо, колкото и да ми беше мил този успех на спектакъла. Отговорих, че съм готов да направя втори спектакъл, втора версия, но не и да правя нов декор. Това беше първата българска постановка на “Апетит за череши”. След това се появи нов спектакъл на Агнешка Ошецка, този път в театъра – къща на дизайнерката на Рошавата гарга, в изпълнението на Нона Йотова и Стефан Попов.

И сега когато се роди прекрасната идея да основем в София експериментална сцена, наречена “Театър полски”, беше неминуемо да започнем пак с Апетит за череши на Агнешка. Актьорския дует в това ново начинание са хореографът Петя Йосифова-Хънкинс и  певецът Георги Арсов, с вече завиден опит в алтернативния и експерименталния театър. И да се надяваме, че и този път ще спечелим и ще сложим още нещо към тази интересна история на “Апетит за череши”. 

На добър час на нашите нови зрители! Премиерата ще се състои в салона на Полския културен институт на 17.03 от 18:00 ч. Второто представление ще се проведе в салона на Театър-Лаборатория ”Алма Алтер” на 23.03 от 19:30 ч. 

Входът и за двете дати е Свободен.

Съпровод на пиано на живо: Марио Йоцов

Николай Георгиев

Блогът “Без маски” се подкрепя от Национален фонд култура.