Едно интервю на Петя Йосифова-Хънкинс с Пол Дженкис – драматург на театър Фабриката, Уелс 

Превод: Виолина Иванова

Защо Алма Алтер?

Защо аз в Алма Алтер или защо Алма Алтер по принцип?

Защо Алма Алтер по принцип?

Алма Алтер трябва да съществува. Ако Алма Алтер не съществуваше, Алма Алтер щеше да се самосъздаде.

А защо ти в Алма Алтер?

Защото мисля, че съдбата на всеки е да открие това,което обича. Можете да се опитвате да избягате от него или да го откриете. Въпрос на избор.

В момента работиш с нас по представлението “Краля умира”, защо обичаш толкова театъра на абсурда? Защо абсурдът не е комфортна зона?

Идвам в Алма Алтер от 10 години и се чувствам като у дома. Алма Алтер ми показа същността на театъра, смисъла. Тук срещнах една дълбока истина за театъра, получих  най-истинското усещане за себе си, това е необикновено. Живеем десетки години със себе си, а всъщност не се познаваме. Тук се опитваме да се срещнем с най-истинската част от себе си, да работим с нея и посредством нея да се срещнем с други човешки същества на сцената и в зрителната зала. Без тази истина абсурдната драма е напълно абсурдна и безсмислена. Знам, че това е силно изказване, но за мен абсурдната драма работи само с принципите на Алма Алтер. Тук достигаме до пластовете на искреността и абсолютната автентичност, без които няма никакъв абсурд. Абсурдът е едновременно адски  абстрактен и същевременно много конкретен. Само в тази тяга можем да го търсим, за това е и некомфортен. Понякога си мисля, че това са и основните елементи на Вселената. Не знам, за мен има едновременност на множество и единство, между човешкото същество, духа и разбиването на логиката. Затова работи Алма Алтер. 

Би ли ми казал един, два или три от най-важните принципи на Алма Алтер?

Хахаха! Това тест ли е?

Любопитна съм да знам кои са най-важните за теб, тъй като те могат да са различни от моите.

Алма Алтер ме научи на всичко, което знам за Гротовски. Те ме запознаха с Гео Милев, така че ето два много основни принципи, за човешка-актьор и за фрагментът чрез който изгражда целостта. Често говорим за премахване на маските или пропастта между премахването на една маска и поставянето на следващата. За процепа между отлагането и налагането, където трябва да се търси истината. Така както аз го разбирам Гротовски, той търси най-човешкото в нас хората и като такива сме ценни на сцената и за другите. Така че ние винаги работим към тази точка, в която се разкриваме. Знаете, че стигаме до точка, в която не се страхуваме от това, което сме и не се страхуваме да разкрием кои сме, така че почти достигаме точка отвъд страха от унижение, отвъд страха от срам, което е нещо, което всички носим ние през цялото време. И ако сме в състояние да направим това с публика, пред публика, в името на публика, тогава по някакъв начин този момент всички сме спасени, защото виждаме, че няма от какво да се страхуваме.Това е голямата отговорност на актьора, да се опита да направи това, но също така е наистина важно предизвикателство да се опита да работи за това.Всичко това съчетано със синтетичния театър от Гео Милев е нещо уникално …

Кой е Николай Георгиев?

А, Николай Георгиев. Той е художествен ръководител на Алма Алтер. Той ме спаси като артист. Мисля, че ми даде вяра в себе си и вяра в изкуството като средство и сила за промяна. Той ме запозна с начини на работа, които никога преди не съм познавал и мисля, че Николай Георгиев и Петя Йосифова заедно са много важен творчески екип в световния театър, а не само в българския театър.

Миналата година ти води курс в Софийския университет, той се наричаше Активна класика, поетиката на абсурда. Колко различни са българските студенти от тези в Уелс?

Проблемът във Великобритания и Западна Европа е, че мислим твърде много. Актьорите винаги мислят, искат да разберат нещо, преди да го направят. Въпросът е, че не можете да разберете нещо, преди да го направите. Понякога трябва да го направите, за да го разберете, така че мисля, че разликата  е в обучението и нагласите. Тук провокираме студентите към импулсивното, подсъзнателно творчество давате им свободата да грешат, да не бъдат умни, да опитват.  Докато у дома, в Уелс има по-аналитичен подход, при който хората обичат да разбират какво правят, преди да го направят, но това е съвсем различно нещо.

Преподаването не е еднопосочен процес. Какво научи от българските студенти?

Научих, че трябва да бъда по-добър учител.

Значи те са ви дали добър урок?

Дадоха ми добър урок, но интересно, нали? Всяко представление е съвместно изкуство, така че или успяваме заедно, или се проваляме заедно. Толкова е просто. Всички сме на път от неуспех до успех. Дано не е пътуване от успех до провал. Но за нас е важно да бъдем обективни и честни относно качеството на работата. Защото ако нямаме тази основна истина, основно доверие в творческия процес, тогава не можем да направим нищо.

Какво може да очаква публиката от спектакъла “Кралят умира”?

Това е добър въпрос, защото все още не знам какво очаквам самият аз. Поради уникалния начин на работа на Алма Алтер, не само всяко представление е живо и неочаквано събитие, но и репетиционният процес е жив и неочакван. Понякога не знаем какво ще бъде, докато не се случи и това винаги е риск и винаги е сила. Трябва да призовем колективното си въображение, за да може да се прояви представление. Така че в този смисъл очаквам да бъде като всяко друго представление на Алма Алтер, много силно, много опасно, много живо. Би било интересно да се види как живото представление се среща с по-фиксирана естетика, по-фиксирана физическа структура.Това ще бъде една интересна отправната точка. 

И в крайна сметка какво животно е Алма Алтер, ако Алма Алтер е животно?

Е, не обичам да го казвам, защото в момента са много популярни, твърде популярни, но Алма Алтер е еднорог. Митично същество е, някои хора не вярват, че съществува. Но когато сте видели еднорог, когато сте преживели, знаете, че той съществува. И знам, че Алма Алтер съществува, може да съществува и съществува.

Мерси Пол!

За нищо!

Едно интревю на Петя-Йосифова Хънкинс

Превод: Виолина Иванова

Проектът се финансира с подкрепата на Национален Фонд Култура.