Палитрата на актьора, част втора

Миналият път толкова се заговорихме с Орлин Павлов, че продължихме и след ефир. Нашият екип от професионалисти обаче ни е издебнал и записал без ние да знаем. И ето, вече нямаме тайни от вас: Как незряшите играят на ФИФА? Как изглежда Орлин през моите незряши очи? Какви са любовните тактики на мъжете?

ORLIN_02_Final_222-online-audio-converter.com_<br>


 А понеже не те виждам, но те усещам, ама смисъл, усещам те някак си…  висок си може би около 2 метра. С не много дълга коса си. Леко добре оформен в лицето, имам предвид обръснат. И носиш към 47-ми номер обувка. Има ли такова нещо или не?

Ами, висок съм 1.83. Точно така съм обръснат, както каза. С къса коса съм, както каза, не много дълга. 44 ми е крака.

Може би ще ти бъде доста интересно. Аз играя на Фифа, понеже съм така… – доста обичам футбола…

Добре! Добре. Как играеш на Фифа?

 Има доста ориентири – например – като коментатора, който казва футболистите, и топката, която…

Тоест – можеш да играеш, без да виждаш?Стига бе! Стига бе! Ти направо ме шашкаш!Значи – ти имаш жестоко въображение, и ти виждаш някак си нещата… – като фантазия, и знаеш къде си, и знаеш какво правиш с джойстика. Това е… – това е между другото супер интересно. И ми хрумна някаква жестока идея. За незрящи хора, които – нали – не виждат, ако игрите и джойстиците са направени така че… – сега – ти каза, че се ориентираш по коментатора – горе-долу. Нали?

Може да има режим, който на теб да ти пуска много по-подробна информация – в момента къде си на терена, и къде да търсиш топката, и какво се подава към теб, за да можеш да играеш. Това е между другото страшна идея. Знаеш ли? Замислял ли си се, че това го няма в игрите? Това е… – това е супер идея в момента, което казвам.

Но ето виж. Ако се свържеш, и им напишеш едно писмо, и някой да ти го преведе – към цялата асоциация на федерацията на не знам си какво – в момента може би говоря глупости – и им напишеш – така и така – аз съм еди кой си, и съм еди какъв си, и правя еди какво си, и играя, и мога, и ще ви кажа какво ме ориентира, и така нататък. – стигам до еди кое си ниво. Имам една жестока идея, и ще ви я споделя, и ще ви я дам безплатно – срещу 10 процента – шегувам се – и да им дадеш тази идея – да направят така че, звуково ти да се ориентираш къде си, и коментатора да бъде много по-подробен за теб, и даже – за да не дразни коментатора другия, може специално да си сложиш слушалки, и твоя коментатор да е различен, но да е много по-подробно направен. И мога да ти кажа, че по този начин ти ще дадеш работа на… – още веднъж по цялата верига на коментатори, на записи, на това как да бъде лесно за тези хора, как да се случи, и това ще е… – това ще е жестоко.

Даже  това е, че в новите Фифи, които правят, самите коментатори докато върви играта, някак си залагат на статистиката, залагат на тая статистика – примерно – кой отбор какво е направил…което на мен това ми пречи, защото…

Пречи ти – да. Ето виждаш ли, какво се роди в момента. Моля ви, не казвайте на никого. 🙂

Би ли написал една песен за карантината?

Толкова песни съм чул за карантината, че не искам изобщо това да остава в която и да било история. Ако ще и да го чуят 5 души.

Ще напиша песен за нещо друго. Не и за карантината, не и за изолацията, за ваксини, за лек, за каквото и да било друго. За самота, за тъга – Нещо радостно.

Ами, те повечето ти песни са в любовната стилистика…

Има и любовни, има и радостни, да.

И чат пат имаш една песен за раздялата.

А каква е разликата между любовта и раздялата според теб?

Те са свързани, защото ако много си обичал и се разделиш, това остава голямата ти любов. Поне на повечето хора, според мен… Аз си спомням, като бях по-малък, тогава много се влюбвах. Всяка година по 3 пъти се влюбвах, ама бях толкова силно влюбен, че си казвах, че това е последната жена.

Е, и в един момент се оказва, че след 3 месеца не я обичам толкова много. Обаче виждам една друга, с която си казвам 2 – 3 приказки. Харесвам я визуално. Толкова много се влюбвам, че си казвам: е, явно тази е жената на живота ми! И след 3 месеца се оказва, че не е тя. Но пък помня една, която… виж, беше много интересно. С нея имахме много специфични отношения –  не само сексуални, но имаше нещо повече от това. Имаше нещо, което… Тя беше с 18 години по-голяма от мен и чисто във времето, някак си ни беше писано да се разминем. Така че, колкото и да има чувства, емоции и любов ако вие се засечете в правилния момент, за вас си, както сте настроени, мога да ти кажа, че нищо не може да ви спре, да бъдете заедно! Но ако се разминете на емоционално ниво, ти си след раздяла, тя пък в момента не знам си какво. Тогава нещата са сложни. Важен е моментът.

Тук даже бих казал, че горе долу с теб пътищата ни се пресичат, защото и на мен ми се е случвало, както ти казваш, просто… Аз не обичам да говоря много на тая тема, защото това не е много готино. Ама все пак като си говорим, за това ще го кажа, че някак си зрящите момичета, пък и не само, и момчетата са по същия начин. Не искат да бъдат с незрящи момчета или момичета. Не знам поради каква причина, може би, защото не са запознати с нас, или някак си не усещат…

От какво се притесняват според теб?

Ами, според мен се притесняват от това, че някак си…Да, вярно е. Ние незрящите сме… зависими сме малко или много, от това, че примерно не можем да имаме кола, тоест не можем да караме кола. Не можем  да се вглеждаме в очите на другите, защото все пак  някой казват,  че погледът си има значение и може би затова се получава нещо като някаква дискриминация или като някакво разминаване. И например аз съм се влюбвал в много зрящи момичета, които, обаче някак си дават ти сигнал, че искат да бъдат с теб, баче в един момент, когато ти посегнеш към това да й кажеш, че я обичаш, или че имаш някакви чувства, просто нещата се обръщат мигновено. И ти  оставаш дето се вика от летящият в небето, падащият на земята.

На мен много пъти ми се е случвало да не срещам точно нали този отговор, който ти го каза. В момента, в който съм разкривал чувствата си, много пъти ми се е случвало да се окаже, че просто аз съм си въобразявал. И съм си мислил, че нещо може да се случи между нас. Наистина, имал съм много такива моменти, много момичета с които сме били приятели, аз съм ги харесвал  защото  аз съм малко по-фин някак си не съм от тея мъже, които са супер нападателни и след 2 часа всичко трябва да е ясно. И аз ти казвам какво искам. Може би по-фино подхождам и си мисля, че мъжете, които може би са по-директни, и по така… как да ти кажа, удрят по масата и ги казват нещата. Имат по-голям успех. Сега за колко време, ще е този успех не ти казвам, но когато излъчваш една по-голяма увереност, това съм го виждал в мои приятели им връзват, както се казва, много по-често, отколкото на мен, когато съм бил по-внимателен, по-обяснителен, не съм бързал много. Изчаквал съм и в един момент ми казва, ами не, не не мисля като теб. Дала съм ти грешни сигнали. И  както казваш ти, падаш от горе директно. Но това пък не значи че трябва да спираш и да се отказваш да търсиш любовта.

Едно интервю на Андриян Асенов

Проектът се финансира с подкрепата на Национален Фонд Култура.